POTO

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Когато режисьорката не знае какво да прави с Джони Деп

Повърхностен, но става за гледане. Критиците „оскъдно впечатлени“ от играта на американския актьор в „Графиня дю Бари“

Деп има дузина реплики на приличен френски, но като цяло е по-скоро безмълвен, пише „Холивуд Рипортър“.  - Когато режисьорката не знае какво да прави с Джони Деп

Деп има дузина реплики на приличен френски, но като цяло е по-скоро безмълвен, пише „Холивуд Рипортър“.

Джони Деп, безспорната звезда в първия ден на фестивала в Кан, изненадващо не е водещата фигура в „Графиня дю Бари“. Откриването бе на 16 май с филма на Майвен льо Беско, но актрисата, която също е и режисьор и сценарист на продукцията, успява да измести вниманието от актьора с ролята си на амбициозната кралска наложница Жана.

Майвен поема главната роля, докато Деп ѝ партнира като крал Луи XV, залязващ крал, потънал в лукс и отдал се на извънбрачни забавления. Светлината се връща обратно в живота му с предизвикателната Жана дю Бари, незаконородена дъщеря на шивачка. Решена да надскочи границите на отреденото ѝ по рождение място на най-ниската социална стълбица във френското общество, Жана сменя любовник след любовник в едно от най-зашеметяващите социални израствания в историята до върха на пирамидата.

В историята на Майвен обаче кралят играе по-скоро второстепенна роля и е представен като нейното най-голямо завоевание, отбелязват критиците. Величествени са сцените, заснети във Версайския дворец, зашеметяващи са и костюмите, част от които са предоставени от „Шанел“, една от компаниите спонсор на филма. Историята, базирана на биографията на реалната Жана дю Бари, е повече от увлекателна, за да гарантира зрителско внимание. Но дори и с тези сигурни елементи подръка, Майвен „не прави нищо с тях и създава пищен, но безвкусен филм“, пише „Холивуд Рипортър“.

„Дори кастингът – които някои биха нарекли рекламен трик – на Джони Деп като краля предоставя само няколко вълнуващи момента и повече прозявки – пише Джордан Минцер, пратеник на изданието в Кан. – Деп има дузина реплики на приличен френски, но като цяло е по-скоро безмълвен. Изпълнението му не е лошо, нито пък това на Майвен в главната роля. Но двамата заедно, както и филмът, рядко предизвикват вълнение. С всички скорошни противоречия около Деп, да не говорим за самата Майвен, резултатът от тяхното сътрудничество е красив исторически филм, който е плитък и повърхностен и със сигурност далеч от всякакъв скандал.“

Чуят ли името на Майвен, критиците излизат с наточени ножове – всеки неин филм предизвиква противоречиви реакции и не оставя никого безразличен, пише „Варайъти“. Такъв, разбира се, е и случаят с най-скъпия ѝ филмов опит досега с бюджет от 22,4 млн. долара.

„На финалните надписи по-възрастна жена зад мен нескрито хлипаше и ѝ трябваха няколко минути да се съвземе – разказва Питър Дебрюж. – Колкото и тромав да е филмът на места, Майвен достига до емоционалната дълбочина на една необичайна връзка. Въпреки че биографичният филм се съсредоточава преобладаващо върху главата от живота на Жана, прекаран с Луи, главната героиня не е сведена просто до една от много му любовници.“

„Графиня дю Бари“ гори ярко и силно, но пламъкът бързо догаря, казва „Индиуайър“.

„Повече разочароващ, отколкото неуспешен опит, „Графиня дю Бари“ страда от късогледство – избухва за живот с остроумие и изобретателност, когато звездите се подредят правилно, но запада преди да се изложи на риск от затъмнение.

Въпреки че изпълнява изцяло на френски и има достатъчно екранно време, Деп оставя необичайно оскъдно впечатление. Между двамата с Майвен така и не прехвърча искра.“

Предвид скорошните му съдебни проблеми, тази „по-приглушена“ роля работи по-скоро в полза на Деп, отбелязва Бен Крол.

Предвид съпътстващите го скандали, едва ли някой е очаквал, че филмът ще бъде добър, изтъква „Индипендънт“.

„Но противно на очакванията, „Графиня дю Бари“ е деликатна и майсторски изпипана историческа драма с изобилие от сатирични захапки – пише Джофри Макнаб. – Има повече общо с „Бари Линдън“ на Стенли Кубрик, отколкото с „Карибски пирати“. Ролята на Деп тук е по-обрана, но ефикасна като краля, който се влюбва в куртизанка. Неговият Луи е сдържан, меланхоличен, но все пак властен и с тъмна страна.“

Тъкмо заради тази повърхностност филмът става за гледане, смята Питър Брадшоу в „Гардиън“, макар понякога да изглежда, че режисьорката не знае какво точно да прави с Деп.

„Без този забележителен кастинг, Луи XV щеше да бъде асексуален старец, кралско татенце, и много повече внимание щеше да бъде насочено към политическите стратегии на Жана. Присъствието на кокетния Деп винаги изисква повече от това, но любовната история на Луи и Жана не е напълно достоверна, може би поради цинизма, в който и двамата са съучастници, или може би защото изпълненията им са малко неразбираеми. Това е забавен спектакъл, който само отчасти осъзнава собствената си суета.“

„Графиня дю Бари“ не се състезава в конкурсната програма. Заглавието участва във филмовия пазар в Кан, където ще търси дистрибутор за американския пазар.

Вижте още: СЕДЕМ МИНУТИ ОВАЦИИ ЗА ДЖОНИ ДЕП В КАН

Опера в Летния Театър

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС