Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Кой е достоен за наградата „Йосиф Хербст“?

Съюзът на българските журналисти номинира двама агенти на ДС. Това е съдбовен избор

Редно ли е Кеворкян да бъде номиниран за тази награда, носеща името точно на Йосиф Хербст? Снимка: БГНЕС - Кой е достоен за наградата „Йосиф Хербст“?

Редно ли е Кеворкян да бъде номиниран за тази награда, носеща името точно на Йосиф Хербст? Снимка: БГНЕС

На името на Йосиф Хербст е наречена една от най-големите награди за българска журналистика – тази за цялостно творчество, давана от Съюза на българските журналисти. Тази година за нея са номинирани двама души с минало на агенти на ДС. Даниела Кънева и Кеворк Кеворкян. Дали това е уместно?

Даниела Кънева е известна тв водеща, родените преди промяната още помним репортажите ѝ от Индия и от други далечни точки на света. Даниела Кънева отдавна обаче не е видима в общественото пространство и вероятно по-младите едва ли знаят коя е, тя не е толкова активна от десетилетия, продължава да стои зад, а не толкова пред камерата, прави репортажи понякога, но се държи встрани от политиката, не размахва пръст от екрана, не поучава, не се прави на жертва, нито на герой… Изброявам всичко това, за да направя все пак едноразграничение между нея и колегата ѝ в тазиноминация – Кеворк Кеворкян.

Редно ли е Кеворкян да бъде номиниран за тази награда, носеща името точно на Йосиф Хербст?

Кой е всъщност Йосиф Хербст?

Йосиф Хербст е роден на 20 ноември 1875 г. в Одрин, в семейството на Аков Хербст, инспектор по железниците. Хербст завършва Мъжката гимназия в София, след това военно училище с чин подпоручик, а през 1898 г. са първите му журналистически прояви във в. „Военни известия“. През 1900 г. започва да издава русенския в. „Вестник“, но по финансови причиниго спира и се премества в София.

През 1902 г. тръгва „Български търговски вестник“, който се превръща в журналистическа икона и от тогава Йосиф Хербст не спира да създава вестници, които често обиват затваряни, фалирани и спирани от всички възможни правителства. Всеки от тях той списва под девиза „На никоя партия в угода, на никоя напук…”.

Хербст става член на Демократическата партия и я напуска омерзен от ставащото в нея, оглавява Дирекцията по печата и е уволнен заради неподчинение на премиера. Участва във всички войни в началото на века, рамо до рамо с войниците, макар да е офицер и да има възможност да следи битката отдалече. Работи с Александър Балабанов, Александър Гиргинов, Елин Пелин, Иван Балабанов. След преврата на 9 юни 1923 г. се изправя срещу полицейския терор. Започва личният двубой между него и Демократическия сговор, чиито членове той нарича „демокретени”.

Кървавото потушаване на въстанието през септември 1923 г., неоправданите жестокости и издевателства, на които са подложени хиляди невинни хора, предизвикват гнева му. И макар многократно да бива обвиняван за комунистически журналист, пише против правителството, но и против червения терор на комунистическата партия. Той отразява събитията обективно, залага на истината и тъкмо това го прави изключително опасен. Непрекъснато получава заплахи за живота си. Въпреки това не спира своята словесна война. Последният му вестник „Днес“ спира на 16 април 1925 г. – денят на атентата срещу Цанковото правителство в църквата „Света Неделя” в София. Многократно Йосиф Хербст предвещава подобна случка. Твърди, че такава политика неизменно ще доведе до крайни действия.

Масовото убийство в църквата става повод и за масови арести. Йосиф Хербст очаква „Вертоломеева нощ“, както я нарича по-рано в своите предупреждения. За да го накарат да млъкне, неизвестни оставят пред входната му врата тялото на Вълко Иванов (секретар на комунистическата партия). За отмъщение комунистите убиват проф. Никола Милев. Хербст разбира смисъла на заплахата, но въпреки това по най-недвусмислен начин осъжда и двете убийства:

„Вълчо Иванов и Никола Милев не се познаваха, но въпреки това паднаха, един след друг, жертва на едно и също умопомрачение“.

Още същата вечер е арестуван, след което изчезва безследно.

Това е в кратце историята на един от най-големите български журналисти, който често е сравняван с публициста Карл Осиецки, номиниран за Нобел. Хербст никога не подчинява перото си на силните на деня или на собствените си пристрастия. Остава обективен докрай, а моралът е единствената линия, която винаги спазва.

„От човешкия живот по-голяма ценност няма!“, пише нееднократно той.

Да се носи награда с неговото име е не само чест, но и отговорност. Може ли да я носи публицист, чийто образ в обществото е толкова противоречив, какъвто е този на Кеворк Кеворкян? Авторът и водещ на „Всяка неделя“, едно от най-популярните предавания до 1989 г., който си позволява (или му позволяват?) да излиза от зададената партийна линия, да кани интересни събеседници, да интервюира и неудобни за партията личности. Човекът, който с лични средства възстановява паметника на Яворов и който инициира кампанията за въстановяване на войнишките паметници. Един от основателите на Българското сдружение за честни избори и граждански права през 1990 г., с международна награда „Маршал“, присъдена от Бил Клинтън и Тони Блеър.

И също така агент „Димитър“. Сътрудник на Държавна сигурност, чието досие е унищожено през 1990 г., но от него са останали 28 страници, в които фигурират имената на знакови български интелектуалци. През 2014 г. сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ публикува техните имена:

Румяна Узунова – литературен критик

Дончо Цончев – писател

Васил Попов – писател

Иван Кожухаров (Черното) – художник

Димитри Иванов – журналист, участващ в предаване по Българска телевизия

Вера Ганчева – журналистка, съпруга на покойния поет Владимир Башев

Борис Делчев – литературен критик

Атанас Свиленов – литературен критик

Блага Димитрова – поетеса

Георги Марков – литературен критик

Георги Стойчев – главен редактор на ЛИК по Българска телевизия

Михаил Неделчев – литературен критик

Енчо Мутафов – литературен критик

Огнян Сапарев – литературен критик

Светозар Игов – литературен критик

Любен Георгиев – литературен критик

Това са запазени в архивите на ДС сведения от 1976/79 година, когато „Димитър“ има вече натрупан шестгодишен стаж, пише „Биволъ“. От този момент до 1990 г. всичко в досието липсва.

„Можем само да си представяме мащаба на унищожения архив от доноси“, заключават разследващите журналисти.

Между другото „Биволъ“ също е номиниран за наградата на СБЖ в категория „сайт“.

И пак между другото, тези хора, някои от тях вече покойници, не са били номинирани за кой знае какви награди за голям принос досега. Редно ли е вместо за тях днес да говорим за човека, който е писал доноси срещу тях, защото е номиниран за „Йосиф Хербст“? Можем ли да разделим публициста от човека? И ако правим това разграничение, не е ли притеснително, че Софийската апелативна прокуратура подкрепи жалбите срещу Кеворкян на журналистите Спас Спасов и Кремена Будинова от 2012 г., които го обвиниха в подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на расов и етнически признак заради поредица от статии и предавания, в които ромите биват наричани „цигански животни“?

Първоначално Софийската районна и Софийската градска прокуратура отказаха разследване по тази жалба, тъй катоспоред тях Кеворкян просто е изразил гражданската си позиция. Софийската апелативна прокуратура обаче върна решенията им и настоя за по-щателна проверка. Българският хелзинкски комитет, които наблюдават случая, описват нарушенията така:

„Става дума за статии, озаглавени „Боклуци“, „Левски, Йото и циганите“ и „Циганското нахалство“; и два броя на предаването „Всяка неделя“, излъчени на живо в ефира на Нова телевизия“. 

„В тях Кеворкян се възмущава от снимка на трима непълнолетни роми в провокативни пози с портрети на български исторически личности. Кеворкян ги нарича „цигански животни“, пише за обявена от „тях“ срещу „нас“ „война“ и „гнусна касапница“; представя ги като заплаха за „българското“, която трябва да бъде наказвана от властите; нарича равните права на ромите „далавера“, която застрашавала правата на българите; твърди за заговор на ромите срещу българите; че младежите от снимката били добре облечени, защото българите се грижели за тях в собствен ущърб; стигматизира ромите като сексуални насилници, твърдяната липса на репресия срещу които била „овчедушие““ Кеворкян представя ромите като подчовеци и в следващите си статии и предаванията“, пише в съобщението на БХК.

Прокурор Людмил Коюмджиев от Апелативната прокуратура отмени отказа от разследване на колегите си от другите прокуратури, защото ги намира за необосновани и незаконосъобразни Според Коюмджиев има данни за престъпление по чл. 162 от Наказателния кодекс – проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност чрез слово, печат или други средства за масова информация. Той отчита и общественото положение на Кеворкян като известен журналист, както и че речта му е разпространена до широк кръг хора.

Дали наистина това е публицистиката, която днес е равна на онази на Йосиф Хербст, който се изправяше срещу всеки опит за разделение и взаимно унищожение? СБЖ е изправен пред съдбовен избор.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС