Когато щъркелите срещнаха хората

По някаква чаровна случайност, точно когато в незнайни до днес североизточни селца на България нашенци с големи сърца приютяваха в домовете си премръзнали щъркели, на бял свят се появи цветната детска книжка „Щъркелиада“. И вместо просто да долети със щърковите ята, както бяха предвидили авторът Николай Стоянов и издателите от „Ентусиаст“, приказната поема се превърна в картина от реалността. Докато световни медии се впечатляваха от благородния подвиг на щъркеловите спасители в България, малките ни читатели получиха истинска история за изящните обитатели на птичия свят. И за техните приятели – хората. Приказка в рими – емоционална, искрена, пропита от деликатно чувство за хумор, красива като героите си.

Открай време щъркелите са символ на пролетта, с тях са свързани надеждите ни за здраве и дълголетие, те носят на крилете си новородените – вестители са на раждащия се живот. Така авторът обяснява избора на своите герои, а подтикът да напише красивата история е „лесно“ обещание (трудно за изпълнение) към внуците да им посвети детска книжка.

„Щъркелчето Жан Петров се роди на гара Бов – спирка в планината, скрита край река и сред ракита. Кътче тихичко, спокойно, слънчево и не тъй знойно. А от сенчестата падина лъха свежест, ведрина. Мястото, което всяка пролет е целта на щърковия полет. И където с нежност и любов бе отгледано и щъркелчето Жан Петров.“

Така започва поетичният разказ за живота и приключенията на птичите герои. Магията на този приказен свят, наподобяващ както му е редът – човешкия, пресъздават и пъстрите илюстрации на талантливата художничка Светла Георгиева.

В сюжета прелитат Жан и Жанчо – ученолюбиви щъркелчета, които надават ухо към хорските уроци от гнездото над селското школо, мъдри съвети от клюнести татковци за законите на простора и летенето към звездите… Но истинският герой в нея е достолепният Дон Родриго – роденият в Андалусия мъдър и находчив водач на щърковото ято, принуден заради злополука да прекара зимата в дома на кантонера на гара Бов Иван Петров. Четивото е забавно и любопитно както за малчуганите, така и за техните пораснали родители.

За Николай Стоянов „Щъркелиада“ е двоен дебют – в литературата за деца и в света на римите. И то – в годината на 70-я му юбилей. Писателят-прозаик, досега автор на истории за възрастни, е издал 15 книги, сред които „Квартални хроники“, „Книга без корици“, „Транзитна виза“, „Френската стая“, „Есенни новели“, превеждани в 20-ина страни по света. Той пък е превел на български известни френски и балкански писатели. Написал е десетина киносценарии и радиопиеси. Създател и неизменен председател от 21 години е на международната литературна фондация „Балканика“, която отличава с едноименната награда прозаици и поети от нашия регион. Самият Стоянов е носител на авторитетни отличия, сред които Вазовата награда за литература, приза „Хр. Г. Данов“, орден „Кирил и Методий“, наградата „Париж-Европа“, присъдена от парижката община и Европейския парламент за принос към културата на обединена Европа.

Преди да долети до читателите си, „Щъркелиада“ спечели конкурса на Министерството на културата по програмата „Помощ за книгата” в раздела „Литература за деца и юноши”.

„Трябваше да намеря сюжет, героите на който да са по-различни от мечоците, ежковците, феите, червените шапчици, крадливите свраки, хитрите лисани, кум-вълчановците, бабките-жабки – всичките, така добре пресъздадени от по-стари или по-млади талантливи автори – споделя авторът. – Докато през есента, на връщане от най-южната точка на морския ни бряг, дочух нежен шум от плясък на криле и когато вдигнах глава, видях бяла щъркелова армада, която бе полетяла вече към по-топлите страни. Гледката беше божествена. Но отлитането на птиците ми напомни, че две от моите внучета трябваше ден-два по-късно да се върнат и те като щъркелчетата към далечната държава, в която живееха… И ето така – между красотата и тъгата – се роди идеята за „Щъркелиада“.“

Вижте още: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ: ЖИВЕЕМ В ПРИЗРАЧЕН ПОЛИТИЧЕСКИ СЪН