Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Кой е Стефан Гецов, набедил Азарян за доносник

Суперзвезда на соца, страшилище в Народния театър

Стефан Гецов в образа на Георги Димитров - Кой е Стефан Гецов, набедил Азарян за доносник

Стефан Гецов в образа на Георги Димитров

По ирония на съдбата Стефан Гецов произведе трус в театъра 18 години след смъртта си. Една негова реплика, произнесена не на сцената, а на четири очи през 1992 г., предизвика днес цунами в театъра. Суперзвездата на соца отново влезе в устата на хората.

„Знаеш ли кой е човекът на ДС в Народния театър?“, попитал той бившия директор на първата ни трупа Васил Стефанов, след като го поканил в дома си. “Никога няма да се сетиш! Азарян, бе, Коко Азарян!”, отвърнал Гецов на втрещения си гост. Случката бе описана от Стефанов в личния му дневник, отпечатан в книга и публикуван във формата на сериал в „Площад Славейков“.

Пасажът се появява 5 години след смъртта на Азарян. За да очистят името му, неговите близки поискаха от Комисията по досиетата да им предоставят доказателства бил ли е режисьорът агент или сътрудник на Държавна сигурност или не. Отговорът беше отрицателен.

Малцина от засегналите се от клюката за Азарян, неизвестно е дали е пусната от Стефан Гецов, знаят кой е той. Гецов е голямата звезда в Народния театър преди промените. Стефан Гецов е един от любимците на Тодор Живков в театъра, което успява да осребри. Живков го обсипва с внимание и подаръци. Дава му имоти и министерска заплата. Единствено той в културата, Георги Калоянчев и Николай Гяуров получават по 600 лв. месечно.

Тодор Живков (вляво) на посещение в Сливен, последният вдясно е Гецов

Тодор Живков (вляво) на посещение в Сливен, последният вдясно е Гецов

Гецов получава голяма къща в центъра на София, на ул. „Шейново“, близо до сградата на БНТ. Дарена му е заради играта му в образа на вожда Георги Димитров във филма на проф. Христо Христов „Наковалня или чук“ (1972). Вдъхновената му игра го прави острие на социалистическата пропаганда, защото възражда легендата за Георги Димитров.

Къщата на Гецов на столичната ул. "Шейново". Снимка: Румен Добрев

Къщата на Гецов на столичната ул. „Шейново“. Снимка: Румен Добрев

Тази къща се споменава и в дневника на Васил Стефанов: „Гецов първо ми показа къщата си, която наистина заслужава да се види, после седнахме на приказки с чаша чай и безалкохолна напитка. Всъщност това беше по-скоро дълъг монолог, отколкото диалог. Той живее в света на спомените си. Разказа ми за негови срещи, разговори, въобще преживявания с Тодор Живков, когото нарича “бай Тодор”, и с някои от хората от неговото обкръжение. Виждах пред себе си човек, който, разказвайки, отново преживява миналото и това не само му доставя удоволствие, но го държи извън чуждата, ако не дори враждебна за него реалност на днешния ден. Призна, че се страхува някой да не напише нещо на къщата му, както сега пишат “тук живее комунист” или нещо подобно… За театъра говори малко, главно за свои представления и за прекарването след тях с този или онзи големец“.

S_Getsov

Стефан Гецов (вляво) в „На всеки километър“

Гецов печели слава и влияние, каквито никой от актьорите у нас може би не е преживявал, дори Стефан Данаилов. Но не само заради ролята на Димитров и покровителството на Живков. Той просто е бил най-добрият актьор в онези времена, мащабът на таланта му е бил огромен, колегите му го наричат Господ и страшилище, във всеки смисъл. Впрочем, Гецов играе образа на Георги Димитров много преди киното, в пиесата на Крум Кюлявков „Първият удар“ през 60-те години в Народния театър. Десет сезона по-рано друг актьор също пробва силите си в тази роля – Аспарух Темелков, в пиесата „Лайпциг 1933“ от Компанеец и Кронфелд.

Марковата роля на Стефан Гецов обаче е друга и много по-мощна – в пиесата на Камен Зидаров „Иван Шишман“, постановка на Николай Люцканов.

Гецов в емблематичната си роля - на цар Иван Шишман.

Гецов в емблематичната си роля – на цар Иван Шишман

Гецов влиза във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) в конкуренция с 800 кандидати, явява се с изпълнение на Вазовата ода „Левски”. Преди това е играл на сцената на казанлъшкото читалище „Искра”. Още в Театралната академия актьорът влиза в тежки конфликти. Със своя преподавател Георги Стаматов стигат до такива скандали, че се налага студентът да бъде прехвърлен в класа на Николай Масалитинов. Под негова режисура Гецов прави първата си изключителна според критиката и публиката роля – Сатин в „На дъното” през 1953 г. Масалитинов е изключително впечатлен: „Кучият му син, играе Сатин по – добре от мен!”

След завършването си постъпва в Бургаския театър, където прави впечатление в „Живият труп”(1954) г. под режисурата на Николай Люцканов. Година по-късно вече е назначен в Народния театър. Откроява се още с дебюта си в „Майка на своите деца”(1956), постановка на Филип Филипов.

В Народния театър Гецов работи до пенсионирането си през 1992 г. Той е част от групата на големите звезди Наум Шопов, Георги Георгиев-Гец, Георги Черкелов, Виолета Бахчеванова, Славка Славова…, които са пенсионирани по времето на Васил Стефанов. Ухажването на Стефанов не помага на Гецов да остане в трупата.

В Народния театър той оставя триумфални роли, които днес помнят единици. Знаковите му превъплъщения са в „Нора”(1957) , „Вуйчо Ваньо”(1960), „Хъшове”(1961) , „Първият удар”(1964), „Прокурорът”(1965), „Егор Буличов и другите”(1966), „Братя Карамазови” (1968), „Отело”(1968)…

През 70-те и 80-те години на миналия век той разрежда изявите си в театъра, играе в „Лес”(1975), „Големанов”(1977), „Котка върху горещ ламаринен покрив”(1982) и „Пред залез слънце”(1988).

И в Народния театър, както в НАТФИЗ, Гецов често е влизал в сблъсъци с колеги, най-често с режисьорите Николай Люцканов и Кръстьо Мирски, носела му се славата на капризна звезда, зад която се издига сянката на Първия. Лютият му нрав ставал неудържим, когато прекалявал с алкохола.

В киното го кани Борислав Шаралиев („Песен за човека”, 1954, „Две победи”, 1956) и Петър Василев („Хайдушка клетва”, 1958), дебютът му на телевизионния екран е през 1961 г. с „Майка на своите деца” . През 1969 г. режсьорът Юрий Арнаудов превръщат в кино коронната театрална роля на Гецов – на цар Иван Шишман. По-късно с Янко Янков правят „Непримиримите”(1964), „Опак човек”(1973) и „Под игото”(1991). Играл е също в „Снаха”(1976), в „По дирята на безследно изчезналите”(1977), „Сами сред вълци”(1979), „Големият товар”(1978).

Людмил Стайков режисира Гецов в „Допълнение към ЗЗД”(1976, Георги Димитров) и „Хан Аспарух”(1981, първожрецът на Тангра).

Сериалът „На всеки километър“ не може да мине без Стефан Гецов, в него той участва във втория сезон (1971) в образа на генерал Бранев.

Стефан Гецов (в средата) на среща с интелектуалци в читалище "Искра"

Стефан Гецов (в средата) на среща с интелектуалци в читалище „Искра“

В края на 70-те Гецов е отстранен от Кръстьо Мирски от състава на „Хъшове”. По онова време Тодор Живков явно оттегля покровителството си от Гецов, който преди това е бил постоянното присъствие в ловната му дружинка. В киното го забравят задълго.

Стефан Гецов си отива през 1996 г. почти забравен, четири години след пенсионирането му. Колкото и да е бил велик на сцената, след него остава мъртвило. 18 сезона след смъртта му новото поколение в Народния не знае нищо за него. Господар на емоциите в театъра преди години, днес единственото вълнение, което предизвиква Гецов, е около клюката за Азарян.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах