Когато шпагите не се кръстосваха във Фейсбук

Във времена, когато словесните битки в социалните мрежи са ежедневно „забавление“, е интересно да си спомним как са се решавали споровете, когато не е било възможно да се защитиш от лоши думи с пост във Фейсбук.

Противоречията най-често са били решавани в дуел. Всяка обида е била повод за хвърляне на ръкавица. Интересното е, че въпреки общата представа, дуелите не са били само между мъже. Често една срещу друга са заставали и въоръжени жени.

И макар в дуели да са загинали не един и двама изявени представители на своето време, е имало и особено забавни и трагикомични истории, за които ще ви разкажем днес.

Масови дуели

Четворен дуел е бил наричан този, в който веднага след съперниците един срещу друг са заставали и секундантите им. Това е било често явление, но историята помни и случай, в който е имало шесторен дуел. Той се случил във Франция през XVI век. Запомнен е като „дуелът на миньоните (сладурчетата)“, защото в него участвали личните фаворити на краля. Заради красива дама се скарали Шарл дьо Балзак, известен като „Красавеца Антраге“, и Жак дьо Леви, граф Кайлюс. Те се срещнали по изгрев на конския пазар в Париж на 27 април 1578 г. Водели и по двама секунданти. Най-възрастният участник в дуела, граф Кайлюс, бил на 24 години. В битката участвали и шестимата, четирима от тях загинали. Шарл дьо Балзак се разминал с няколко драскотини.

Дуелът между приближените на крал Анри III  предизвикал огромен международен резонанс. Кралят бил безутешен. Поръчал на поетите да пишат стихове, изразяващи тъгата му, и поръчал на скулптора Жермен Пилон мраморни статуи, с които да украси гробниците на фаворитите си.

Владислав Бакалович, „Дуелът на сладурчетата“

Най-дългият дуел

През 1977 г. на екран излиза филмът на Ридли Скот „Дуелисти“, основан върху повестта на Джоузеф Конрад „Дуел“. Тя разказва истинската история на двама наполеонови офицери – Франсоа Луи Фурние-Сарловез и Пиер Дюпон, които се дуелират с пистолети в продължение на две десетилетия, като се срещат 17 пъти. Първият път е в Страсбург през 1794 г. Фурние убива на дуел един от любимците на градското население – обикновен гражданин на име Блум. Това го превръща в парий в собствената му среда. Когато адютантът Дюпон му съобщава, че е нежелан на бала на военните, Фурние го предизвиква на дуел. На следващата сутрин Дюпон тежко ранява опонента си и предлага с това да приключи всичко, но Фурние отказва. Настоява за нов дуел, когато се възстанови. Втория път е ранен Дюпон. Той също иска реванш. Третия път и двамата са ранени, но това не ги отказва и решават да се срещнат за четвърти път. Войната обаче проваля плановете им, затова, преди да тръгнат към бойното поле, подписват договор – да се дуелират всеки път, когато се окажат на около 145 км един от друг. В такава ситуация всеки от тях трябва да премине половината разстояние, за да се дуелира с другия. Междувременно те започват активна кореспонденция, следят взаимно кариерите си, поздравяват се с повишенията, често обядват заедно преди дуелите. Така преминали почти 20 години. Последната им среща е през 1813 г. Дюпон побеждава, но макар да има възможността да застреля Фурние, той го моли завинаги да прекратят безкрайното си противоборство.

Женски дуели

Жените в онези патриархални времена също влизали в дуел. В Неапол през XVI век Изабела де Караци и Диамбра де Петинела, въоръжени с копия, боздугани и щитове, се срещнали в дуел, за да спечелят ръката на известен ерген, някой си Фабио де Зересопа. Финалът на дуела не е останал в историята, но сензационното събитие било обсъждано в продължение на десетилетия. През 1636 г. испанският художник Хосе де Рибера увековечава тяхната битка в известната си картина „Дуелът на жените“. През ХХ век експертите предполагат, че това за Рибера е било политическа алегория, но в ранните каталози на „Прадо“ е записано, че на картината е нарисуван дуелът между Изабела и Диамбра от 1552 г., на който е присъствал и вицекралят на Неапол.

Хосе де Рибера, „Дуелът на жените“

Друг женски дуел е описан в Англия. Конфликтът се разгаря през 1792 г. по време на един следобеден чай. Мисис Елфинстън, дама от висшето съсловие, по време на гостуване у лейди Брадък, коментира външността на домакинята си:

„Били сте красива жена. И сега имате красиво есенно лице. Преди 40 години младежите едва ли са могли да ви гледат безстрастно“.

Лейди Брадък обаче била само на 30 години. Тя веднага предизвикала гостенката си на дуел.

