Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Когато в името на народа сваляха нивото на езика

Днес се навършват 100 г. от приемането на Омарчевския правопис – първата популистка езикова реформа у нас

Цар Борис ІІІ (вляво) няма думата по отношение на правописната реформа, въведена от народняка земеделец Александър Стамболийски. - Когато в името на народа сваляха нивото на езика

Цар Борис ІІІ (вляво) няма думата по отношение на правописната реформа, въведена от народняка земеделец Александър Стамболийски.

Чували сте тезата, че правописът трябва да отразява масовата (не)грамотност, нали? Че трябва да е свързан с „живия език“, тоест – с неправилната му употреба. Популизмът в езиковите практики и в академичния норматив все повече се подчинява на масовата неграмотност – много повече, отколкото на правилата, установени в книжовната норма и формиращи литературния и книжовния ни език. Тази тенденция не е нова, няколко пъти в новата ни история академичните езикови правила са били променяни в съгласие с масовата малограмотност. Първият път е случаят с Омарчевския правопис.

Годината е 1921-а. България се възстановява от национална катастрофа, предизвикана от Балканските войни и Първата световна война. Управлява Александър Стамболийски. За пръв път след Освобождението на власт е партия, която толерира социалистически идеи и отдава предпочитания на масите за сметка на елита. Народняшкият устрем на земеделците води и до промени в езиковите правила. На 1 юли 1921 г., точно преди 100 години, влиза в сила така нареченият Омарчевски правопис. Стоян Омарчевски по това време е министър на народната просвета в правителството на Александър Стамболийски.

„През 1921 г. министърът на просветата Ст. Омарчевски от кабинета на Ал. Стамболийски, след допитване до малка комисия, в която са участвали главно Б. Цонев, А. Т.-Балан и Ст. Младенов, предприе опростяване на правописа чрез отстраняване на някои трудни за усвояване от широките народни маси и немотивирани от съвременното състояние на езика положения и правила“, пише Любомир Андрейчин.

Мотивите за въвеждането на новия правопис са простички (и звучат познато) – за да се улесни усвояването му от онези, които не могат да се справят с по-сложни правила. Зад тази популистка обосновка обаче се крият и други неогласени мотиви. От една страна комунистите и земеделците се опитват да постигнат по-силно сближаване с Русия, а там веднага след Октомврийската революция е извършена правописна реформа. Съветското правителство на Ленин-Троцки издава два декрета от декември 1917 и от 15 октомври 1918 г., с които изхвърля буквата ѣ от руската азбука. В Русия ѣ има друго значение, но заедно с този знак болшевиките изхвърлят и трите други знака – ѫ, ъ и ь. Буквата Ъ е премахната като окончание на съществителни и глаголи от мъжки род. Причината била икономия на място и време. Буквата нямала смисъл, но увеличавала текстовете и времето за четене с 8%. Левите политици в България – комунисти и земеделци – прикривайки истинските си подбуди, претендирали пък, че буквата ѣ символизирала отчуждението на интелигенцията от масите и настоявали за пълното ѝ изхвърляне от азбуката с цел да опрости правописа и да го направи по-достъпен за простолюдието. Те освен това разглеждали запазването на ѣ като проява на езиков елитизъм и великобългарски шовинизъм.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Земеделският правопис от 1921 г. се отличава твърде малко от въведения от комунистите през 1945 г. От азбуката са изхвърлени буквите ъ и ь (както и ѣ), но се запазва буквата ѫ. Мекостта на съгласна пред о започва да се бележи с й: синйо, Ганйо и т.н. Правилото за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните в единствено число от мъжки род се променя: пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен – пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Съвременният звук ъ се представя с буквата ѫ (голяма носовка). По Омарчевския правопис се изменят и правилата за употреба на удвоените предлози със и във: във се пише пред думи, започващи с в, ф или хв, а със – пред думи, започващи със с, з, ш, ж или щ.

Както и в случая с по-късната комунистическа правописна реформа от 1945 г., земеделската реформа е обоснована с редица „научни“ доводи от някои тогавашни езиковеди като опростена, спомагаща изучаването на родния език без участието на излишни и вредни букви като ъ, ь и омразното на всички ѣ. Фактът, че решението е било политическо, не е останал скрит за никого. Доказателства за това се виждат и когато Стоян Омарчевски и Марко Турлаков настояват да има глоби за тези, които не се придържат стриктно към новия правопис. Стамболийски е против наказателните санкции и това почти довежда до министерска криза и оставки.

Отпорът и критиката срещу реформата са значителни, защото премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от жителите в Западна България и особено от македонските българи от Пиринска Македония и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка ѣ – „е двойно“ – добива статус на символ на българщината. Това е един от първите знаци за последващото разделение на македонския диалект от българския език. Омарчевският правопис изиграва коварната си роля с дългосрочни последствия.

Най-бурната реакция срещу въвеждането на Омарчевския правопис идва от македонските организации. След официални протести до правителството и Народното събрание македонските издания продължават да бъдат печатани на стария правопис с ъ, ь и ѣ.

„Организацията „Илинден“ заяви, че македонските българи ще запазят тоя правопис – свят за българщината – като македонски“, се казва в една от гневните статии в пресата по темата.

Професор Любомир Милетич и много други учени пишат протестни писма, Софийският университет заплашва, че ще затвори врати, а БАН не признава правописа. Веднага след деветоюнския преврат от 1923 г. правителството на професор Александър Цанков възстановява стария (Иванчевския) правопис.

Във вестник „Кьолнише цайтунг“ от 11 януари 1922 г. се появява следният коментар:

„Българският език като руския познава две букви „ь“ и „ъ“, които се пишат в края на думите, за да покажат, че крайната съгласна трябва да се произнася меко или твърдо. Освен тия чужди на сръбския език букви българският език притежава за радост на чужденците и едно двойно „е“. Сегашното българско правителство, което произхожда от земеделската партия и се подкрепя от умерените социалисти и от т. нар. комунисти, преследва между другото и сближаване с Югославия. С изхвърлянето на тези букви, които не се срещат в сръбската кирилска азбука, то иска да изгради мост към Сърбия. Преди няколко месеца правителството издаде строги заповеди до печата и до печатниците да не употребяват вече тези три букви. Образованото гражданство, което и без това мрази земеделското правителство, обяви, че Отечеството е в опасност“.

След като през 1923 г. на власт идва правителството на Александър Цанков, почти веднага е възстановен старият Иванчевски правопис от 1899 г. с някои изменения. Комисия, ръководена от езиковеда Любомир Милетич, възстановява „е двойно“ в корени на думи и техни производни, в които има двойно произношение, т. е. редуване на я и е; връща буквите ъ и ь в края на думите и на етимологичните им места, оставя ь като омекотяваща съгласна в края на думите и възстановява правилото за пълен и кратък член съобразно ролята на думата в изречението.

Дори и тогава левият печат отказва да се съобрази и чак до 1928 г., когато езиковата реформа е наложена със закон, спазва Омарчевския правопис.

Днес често се чуват призиви да бъде опростен езикът до начина, по който го използват слабограмотните. Често се говори за ненужността на пълния член, за възможността неправилното изписване на някои думи да бъде прието като дублетен вариант. Законодателите на езика също проявяват склонност да се поддават на масовите настроения, подсилени от рупора на социалните мрежи. Но всъщност езикът отразява състоянието на обществото като цяло и всяка намеса в него застрашава да промени структурата на социума. Дори да е подкрепена от логиката на неуморния популизъм.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах