Кой е бащата на БГ сценографията и коя е най-обичаната Венера в Народния?

Половин век от историята на Народния театър ще бъде събрана в залите на Софийска градска галерия. От 16 септември до средата на ноември арт салонът на ул. „Гурко“ ще разказва сюжети, родени пред и зад кулисите на най-престижната трупа в периода 1904-1954 г. Средство са не думите, а костюми, скици, десетки снимки и живописни платна, представени в изложбата „Художниците на Народния театър 1904 –1954“.

Експозицията включва творби на 63 автори, работили в трупата като декоратори, костюмографи, шапкари и архитекти.
Своя следа в ранната история на театъра са оставили имена като Антон Митов, Сирак Скитник, Дечко Узунов, Цанко Лавренов. Днес ги тачим като класици на българската живопис и нито един търг с произведения на изобразителното изкуство не минава без техни картини. Експозицията показва и работи на Георги Попов-Джон, Преслав Кършовски, Иван Пенков, Пенко Георгиев.

Бащата на българската сценография

Зададете ли този въпрос на някой от току-що приетите студенти в НАТФИЗ , едва ли ще получите отговор. Изложбата обаче ни пренася за кратко в света на художника Александър Миленков. Роден е през 1882-а в Самоков, завършва Рисувалното училище в София и двайсетина годишен заминава да специализира стенопис в Мюнхен в ателието на проф. Дитл. В този град обаче Миленков се сблъсква челно с красотата и магията на театъра. Изоставя фреските и пренася фантазията си на сцената. Завършва театрална декорация и се връща у нас, за да отвори нова глава в историята на българското изкуство.

Александър Миленков

Александър Миленков е първият професионален декоратор на Народния театър. Той не само проектира декорите и костюмите за церемонията по откриването на новата сграда на 3 януари 1907 г., но е и техен изпълнител. Друг е въпросът, че красотата им остава на заден план в този ден, защото точно на това тържество студентите от Университета освиркват княз Фердинанд…

„Баня Лука“, Александър Миленков,
маслени бои върху шперплат, 74 х 92 см

Работата на Миленков все пак получава признание – представление след представление авторитетът му нараства. Художникът детайлно чете драматургичния текст, проучва подробности от епохата, архитектурата и битови особености. Освен в Народния, през 1911 г. той започва да прилага натрупания опит и при работата си в Кукления театър.

Освен на фронта на изкуството, Съдбата го праща като доброволец и на фронта на Първата световна война. За проявен героизъм е награден с два ордена за храброст. Последвалият мир се отразява и на четката му – Миленков я топи за пасторали и пейзажи, когато не е концентриран в сценографията. Два пъти го избират за председател на СБХ. Прави пет самостоятелни изложби – първата, през 1907 г., е сценографска, а останалите – с пейзажи и натюрморти. Умира в началото на 1971 г. в София, дни преди да навърши 89 години.

Венера от Народния театър

Коя е тя, става ясно от изложбата в Софийската градска художествена галерия. Това обаче не е актриса в роля на богиня, а майсторката на костюма Венера Наследникова, сестра на голямата Леда Тасева. Завършила дизайн на моден и театрален костюм в Берлин през 1943 г., в продължение на 40 години Венера проектира постановките на Народния, създава сценичните фолклорни костюми на ансамбъла „Филип Кутев“, написва историите на облеклото и на българския костюм за поколения сценографи.

Вижте кадри от изложбата „Художниците на Народния театър“:

Костюм от „Дванайста нощ“ (1948)

Скица за костюм от„Ромео и Жулиета“, 1954

Скица за декори на „Тоз, който получава плесници“ (1924/7)

Натюрморт, 1942, маслени бои върху платно, 73 х 92 см