Когато тръстиката решава, че е дъб

С изумление разбрах от интервю във вестник „Труд“, а след това и от сайта „Площад Славейков“, че българската музикална култура е получила нов сразяващ удар (под кръста, както обикновено) с уволнението на талантливия главен диригент на Софийска филхармония Мартин Пантелеев. Посичането на този безспорен любимец на публиката е извършено от… една тръстика, която доскоро е свирила на последния пулт на цигулките в Софийска филхармония под палката на същия Пантелеев, но наскоро е била въдворена в преважната функция на и.д. директорка.

С това добрата соц традиция тръстиките (под формата на партийни бюра, профкомитети или в случая „протестни мрежи“) да посичат големите дървета с дадени им от властта брадви продължава успешно. От такива брадви в недалечното минало пострадаха най-добрите ни диригенти – Константин Илиев, Добрин Петков, Димитър Манолов, Емил Табаков. Гората от български диригенти оредя и направо изчезна, останаха само тръстики, докато едно ново, ентусиазирано и страшно талантливо поколение, изучило се в чужбина, не се завърна за радост на изгубилите вече надежда слушатели и любители на музиката. Обаче тръстиката не обича солидната растителност. Тя й хвърля дебела сянка, под която хилавото, безполезно растение не вирее. В нормалната природа тръстиката няма шанс. От нея не става дори и свирка, още по-малко директор на Филхармония.

И все пак питам: кой позволява такова разхищение на таланти със загубата на Мартин Пантелеев? И кой е дал брадва в ръцете на една тръстика?

Преди седмица една друга тръстика посече с брадва 20 човека в един германски град. Узнахме и кой й е връчил брадвата. Аз лично искам да знам кой даде брадва в ръцете на тръстиката от Софийска филхармония?

Надявам се този някой бързо да изземе брадвата, като преди това си послужи с нея да разчисти безполезните тръстики.