Когато Вим Вендерс почива, работи по два филма едновременно

Откакто става на 70 години, Вим Вендерс обещава на съпругата си да се отдаде на повече почивка. Вместо това обаче започва работа по два филма едновременно: единият – любовна история с елементи на трилър с терористи радикални ислямисти, а другият – документален за папа Франциск. Първият – „Потапяне” (Submergence), ще има премиера в България в неделя вечерта в рамките на „София филм фест“, а вторият – „Папа Франциск – човек на думата си” (Pope Francis – A Man of his Word), е завършен само преди дни и ще се появи на големите екрани в цял свят през пролетта, обяви големият режисьор на среща с медиите у нас. Вендерс гостува на СФФ за първи път, откакто представи „Снимки в Палермо” на фестивала преди десет години.

Последният му филм е комбинация между любовна история, шпионски трилър и подводно приключение – според западната критика не особено успешна. Сценарият е по едноименната книга на Дж. М. Ледгард. Отзивите за адаптацията също са лоши, но актьорите Алисия Викандер и Джеймс Макавой получават много високи оценки за превъплъщенията си в главните роли.

Даниел и Джеймс се срещат случайно някъде в Нормандия, където и двамата се подготвят за опасните мисии, които им предстоят. Тя – биоматематик и изтъкнат изследовател, ще се спусне до дъното на океана в изследване на живота в най-дълбоките му и тъмни водни пластове. Той – агент на британските тайни служби, който се представя за воден инженер, за да се внедри в клон на „Ал Кайда” в Сомалия и да разбие терористичната мрежа, която организира атентати в Европа. Между тях пламва бурна и страстна любов, която, въпреки краткотрайните им взаимоотношения, прераства в дълбока връзка и се превръща в основна сюжетна нишка.

Джеймс е арестуван от терористите и хвърлен в затвор, където е подложен на мъчения, ужасяващи побои и психологични атаки от терористите, които искат да го накарат да запише видео в подкрепа на каузата им. Тези сцени са снимани в Джибути в Африка. Вендерс признава, че работата с актьорите в ролите на терористите е била истинско предизвикателство за него като режисьор.

„Чувствах, че на тях не можех да помогна толкова, колкото на другите актьори, защото не познавах особено добре този свят. Юсуф, който играе главатаря на групировката, намери един човек, роден в Сомалия и станал жертва на „Ал Шабаб” като малко момче, заради което носи белег на лицето си. Той успява да избяга в Кения и живее в бежански лагер в продължение на 10 години. С помощта на една американска асоциация заминава за Съединените щати. Той познава много добре както религията, така и екстремистките групи. И стана мой съветник, помогна на всички актьори и в по-малките роли в епизодите с джихадистите. Остана с мен през цялото време на снимките и ми помагаше. Беше незаменим”, разказа Вендерс в София.

„Преди всичко исках да избегна всяка форма на клише. Исках да видя тези хора такива, каквито са, без да ги съдя. Опитах се да ги пресъздам като хора, които правят нещо по убеждение. Струва ми се, че ги представихме по един по-човечен начин, за разлика от документалните филми, в които те винаги са лошите. Но това беше най-трудната част от филма”, допълни режисьорът.

Любопитен щрих на образа на шпионина е склонността му да се опитва да осмисли процеса на радикализация. Авторитетното списание „Варайъти” се спира на една сцена, в която Джеймс и Даниел спорят за тероризма и той обяснява мотивите зад убежденията си, като казва, че намира едно „положително” нещо в терористите – тяхната вяра.

В отговор на въпрос Вендерс обясни, че у терористите няма нищо красиво или достойно.

„Те не уважават живота като ценност. Аз уважавам исляма и имам много приятели мюсюлмани, затова мисля, че няма нищо достойно за уважение в действията на онези хора. От друга страна обаче, много от тези млади хора нямат друг избор. Това е единствената платена работа, единственият начин да се измъкнат. Честно казано, не мисля, че днес щеше да има толкова голям проблем с радикалните ислямистки групировки, ако те не бяха така добре откърмени от американската политика. Ако всички пари, с които се проведе войната в Ирак, бяха вложени в преустройство и развитието на региона, едва ли щеше да има тероризъм. Войната срещу тероризма създаде тероризма”, подчерта Вим Вендерс.

След като се разделят, Даниел и Джеймс прекарват втората част от филма практически в два различни филма, пише още „Варайъти”. Докато той  е в плен на сомалийските джихадисти, тя е погълната от непрекъснатото очакване на съобщение от него, което развенчава първоначално създадения ѝ образ на отдаден изследовател с важна мисия, отбелязва „Гардиън”.

