Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Кой е Секси Свещеника от „Fleabag“?

Как Андрю Скот се преобрази от секси злодей в секси свещеник в един от най-успешните сериали

След като игра Мориарти в „Шерлок“, Андрю Скот прави завръщане в телевизията като Секси Свещеника във „Fleabag“. Снимка: „Амазон“ - Кой е Секси Свещеника от „Fleabag“?

След като игра Мориарти в „Шерлок“, Андрю Скот прави завръщане в телевизията като Секси Свещеника във „Fleabag“. Снимка: „Амазон“

Вече цяла година втори сезон на сериал „Fleabag“ обира някои от най-престижните тв награди и, ако имаше телевизионен „Оскар“, най-вероятно създателката му и актриса във водещата роля Фийби Уолър-Бридж щеше да е абсолютен фаворит. Жанрът на продукцията на „Амазон“ и Би Би Си е „трагикомедия“, а премахването на преградите между актьори и зрители очевидно допада на аудиторията – успех имаше и в „Къща от карти“, където Франк Ъндъруд често се обръщаше с посланията си директно към камерата.

Подходът работи – двата сериала на сезона имат зрителски рейтинг от 8,7/10 в IMDb и рядко срещаните 100% положителни ревюта в „Ротън томатоус“ (и на двата сезона). Първи сезон дебютира през 2016 г., три години по-късно излезе втори.

Главната героиня Флийбег (което на български буквално се превежда като „Торба с бълхи“)  е гневна, объркана, болезнено откровена и много сексуално активна млада лондончанка, която държи кафене. Сама тя се описва в сериала като „алчна, перверзна, себична, апатична, цинична, покварена, морално банкрутирала жена“. Със зрителите споделя своите наблюдения върху семейството, любовта, содомията, църквата… В ролята на нейната манипулативна кръстница влиза Оливия Колман, Сиан Клифърд е в образа на Клеър, сестра на Флийбег, Бил Патерсън играе баща ѝ. Сюжетът проследява личния живот на героинята, докато тя се опитва да се справи със скорошната загуба на майка си и на най-добрата си приятелка. Отблъсква всеки, който се опитва да ѝ помогне. Шестте епизода на първи сезон се раждат след едноименен моноспектакъл на комедиантката Уолър-Бридж от 2013 г.

Вторият сезон, планиран и като последен, носи още от същото, но добавя и любовна връзка с мъж, който е нейна пълна противоположност – католически свещеник, познат на зрителите като Hot Priest (или Секси Свещеника). Флийбег и Секси Свещеника се свързват веднага след запознанството си и стават добри приятели. Малко по-късно приятелството им прераства в романс. Вместо връзката им табу да бъде използвана за шокиране на зрителя, Уолър-Бридж я пресъздава така, че да изследва непознатата за зрителите влюбена Флийбег и да покаже опустошителната сила на неочакваната и ненавременна любов.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

В ролята на Секси Свещеника влиза Андрю Скот, когото феновете на детективските истории ще си спомнят като Мориарти от сериала на Стивън Мофат и Марк Гатис „Шерлок“. Неговият Хамлет печели много позитивни отзиви и му носи номинация за награда „Оливие“, а сред многото му роли в киното впечатление прави една особено интересна – „безименен труп“ в трилъра на Спилбърг „Спасяването на редник Райън“ (1995). „Оливие“ все пак печели, но през 2005 г. за пиесата „A Girl In A Car With A Man“ („Момиче в кола с мъж“). На британската сцена играе още близнаци в номинираната за „Пулицър“ пиеса „Dying City“ („Умиращ град“) на Кристофър Шин, която разказва за последиците от атентата на Кулите близнаци през 2001 г., и самовлюбена рокзвезда в „Birdland“ на Саймън Стивънс. През 2006 г. дебютира и на „Бродуей“ в спектакъла „The Vertical Hour“ („Вертикалният час“) на Дейвид Хеър, където си партнира с Джулиан Мур и Бил Най.

Неговият Свещеник е интелигентен, забавен, понякога нарушава обещанията си към Бог с някое и друго питие, цигара или нецензурна дума, но въпреки всичко приема работата си много сериозно, обобщава „Хъфингтън поуст“. Първоначално публиката е объркана как да го приеме – католическите свещеници дават обет за безбрачие и сексуално въздържание, нещо, което Секси Свещеника е напът да разруши. Освен това част от женската аудитория намира за възбуждащо обръщението „отче“ към него, но повечето, особено онези от тях, които са израснали в католическата вяра, не успяват да го възприемат като обект на сексуално желание и по-скоро осъждат образа. Този сериал обаче не е за хора, които лесно се възмущават.

Секси Свещеника понякога разпуска след църквата с цигара или питие.

Това не е първият път, в който Уолър-Бридж и Андрю Скот си партнират, изтъква „Гардиън“. Преди това са работили заедно на театралната сцена в Лондон по пиесата „Roaring Trade“. В интервю за изданието пред Саймън Хатънстоун 43-годишният актьор изразява радостта си, че вече няма да го свързват единствено със социопата Мориарти, но все пак поканата да участва във „Fleabag“ дошла неочаквано.

С Фийби не се бяхме виждали отдавна, но имахме химия, все още имаме – разказва той. – Това, което харесвам в сериала, е, че говори за секса по много секс-позитивен начин, както биха се изразили американците. Това е нещото, от което всеки човек на света се интересува, независимо дали има изразена сексуалност, или не.“

Когато Уолър-Бридж е попитана защо избира тъкмо Скот за ролята, тя отговаря просто:

Нямаше как да е някой друг. Не беше лесна задача да намеря актьор – някой, който би бил убедителен като миролюбив човек, но в същото време в него да прозира обещание за опасност. Трябваше да е човек, когото Флийбег не може да разгадае и да отблъсне толкова лесно, както много други, така че трябваше да го играе актьор, когото не можеш да дефинираш лесно. Андрю има харизмата на десет души, събрани в един.

Скот израства в Дъблин с двете си сестри в семейството на учител по изкуство и служител в бюрото по труда. Учи в частно йезуитско училище, в съботите посещава класове по актьорско майсторство. Като дете е изключително стеснителен – нещо, което преодолява, когато се качва на сцената. Има и талант да рисува и, когато е на 17, печели стипендия за арт училище. В деня, в който трябва да започне обаче, получава първата си роля във филма „Корея“, където трябва да играе ирландско момче, емигрирало в Америка през 50-те години и мобилизирано да се бие срещу корейците във войната. Отказва се от училището и се записва в специалността „Драма“ в колежа „Тринити“. Решава, че е загуба на време – само теория, без практика. След 6 месеца напуска колежа и започва работа в трупата на дъблинския театър „Аби“.

В 20-те си години напуска Ирландия и се мести в Лондон. Наскоро обаче си купува къща в Дъблин и казва, че иска да се свърже отново с родината си, въпреки консервативните възгледи на сънародниците му относно хомосексуалността, аборта и еднополовия брак. Когато е на 16, Андрю осъзнава, че е гей, но тогава се страхува да го каже. Днес се чувства по-спокоен. Връща се в родината си заради очакваните проблеми след Брекзит във Великобритания.

Отгледан като католик, той вече е изоставил вярата, но продължава да изпитва уважение към нея. С изненада е открил, че родителите му са либерално настроени.

Страхувах се, че няма да бъдат. Записали са ме в католическо училище, а и двамата бяха редовни посетители на църквата – разказва той и допълва, че е разкрил пред тях различната си сексуалност, когато бил в 20-те си години. – Винаги съм мислел така – да бъдеш гей е най-големият подарък, защото казваш на хората в живота си: „Това съм аз, надявам се да ме обичате“ и те те обичат. Мислех, че ще ме изолират, но никой не го направи.

Казва, че днес се чувства щастлив, въпреки че сравнително наскоро се е разделил с партньора си и в момента живее сам. На първо място смята, че е късметлия заради всички велики актьори, с които е работил в кариерата си, а за свой любимец посочва Антъни Хопкинс, с когото са си партнирали в „Крал Лир“. Харесва и режисьора Кен Лоуч, защото помни имената на всички на снимачната площадка.

Винаги съм намирал за странно, когато някой актьор каже: „Нямам приятели колеги“, защото аз наистина харесвам актьорите. Мисля, че са много забавни, емоционални и секси“, казва той.

Удовлетворен е от факта, че Уолър-Бридж го кани да играе ролята на хетеросексуалния Секси Свещеник.

Това бе неизследвана за мен територия, а аз винаги търся предизвикателството. Това е персонаж, който никога досега не съм играл и е свързан с голяма част от моя живот. Много съм ѝ благодарен, че се е сетила за мен. Ролята му се развива по красив, брилянтен начин. По социално неприемлив начин?  Разбира се! Това е „Fleabag“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах