Кой е Дядо Коледа, къде живее, защо е толкова бърз…

Червеноносият Рудолф, полярният мечок, куп джуджета и един Дядо Коледа са герои в детската книжка „Вярвай в чудеса“. Излязла малко преди Коледа, с нея Павлина Делчева, дъщеря на Павел Вежинов, повежда най-малките читатели на пътешествие до селото зад Полярния кръг, където се случва магията на Коледа.

„Вярвай в чудеса“ (изд. „Софтпрес“) е посветена на дъщерята на авторката. Днес тя е вече пораснала, но когато била малка, и Вида като всяко друго дете задавала много въпроси – кой е Дядо Коледа, къде живее, с кого, как успява да обиколи целия свят за една вечер… След време авторката решава да събере всички тези въпроси в книга, за да може и други любопитни деца да се информират как Дядо Коледа започва да раздава подаръци.

Между страниците весело надничат джуджета, елен, който помага на белобрадия старец да си избере шейна, мечок, който носи тежките чували с хиляди писма с желания, захарни бастунчета, сребърни звънчета… които виждаме такива, каквито ги е нарисувал художникът Стоян Атанасов.

Авторката е дългогодишен редактор и продуцент в БНТ, автор и редактор на книги, сценарист на филми, сред които е и документалният „Отвъд бариерата“, посветен на баща ѝ.

Историите са 24 и са подредени като адвенткалендар – за всеки ден по една до Бъдни вечер. Открехваме първото прозорче от календара с първата история в изданието.

Приказка за Дядо Коледа

Преди много, много години в една далечна северна страна зад Полярния кръг живеел самотен старец. Той много обичал децата, но си нямал никакви роднини – нито синове и дъщери, нито внучета. В дългите зимни вечери седял самичък пред камината и дялкал от дърво играчки – еленчета, кончета, малки шейнички и платноходки. Бумтял огънят, весело пращели шишарките, а старецът си мислел за децата и много му се искало да ги зарадва с нещо. И точно в нощта срещу Рождество Христово се сетил какво да направи. Сложил всички играчки в чувал, качил се на ските и подкарал към близкото село. Нощта била ясна и тиха. Звездите ярко светели, а Луната огрявала пътя му.

Селото вече било смълчано и никой не усетил как добрият старец оставял пред всяка врата своя подарък.

Ох, каква радост била на сутринта! Всички се чудели кой е донесъл тези чудесни неща. Питали, разпитвали – малко било селото, познавали се, – но никой не знаел. Най щастливи били децата – те не питали и не разпитвали, а викали „Благодаря ти, непознати човече!“. Викали толкова силно, че даже старецът ги чул в своя отдалечен дом. Зарадвал се самотникът и за пръв път от много време се почувствал щастлив. Дарената радост му се върнала многократно и той с нови сили започнал да прави още и още играчки, за да зарадва още и още деца.

Изминали няколко години. Кой пръв и кога споменал името „Дядо Коледа“ не знам, но така си и останало. Децата започнали да пишат писма с пожелания, да украсяват елхите пред домовете си, да вият венци от борови клонки, а сутринта да благодарят на добрия Дядо Коледа. Те дори не подозирали, че той живее толкова близко, че това е онзи белобрад старец, който понякога слиза до селото и мило им се усмихва.

Илюстрация: Стоян Атанасов