Кой е Секси Свещеника от „Fleabag“?

Вече цяла година втори сезон на сериал „Fleabag“ обира някои от най-престижните тв награди и, ако имаше телевизионен „Оскар“, най-вероятно създателката му и актриса във водещата роля Фийби Уолър-Бридж щеше да е абсолютен фаворит. Жанрът на продукцията на „Амазон“ и Би Би Си е „трагикомедия“, а премахването на преградите между актьори и зрители очевидно допада на аудиторията – успех имаше и в „Къща от карти“, където Франк Ъндъруд често се обръщаше с посланията си директно към камерата.

Подходът работи – двата сериала на сезона имат зрителски рейтинг от 8,7/10 в IMDb и рядко срещаните 100% положителни ревюта в „Ротън томатоус“ (и на двата сезона). Първи сезон дебютира през 2016 г., три години по-късно излезе втори.

Главната героиня Флийбег (което на български буквално се превежда като „Торба с бълхи“)  е гневна, объркана, болезнено откровена и много сексуално активна млада лондончанка, която държи кафене. Сама тя се описва в сериала като „алчна, перверзна, себична, апатична, цинична, покварена, морално банкрутирала жена“. Със зрителите споделя своите наблюдения върху семейството, любовта, содомията, църквата… В ролята на нейната манипулативна кръстница влиза Оливия Колман, Сиан Клифърд е в образа на Клеър, сестра на Флийбег, Бил Патерсън играе баща ѝ. Сюжетът проследява личния живот на героинята, докато тя се опитва да се справи със скорошната загуба на майка си и на най-добрата си приятелка. Отблъсква всеки, който се опитва да ѝ помогне. Шестте епизода на първи сезон се раждат след едноименен моноспектакъл на комедиантката Уолър-Бридж от 2013 г.

Вторият сезон, планиран и като последен, носи още от същото, но добавя и любовна връзка с мъж, който е нейна пълна противоположност – католически свещеник, познат на зрителите като Hot Priest (или Секси Свещеника). Флийбег и Секси Свещеника се свързват веднага след запознанството си и стават добри приятели. Малко по-късно приятелството им прераства в романс. Вместо връзката им табу да бъде използвана за шокиране на зрителя, Уолър-Бридж я пресъздава така, че да изследва непознатата за зрителите влюбена Флийбег и да покаже опустошителната сила на неочакваната и ненавременна любов.

В ролята на Секси Свещеника влиза Андрю Скот, когото феновете на детективските истории ще си спомнят като Мориарти от сериала на Стивън Мофат и Марк Гатис „Шерлок“. Неговият Хамлет печели много позитивни отзиви и му носи номинация за награда „Оливие“, а сред многото му роли в киното впечатление прави една особено интересна – „безименен труп“ в трилъра на Спилбърг „Спасяването на редник Райън“ (1995). „Оливие“ все пак печели, но през 2005 г. за пиесата „A Girl In A Car With A Man“ („Момиче в кола с мъж“). На британската сцена играе още близнаци в номинираната за „Пулицър“ пиеса „Dying City“ („Умиращ град“) на Кристофър Шин, която разказва за последиците от атентата на Кулите близнаци през 2001 г., и самовлюбена рокзвезда в „Birdland“ на Саймън Стивънс. През 2006 г. дебютира и на „Бродуей“ в спектакъла „The Vertical Hour“ („Вертикалният час“) на Дейвид Хеър, където си партнира с Джулиан Мур и Бил Най.

Неговият Свещеник е интелигентен, забавен, понякога нарушава обещанията си към Бог с някое и друго питие, цигара или нецензурна дума, но въпреки всичко приема работата си много сериозно, обобщава „Хъфингтън поуст“. Първоначално публиката е объркана как да го приеме – католическите свещеници дават обет за безбрачие и сексуално въздържание, нещо, което Секси Свещеника е напът да разруши. Освен това част от женската аудитория намира за възбуждащо обръщението „отче“ към него, но повечето, особено онези от тях, които са израснали в католическата вяра, не успяват да го възприемат като обект на сексуално желание и по-скоро осъждат образа. Този сериал обаче не е за хора, които лесно се възмущават.

Секси Свещеника понякога разпуска след църквата с цигара или питие.

