Когато сочиш някого с пръст, другите три сочат към теб

Днес вирусно стана едно видео, чиято цел бе да подиграе, засрами и нарани един подпийнал човек. Да, известен. Да, скандален. Да, не особено читав в политическите си възгледи. Обаче човек като всички останали.

Евгени Минчев не за пръв път става тема за подигравки. Дълго бе подмятан от уста на уста заради сексуалната си ориентация. Избра да се защити, като сам застана срещу гей хората. След това желанието му да демонстрира лукс, богатство и значимост доведе до комични изхвърляния, които останаха в рамките на закачките, а и си бяха равностоен отговор на непряк диалог на „пиар експерта“ с публиката. После подкрепата му за Путин и Русия с основание предизвика злост и обвинения, защото одобрението за тиран и военнопрестъпник естествено те превръща в не особено приятна личност.

Но видеото днес не показа нито гей, нито лорд, нито путинофил. А един човек, който е прекалил с опияняващи вещества, както се е случвало на поне 70% от хората. Той не крещи лозунги на улицата, не унижава по-слабо успелите, не ухажва непознати. Не се е качил в колата си, за да рискува нечий живот, карайки пиян. Седи си и мълчи, а камерата срещу него запечатва безсилието му.

Границата е премината. Това е тормоз, нахлуване в личното пространство, нападка срещу човек, а не срещу възгледите му. Каквото и да мисля за публичната личност Евгени Минчев, то няма нищо общо с човека Евгени Минчев, когото не познавам. Хората сме сложни същества и е трудно да бъдем определени с една дума, да влезем в един стереотип. Повърхностно е да съдиш за някого само според мнението му по спорен въпрос или заради някоя от множеството характеристики, които го изграждат.

Евгени Минчев, както и всеки друг, има пълното право да се напие и кротко да се прибере у дома, ако не вреди на други хора. Това е свободата, в която се кълнем. Докато тя не се засича с нечия чужда свобода, е неприкосновена.

Грозно е всеобщото злорадство, че лъскавият лорд е хванат „в крачка“. Приемам остроумията под снимката му с Елеонора Митрофанова, защото това е коментар по обществен въпрос, свързан с обществен проблем. Личните пристрастия на Евгени Минчев, независимо дали са свързани с алкохол, интимни партньори или избор на облекло, не са моя работа, а негов личен избор.

И не мисля, че ехидното подмятане на този унизителен клип прави тези, които го споделят, по-добри хора. Не показва по-високия им морал, нито по-възвишените им ценности. Точно обратното – превръща ги в това, срещу което роптаят.