Въпреки смесените чувства на критиците, „Потапяне” обещава да бъде положително кино преживяване със завладяваща кинематография, чудесна актьорска игра, актуален сюжет и вълнуваща любовна история. Със сигурност ще изкуши повече зрители от красивия, но особен с театралния си сюжет „Прекрасните дни в Аранхуез”  от 2016 г.

През 2018 г. ще излезе следващият филм на Вим Вендерс – документалният „Папа Франциск – човек на думата си”. Това не е филм ЗА папа Франциск, а С папа Франциск, подчертава режисьорът в сайта си.

„Никога не съм си и помислял, че ще направя филм за папата или с участието на папата, но Ватикана ми изпрати писмо, а на папата не можеш да откажеш. И ето ни тук”, сподели Вендерс пред български журналисти.

Авторът на „Криле на желанието” и документални шедьоври като „Буена Виста Соушъл Клъб”, „Пина” и „Солта на Земята” получава покана за проекта, ексклузивен достъп до Ватикана и неочаквано голяма творческа свобода. Режисьорът отказва да разкрие повече от вече известната информация, че концепцията за филма е директна визуална и вербална комуникация със зрителя и създаването на диалог между главата на католическата църква и представители на цялото човечество.

„Имах няколко много дълги аудиенции с папата, който е забележителен човек – един от най-смелите хора, с които някога съм се срещал. Той е безстрашен. Винаги, когато го снимахме, бяхме екип от 8 до 12 души. Той поздравяваше всеки един лично, а когато приключехме, се сбогуваше с всеки лично. За него нямаше никаква разлика между режисьора и грипаджията. Смятам, че това е изключително, забележително”, разказа Вендерс в София.

Във филма папата се обръща към зрителите, като отговаря на въпроси, свързани с живота и смъртта, социалната справедливост, имиграцията, екологията, неравномерното разпределение на богатствата, материализма, ролята на семейството. Вендерс показва папа Франциск по време на пътуванията му по света – речите му пред ООН и Конгреса на САЩ, поклонението пред жертвите от атентатите от 11 септември на Кота 0 в Ню Йорк, в Мемориалния център в памет на мъчениците и героите на Холокоста „Яд Вашем“. Папата говори със затворници и с бежанци в лагерите около Средиземно море, пътува до Палестина и Израел, до Южна Америка и Азия.

Вим Вендерс и папа Францик. Снимка: Arturo Delle Donne

Вендерс нарича тази лента по-скоро „лично пътешествие с папа Франциск”, отколкото биографичен документален филм. Очакванията към него са особено високи не само заради темата и главния герой, но и заради мащабните като визия и творчески размах документално-биографични филми „Солта на Земята” за фотографа Себастиао Салгадо и „Пина” за танцьорката Пина Бауш. „Пина” е плод на дългогодишните търсения на Вим Вендерс. Той е и първият триизмерен документален филм в историята на киното.

„Между първата ми среща с Пина и филма минаха 30 години – 30 години, в продължение на които исках да направя филм, но не знаех как. Докато не се появи една нова възможност – триизмерното кино. То най-накрая ми позволи да отдам почит към онази усмивка”, разказа Вендерс в София.

Част от програмата на София филм фест е „Криле на желанието” от 1987 г., вече дигитално възстановен. Вим Вендерс е режисьор, отворен към експерименти с новите технологии и ги използва умело в услуга на идеите си. По отношение на някои обаче си остава традиционалист.

„Опитах да използвам технологията за 360-градусово заснемане, но не знаех какво да правя с нея. Твърдо вярвам, че правенето на кино означава да дадеш на зрителя гледна точка, да насочиш погледа си към нещо. Фактът, че във виртуалната реалност можеш да се огледаш накъдето поискаш, малко ме дразни. Малкото ми преживявания като зрител също ме дразнят. Непрекъснато се блъсках с останалите наоколо, които носеха тези очила. Никога не съм се чувствал толкова самотен. Предпочитам да гледам екрана”, сподели Вендерс.

На 72 години и с неизчерпаема творческа енергия Вим Вендерс има интересен прочит на твърдението, че човек помъдрява с възрастта:

„Това са фалшиви новини. Още се надявам, че ще остарея достатъчно, че да стана по-мъдър. Винаги има надежда, но не мисля, че възрастта, сама по себе си, прави нещо. Опитът може да те направи по-мъдър, любовта може да те направи по-мъдър, но не и самото живеене”.

„Потапяне”

Режисьор – Вим Вендерс
Сценарий – Ерин Дигнам, по романа на Джонатан Ледгард
Оператор – Беноа Деби
Музика – Фернандо Веласкес
С участието на – Алисия Викандер, Джеймс Макавой, Селин Джоунс

Датите на всички прожекции можете да намерите в страницата на София филм фест