Това не е първият път, в който Уолър-Бридж и Андрю Скот си партнират, изтъква „Гардиън“. Преди това са работили заедно на театралната сцена в Лондон по пиесата „Roaring Trade“. В интервю за изданието пред Саймън Хатънстоун 43-годишният актьор изразява радостта си, че вече няма да го свързват единствено със социопата Мориарти, но все пак поканата да участва във „Fleabag“ дошла неочаквано.

„С Фийби не се бяхме виждали отдавна, но имахме химия, все още имаме – разказва той. – Това, което харесвам в сериала, е, че говори за секса по много секс-позитивен начин, както биха се изразили американците. Това е нещото, от което всеки човек на света се интересува, независимо дали има изразена сексуалност, или не.“

Когато Уолър-Бридж е попитана защо избира тъкмо Скот за ролята, тя отговаря просто:

„Нямаше как да е някой друг. Не беше лесна задача да намеря актьор – някой, който би бил убедителен като миролюбив човек, но в същото време в него да прозира обещание за опасност. Трябваше да е човек, когото Флийбег не може да разгадае и да отблъсне толкова лесно, както много други, така че трябваше да го играе актьор, когото не можеш да дефинираш лесно. Андрю има харизмата на десет души, събрани в един.“

Скот израства в Дъблин с двете си сестри в семейството на учител по изкуство и служител в бюрото по труда. Учи в частно йезуитско училище, в съботите посещава класове по актьорско майсторство. Като дете е изключително стеснителен – нещо, което преодолява, когато се качва на сцената. Има и талант да рисува и, когато е на 17, печели стипендия за арт училище. В деня, в който трябва да започне обаче, получава първата си роля във филма „Корея“, където трябва да играе ирландско момче, емигрирало в Америка през 50-те години и мобилизирано да се бие срещу корейците във войната. Отказва се от училището и се записва в специалността „Драма“ в колежа „Тринити“. Решава, че е загуба на време – само теория, без практика. След 6 месеца напуска колежа и започва работа в трупата на дъблинския театър „Аби“.

В 20-те си години напуска Ирландия и се мести в Лондон. Наскоро обаче си купува къща в Дъблин и казва, че иска да се свърже отново с родината си, въпреки консервативните възгледи на сънародниците му относно хомосексуалността, аборта и еднополовия брак. Когато е на 16, Андрю осъзнава, че е гей, но тогава се страхува да го каже. Днес се чувства по-спокоен. Връща се в родината си заради очакваните проблеми след Брекзит във Великобритания.

Отгледан като католик, той вече е изоставил вярата, но продължава да изпитва уважение към нея. С изненада е открил, че родителите му са либерално настроени.

„Страхувах се, че няма да бъдат. Записали са ме в католическо училище, а и двамата бяха редовни посетители на църквата – разказва той и допълва, че е разкрил пред тях различната си сексуалност, когато бил в 20-те си години. – Винаги съм мислел така – да бъдеш гей е най-големият подарък, защото казваш на хората в живота си: „Това съм аз, надявам се да ме обичате“ и те те обичат. Мислех, че ще ме изолират, но никой не го направи.“

Казва, че днес се чувства щастлив, въпреки че сравнително наскоро се е разделил с партньора си и в момента живее сам. На първо място смята, че е късметлия заради всички велики актьори, с които е работил в кариерата си, а за свой любимец посочва Антъни Хопкинс, с когото са си партнирали в „Крал Лир“. Харесва и режисьора Кен Лоуч, защото помни имената на всички на снимачната площадка.

„Винаги съм намирал за странно, когато някой актьор каже: „Нямам приятели колеги“, защото аз наистина харесвам актьорите. Мисля, че са много забавни, емоционални и секси“, казва той.

Удовлетворен е от факта, че Уолър-Бридж го кани да играе ролята на хетеросексуалния Секси Свещеник.

„Това бе неизследвана за мен територия, а аз винаги търся предизвикателството. Това е персонаж, който никога досега не съм играл и е свързан с голяма част от моя живот. Много съм ѝ благодарен, че се е сетила за мен. Ролята му се развива по красив, брилянтен начин. По социално неприемлив начин?  Разбира се! Това е „Fleabag“.“