Кой е „Джефри Арчър“?

Започвам с първата книга на Георги Томов „Не беше тук и си отиде“ (заглавие, което добре описва в някаква степен моето собствено положение в много координатни системи). Бравурна първа книга на „нелегален автор“.

Защо бравурна? Пише с невероятна лекота, една изящност и естественост, каквито понякога липсват дори в живота (ни).

Има ужасно забавни разкази, като „Angel for men”, който – ако повярваме, че е реалистично описание на разговора с още по-мистериозната му г-жа Томова, ни кара да й свалим шапка и да поискаме да се запишем в нейната магнаурска школа за вездесъщи половинки (сори, Кобилкина).

Да не пропуснем: този автор е най-близкото до Джефри Арчър, което съм прочитала на българската литературна сцена. Има някакво странно роднинство заради историите, подхода към фабулите, без да е подражателство. То си личи, че нито е осъзнато, нито е търсено.

N.B.Нали не очаквате, че Виолета Симеонова ще ръси само шоколад и сметана? Разказите на Георги Томов са прекрасно упражнение във формата и езика, но все още не са „съдбовния текст“. Някои от тях имат потенциала, дори обединени заедно да се окажат много важна разработка. „Пан Шветлан“ и „Саркис“ могат да са началото на важен текст по темата за възродителния процес, която като цяло (с изключение на Нери Терзиева) почти срамежливо пъхаме под чергата. Авторът е готов за следващото ниво и три чудесни разказа (Хазарт, Angel for men, Годината на орангутана) го подсказват. Вижда се, че има много за казване, голям подводен материал, амбиция. Сега трябва да последва това, което не може да не напише, сякаш това ще е единственото, което ще направи през живота си.

Отлична първа книга. Сега трябва да напише Книгата си.

Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди повече от 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Тя публикува мненията си за различни книги на личната си Фейсбук-страница, както и в групата „Какво четеш“. Пускаме „рецензията“ й от Фейсбук с нейното съгласие, но с изричното уточнение, че това е личното й мнение, напълно безкористно забавление за свободното й време. То отразява личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и няма никаква връзка с професията и институцията й. В плановете й за лятото, според Фейсбук, са дълго литературно „пътуване“ и рецензии на книгите на Петър Делчев, Иво Иванов, Радослав Парушев, последният Захари Карабашлиев и дори Наталия Кобилкина, измежду много други.