Кои у нас пишат по-добре от Георги Господинов, съобщават от Съюза на писателите

Знаехте ли, че през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век са били „написани и публикувани, преведени и издадени в чужбина стотици книги на големи наши писатели, чийто ръст е недостижим дори от прехваления Георги Господинов…“?

Цитатът е от програмен материал на представящата се за „поетеса, журналист, литературен критик и редактор“, активистка на ГЕРБ и дясна ръка на ярко червените ръководители на Съюза на българските писатели Анжела Димчева. Текстът под заглавие „Политическата коректност е язвата на културата“, който започва със споменатия цитат, е публикуван в брой 32 на органа на СБП „Словото днес“.

Вижте още: КЛУБ „СТО ЧИТАТЕЛИ“ ЗА БУКЪРА НА ГОСПОДИНОВ: ЛЕСНА СЛАВА…

Целта на обширното „слово“ на Анжела Димчева очевидно е да разграничи „добрите“ консервативни старци от „лошите“ либерални младежи в литературата. Дори знае как да ги разпознае – добрите са в Съюза на писателите, а лошите – в „несъществуващото“ Сдружение на българските писатели. Така за неколцината читатели на „Словото днес“ става по-лесно да се ориентират на кого да ръкопляскат, а кого да не четат. За всеки случай обаче критичката Димчева посочва „правилните“ писатели и поименно. Според нея днес Неда Антонова, Недялко Славов, Весела Люцканова, Димитър Шумналиев и силно плодовитата авторка на над 70 книги Павлина Павлова пишат по-добре от Георги Господинов, чието „Времеубежище“ било „средно произведение, което е много под нивото на десетки български романи от последните години“.

Интересното е, че на 25 май 2022 г. в писмо до „сайтчето „Площад Славейков“, както сме посочени в материала на Димчева, тогавашната секретарка на ПЕН-България ни информира следното:

„А що се отнася до Здравка Евтимова, аз съм неин секретар в ПЕН-центъра. Тя не предприема нищо, без да се консултира с мене. Включително всички номинации, които ПЕН прави за награди, а наши членове ги печелят, са по моя идея и аз ги пиша… Деян Енев получи наградата „Йордан Йовков“ (2020) по мое предложение и мой аналитичен текст. Хайри Хамдан получи преди месец наградата „Пеньо Пенев“, защото аз убедих Здравка да го номинираме и написах номинацията… Написах и номинация за Нобел през януари тази година за Георги Господинов“.

През 2023 г. бе избрано ново ръководство на ПЕН-България и начело на организацията застана проф. Амелия Личева, избрана в конкуренция с Анжела Димчева. Вероятно неуспехът е довел до вътрешен импулс на журналистката критичка да нападне лично проф. Личева в текста си, наред с ректора на Нов български университет проф. Пламен Дойнов, с доц. Йордан Ефтимов и да постави в кавички академичните им постижения. Така лагерите стават още по-ясно очертани – масата безименни писатели в СБП и поименно споменатите литератори с ярки постижения. Анжела Димчева очевидно вярва, че посочването с кален пръст цапа посочения. Но всяко дете знае, че калта остава по пръста.

В списъка с „врагове“ е включен и Михаил Вешим, който според докторката от Библиотекарския трябва да мълчи, защото баща му Георги Мишев е „издаван в големи тиражи през социализма“. Прицел на възмутеното ù перо става и преводачката на „Времеубежище“ Анжела Родел, която пък е обвинена, че е „директор на Програма „Фулбрайт“ в онова Посолство“. Намекът е, че само това е причината да получи „Международен Букър“ за превод:

„Преводачка с политическо влияние изпраща български роман на американско издателство. Как реагира издателството? Веднага издава книгата и я предлага за „Букър“.

„ВРЕМЕУБЕЖИЩЕ“ – ГЕЙЗЕР ЗА ТУРИСТИ, КОИТО ДА ЗАСНЕМАТ ХВЪРЧАЩАТА МУ СТРУЯ

Е, романът на Господинов е преведен и номиниран от английско издателство, но очевидно за членовете на СБП всичко на Запад е едно мъгливо цяло. Вероятно според Димчева и нейния кръг в писателския съюз медии като „Гардиън“, „Ню Йоркър“, както и сериозното литературно жури на наградата „Стрега“ в Италия също са толкова податливи на политкоректна корупция… Иначе веднага щяха да забележат „неопостпоезията“ на Анжела Димчева и да я наградят и рецензират възхитено. А шефът на СБП Боян Ангелов може би щеше да бъде обявен за председател на всички писателски съюзи по света. Но, уви, „мощната подкрепа на агресивната издателка Божана Апостолова“ не е на тяхна страна. Това Анжела Димчева нарича „убийство на истинските творци в пропастта на мултикултурните фалшификации“.

Причината да напиша този текст не е в изявата на самата Димчева. Както тя отбелязва, „пяната много бързо ще изтече в канала на историята“. Истинският мотив е страхът ми, че това сепариране на българската литература, очертаването на граници между „правилни“ и „неправилни“ автори за пореден път ще дръпне цялата ни книжнина обратно в адовия казан на европейския провинциализъм. Когато най-старият съюз на писателите не успява да отчете успеха на един български писател и не само мълчи за него, но и упорито го принизява и очерня, значи нещо сериозно не е наред.