Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Кого ли не застрелват у нас“

История от личните преживявания на емигриралата в Германия писателка Людмила Улицка

Рускaтa писaтелкa  Людмилa Улицкa живее в Берлин от мaрт  2022 г. - „Кого ли не застрелват у нас“

Рускaтa писaтелкa Людмилa Улицкa живее в Берлин от мaрт 2022 г.

Есе на Людмила Улицка, наречено „Първият срещнат“, публикува сайтът „Истинската Русия“, създаден от Борис Акунин и Михаил Баришников. В него рускaтa писателка споделя наблюдения, които се превръщат в метафора за състоянието на света и за разлома между цивилизациите.

Улицка, една от най-четените и награждавани авторки в родината си и с огромно признание в Европа, емигрира в Германия през март 2022 г., след като публично изрази несъгласието си с войната, започната от Русия срещу Украйна.

„Днешната политика превръща Русия в страна на варвари“, написа авторката на „Медея и нейните деца“ още през 2014 г. след анексията на Крим и подкрепата за сепаратистите в Донецк и Луганск.

Предлaгaме ви есето ѝ в „Истинскaтa Русия“.

Първият срещнaт

Във всеки град имa някой „първи срещнат“: в Москва обикновено е жена с пълни торби, в Петербург – озъртащ се турист, в Йерусалим – търговец на религиозни сувенири, в Берлин – двойка мъже.

Берлин се смята за гей-столицата на Европа. Всъщност, друга често срещаща се двойка е от хърбава блондинка и арабо-африкански мъж. Така немските жени запълват пооределите редове „производители“. Смуглите немски дечица в количките са убедително доказателство за това. Тези деца със смесена кръв са много красиви.

Първият срещнат език тук е немският, но пък вторият срещнат е руският. Подобно количество руснаци Берлин не е виждал навярно от двайсетте години на миналото столетие. Без да се брои, разбира се, 1945 г., когато съветските войски си разделят Берлин със съюзниците на четири зони. Съветската, източната, била най-голямата.

На мястото на Берлинската стена, разделяща съветската зона от останалите три, се намирам в момента. Домът, в който живея, е построен на това така опасно преди място. В съседство, на две крачки, е Центърът по трудоустройство, пред който винаги стоят няколко души: африканци, азиатци, сърби. Германия днес великодушно им предоставя това, от което имат нужда – покрив, храна, работа. И хора насреща.

Вървя днес по „Лайпцигер щрасе“, виждам тълпа. Неголяма, около 15 души, и две кучета. Това не е странно, в Берлин има много собственици на кучета. И нито едно бездомно куче не видях през тези четири месеца. Приближават две коли, едната е полицейска. На втората е написано „Rettung…“ и още нещо, не видях какво. Но първата дума означава „спасение“. Кого и от какво спасяват, така и остана неясно. Момиченце с майка му сяда в едната кола. Момченце с майка му – в другата. Кучетата със стопаните си – в приближила се трета кола…

Инцидентът с неясен смисъл е приключил. Струва ми се, че някое куче е закачило някого от участниците в това неголямо улично събитие. Зрителите се пръснаха. Двама руснаци, свидетели на случилото се, след като се изравниха с мен, продължиха да обсъждат произшествието.

– Нямат си други проблеми.

– У нас бездомните кучета ги застрелват.

– Е, кого ли не застрелват у нас – благодушно отговаря вторият.

Днес Берлин изглежда най-спокойната и комфортна столица сред всички европейски столици. И, струва ми се, най-толерантната.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg