Когато властта не ще да чуе, пеят ѝ под прозорците

Проблемите на четирите музикални състава на БНР стигнаха до ушите на Бойко Борисов и всички помним какво произлезе: премиерът се учуди, че съществуват и препоръча на директора на Радиото сам да се оправя. Александър Велев обаче явно има проблем с творците под своя опека, все още не е решил казуса, когато го застигна още един. В сряда под прозорците на Министерски съвет отново ще звучи музика – Детският радиохор ще пее, за да бъде върната неговата диригентка Венеция Караманова, отстранена от ръководството на БНР посред лятната ваканция на малките хористи. 

Проблемите в България са вече повече от дупките по улиците, недоволните излизат на протест едва ли не през ден – и основанията им най-често са напълно основателни. Но протестът тази седмица със сигурност учуди навикналото ни с какви ли не безобразия общество – Детският радиохор на БНР негодува публично срещу отстраняването на своята диригентка, бунтът не е за пари, а в защита на една личност! И тъй като не могат да се разберат със своя директор, певците смятат да поставят проблема пред министър-председателя.

Вижте още: ПЕЯТ СЪС СЪЛЗИ В ОЧИТЕ

В понеделник малките хористи от Радиото пяха и плакаха пред сградата на БНР за Венеция Караманова. Но смятат да продължат с протестните концерти и в сряда в 9 ч. ще запеят „Родна песен нас навек ни свързва“ и пред Министерския съвет.

„След като изпратихме вчера писмо до премиера, в сряда ще му припомним чрез песните си пред Министерски съвет, че продължаваме да настояваме да бъде върната в БНР нашата диригентка Венеция Караманова за следващите два сезона, докато подготви своя достоен продължител“, пишат организаторите на протеста.

„Уважаеми господин Борисов – започва писмото им до премиера. – Ние сме хористите от Детския хор на Българското национално радио. Ние сме децата, които откриха Българското председателство на Съвета на ЕС с изпълнение на химните на България и Европа. Ние сме децата, които участваха в церемонията по закриването му шест месеца по-късно със Симфония на Хилядата на Малер. Ние сме децата, прославили родината ни в множество държави и континенти и считани за най-добрия детски хор в България. Ние сме децата, на които безскрупулно бе отнет диригента, работещ с нас години наред, още от постъпването ни в хора; диригента, на когото безрезервно се доверяваме във всяка ситуация и благодарение на когото завършваме всеки концерт с прекрасните овации на публиката!

Молим Ви, господин Борисов, не позволявайте да загубим обичното си Хорче! Помогнете ни да запазим изградените традиции, на Детския радиохор, градени 58 години!“

В послеписа малките хористи канят Борисов да слезе заедно с министрите и да чуе техния протестен концерт:

„Ако охраната не ви пуска да слезете, ние можем да се качим при вас“.

Проблемът на Детския радиохор вероятно изглежда маловажен на мнозина съсипани от безпаричието българи – за немалко от тях творците не са нищо повече от участници в риалити програми и „черешки“ по телевизията, и протестът на един хор навярно им изглежда глезотия. Някакви си деца имат претенции, а родителите им воюват за тях. Учудени от този „каприз“, те може би отдавна са забравили какво е да вършиш нещо безкористно, да гориш за него и да следваш от сърце своя лидер, който не е избран като „най-малкото зло“ – и в случая не е просто прозорец за малките хористи към необятния свят на музиката, но и глава на тяхното музикално семейство. Доверието им диригентката Венеция Караманова е спечелила през годините със своята личност, позицията ѝ в този хор не е просто едно назначение, както очевидно смята директорът на Радиото. Тъкмо личностите липсват на днешното ни общество – липсват носителите на ценности, изброени и от родителите на децата от хора: уважение, взаимопомощ, работа в екип, търпеливост, трудолюбие, дисциплина…

Посягайки на така обичаната диригентка, директорът на БНР посяга на целия хор – защото децата в него пеят безплатно, на доброволни начала. И ако Велев мисли, че той управлява Детския радиохор, сбъркал е – управляват го децата. Управляват го и техните родители, които защитават интересите на своите хлапета. Без тях този хор, или „хорче“, както го наричат децата с любов, ще престане да съществува.