Когато Теди Москов е в настроение, актьорите са богове

Един рожден ден на режисьора в кино „Одеон“ с прожекция на най-добрия му спектакъл

„Винаги съм се възхищавал на актьора и съм го смятал за бог. Но не такъв бог, на когото се молиш нещо да направи, а директно му казваш какво да направи“, сподели на рождения си ден Теди Москов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Когато Теди Москов е в настроение, актьорите са богове

„Винаги съм се възхищавал на актьора и съм го смятал за бог. Но не такъв бог, на когото се молиш нещо да направи, а директно му казваш какво да направи“, сподели на рождения си ден Теди Москов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Теди Москов събра приятели и доброжелатели за рождения си ден на 7 октомври в кино „Одеон“, за да им покаже заснетия преди години свой спектакъл „Дом № 13“. Постановката е по разкази и диалози на Чехов, реализирана на сцената на „Талия театер“ в Хамбург, Германия, като част от немските спектакли на Теди Москов в края на ХХ век.

„Дом № 13“ има шеметен успех, играе се 4 сезона, което за тамошните стандарти е феноменално. И предизвиква решението да бъде заснет и показан по местна телевизия, а както се видя, и за нашите очи. На премиерата в Хамбург през 1996 г. присъства певицата Анабел Караян, дъщеря на големия диригент, живяла известно време в България. Тя е толкова впечатлена от спектакъла, че предлага на Москов да финансира неговото заснемане. Режисьорът извиква от София оператора Иван Тонев и в колаборация с композитора Антони Дончев, художника Никола Тороманов-Фичо и костюмите на Свила Величкова заснема този филм, който показа в понеделник в кино „Одеон“.

„Аз съм един много щастлив човек – каза преди прожекцията Теди Москов. – Защото изключителни актьори са давали всичко от себе си да изиграят това, което искам от тях. Малко режисьори са имали това щастие. От малък аз се въртя около театъра и скимтя като бездомно куче – първо, защото съм кукловод, второ, защото майка ми беше лекар на театъра, а не театрал – и все гледах да се намърдам вътре, най-сетне успях. Винаги съм се възхищавал на актьора и съм го смятал за бог. Но не такъв бог, на когото се молиш нещо да направи, а директно му казваш какво да направи. Когато ме попита „защо“ да го прави, разбирам, че не е бог.“ 

На влизане в салона всеки можеше да опита от виното на режисьора. А „Дом № 13“ е като шампанско, пуснато с грохот от бутилката. С вдъхновени ерупции на въображението си Теди Москов аранжира диалозите на Чехов в стила на клоунадата. Актьорите лицедействат с въодушевление, за да показват смешната страна на човешките желания в ситуации, измислени от Чехов. Героите на двамата актьори от „Талия театер“ Ханс-Йорк Фрай и Самуел Финци се надпреварват да ухажват актрисата и тяхна колежка Виктория Траутмансдорф. Не влагам патриотизъм, като заявя, че Санчо Финци е най-добрият от тримата. При него животът на сцената изглежда най-лек и поетичен, а каквото и да направи, е сложно и качествено.

Америка за България

Зад вертикални пана, прилични на гигантски бели и черни клавиши на пиано, те изчезват и се появяват със спечелени точки в атаката към жената. Чистото мъжко ухажване без намесата на социални граници и исторически дадености е разложено на комични жестове и мимики, за да покаже колко е инфантилно и глупаво.

Знаем, че Чехов не се уморява да повтаря, че пише не трагедии, а комедии за човешките оплаквания и стенания, заместващи волята, действието, висотите на мълчанието. Режисьорите обаче не му вярват и се хващат за драмите, като единствен знак за съдбата на човеците. Обаче Теди Москов следва неговия копнеж по комичното и конструира този паноптикум, наречен „Дом № 13“. Единствен в българския театър Александър Морфов е от тази кръвна група, но той е надъхан със социални протести. Теди Москов показва чистия театър, може би вдишал въздуха на средновековните карнавали, в които изпълнителите трябва да са факири на жеста и мимиката, за да въодушевят публиката.

„Дом № 13“ показва прочутата история за помешчика (Финци), отишъл на гости, за да прави предложение за женитба, а изкривил ситуацията в безкрайна дрязга за притежание на някакви волски ливади. В спектакъла е и ловенето на риба от героя глупак (Фрай), мразещ до смърт и фарс жена си. Представлението върви със страхотен ритъм и визия и трябва да съжаляваме, че Теди Москов не е в настроение да се връща към този тип театър.

Вижте още: ТЕДИ МОСКОВ НА 59: ВСЕКИ, ЖИВЯЛ ПО ОНОВА ВРЕМЕ, Е „УМИРИСАН“ ОТ РЕЖИМА

Киномания

ДС