„Дуелът на фустите“, както става известен, се провежда в лондонския Хайд парк. Двете дами вадят пистолети и мисис Елфинстън успява да простреля шапката на лейди Брадък, като я събаря на земята. След това двете дами взимат мечове и лейди Брадък удря мисис Елфинстън по ръката. Кръвта се оказва достатъчно, за да бъде сложен край на двубоя. Мисис Елфинстън се прибира и пише дълго писмо с извинения.

„Дуелът на фустите“, гравюра в списание „Carlton House“, 1792 година

През 1886 г. между две лекарки се разгаря странен скандал. Избухливата френска феминистка и лекарка Мари-Роуз Асти дьо Валсер влиза в спор с колежката си, американската лекарка мис Шелби за това дали френската или американската медицина са по-добри. Американката я нарича „идиотка“ и това става повод за хвърляне на ръкавицата. Дьо Валсер ръководела школа по фехтовка и великодушно дала на мис Шелби 15 дни за тренировка, но резултатът все пак бил предрешен. Ранена в рамото, американката трябвало да признае предимствата на френската медицина.

Но най-странният женски дуел в историята е този между две австрийски аристократки през 1892 г., предизвикан от естетически спор. Разногласията между принцеса Полина Метерних и графиня Анастасия Килмансег възникнали заради цветните композиции във Виенската музикално-театрална изложба. Принцесата била почетен президент на изложбата, а графинята – президент на Дамския комитет. Спорът бил толкова сериозен,че се наложило да бъде решаван в дуел с рапири. Придружени от секундантките си, дамите отишли във Вадуц, за да се дуелират. Едната от секундантките, опитната лекарка баронеса Любинска, ги предупредила, че ако в раната от рапирата попадне парче от дреха, то може да предизвика загнояване. Затова двете дами се съблекли голи до кръста. Единствените присъстващи мъже, слуги, били помолени да се обърнат с гръб. И двете спорещи били ранени – Полина в носа, а Анастасия – в ръката.

Дуел във въздуха

Спор за жена накарал двама французи – господин дьо Гранпре и и господин дьо Пике – да се предизвикат взаимно на дуел. Стандартните формати обаче им били скучни, затова те решили да направят нещо ново – въздушен бой. На 3 май 1808 г. двамата се качват на въздушни балони с втори пилот пред огромна тълпа в парка Тюйлери. Всеки от тях е въоръжен с мушкетон. Когато достигат височина от около 600 м, започва първият в историята дуел във въздуха. Пике пропуска, но Гранпре е точен и балонът на противника му се разбива в земята. Загиват и Пике, и вторият пилот.

Дуел заради критика

Френският живописец Едуар Мане бил импулсивен, радикален и много самоуверен. През 1870 г. в центъра на Художествения съюз на площад Вандом той изложил две от картините си. Критикът Едмон Дюранти написал за тях в „Пари журнал“:

„Мосю Мане ни представя философ просяк, стъпил върху стриди, и акварел, потарящ неговата собствена картина „Христос и ангелите“. Когато си сред картините му, усещаш, че те не са нарисувани, за да доставят радост на публиката, а по принуда“.

Едгар Дега, „Портрет на Едмон Дюранти“

Художникът изпаднал в ярост. Зашлевил критика публично и го предизвикал на дуел с шпаги. Той се състоял в гората Сен Жермен. Секундант на Мане бил Емил Зола. Шпагите се кръстосали с такава сила, че и двете се огънали. Дюранти получил лека рана, а Мане решил, че честта му е защитена. Скоро и двамата мирно обядвали заедно в ресторант „Гербоа“.

Едуар Мане, „Беднякът със стридите“

Дуел с наденички

През 1862 г. Вилхелм I назначава Ото фон Бисмарк за министър-председател на Прусия. Бисмарк бил проницателен и смел, лоялен на краля и решен да обедини Германия „с желязо и кръв“. Той редовно влизал в конфликт с политическите си опоненти в пруския Ландтаг. Един от най-яростните му противници е Рудолф Вирхов, лидер на Прогресивната партия, а освен това запален учен, запознат с анатомията и патологията. Един от обектите на проучванията му била трихинелозата.

Разногласията между Бисмарк и Вирхов достигат апогея си през май 1865 г. по време на дебати за финансирането на военноморските сили. След обида от страна на Вирхов, Бисмарк му отправя покана за дуел. Секундантите му открили противника в лабораторията му. Според правилата, предизвиканият имал право да избере оръжието. Вирхов показал две наденички, които изглеждали абсолютно еднакво.

„Една от тези наденички е пълна с трихини и е смъртоносна. Другата е съвършено „здрава“. Външно не се различават. Нека негово превъзходителство ми окаже честта да избере едната, аз ще изям другата“, заявил Вирхов.

В крайна сметка Бисмарк не се осмелил и дуелът не се състоял.

(По материали от чуждестранния печат)