Нина Ковачева и Валентин Стефанов са като черното и бялото. Имат противоположни интереси в изкуството – тя се интересува основно от хора, той – предимно от обстановки и абстракции. И все пак работят заедно, но подписват произведенията си поотделно. Изложбата им също е обща и се нарича „0 за черно и 1 за бяло“. На срещата с журналистите тя беше облечена в бяло, той – в черно. Твърдят, че се е получило случайно.
Изложбата им е съвместен проект, осъществен по покана на „Фотофабрика“ и продуциран от фестивала специално за Софийската градска художествена галерия.
На втория етаж на галерията са подредени 30 голямоформатни фотоса и пет видеа. Валентин Стефанов се представя с 3 серии от 4, 6 и 8 фотоса, наречени съответно „Първична супа“ (2011), „Органон“ (2011) и „Пластмасов романтизъм“. Последната серия снимки са правени в края на миналата и началото на тази година.

Валентин Стефанов и Нина Ковачева. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
В „Органон“ в хладна и почти монохромна гама са снимани елементи от машини – а „Пластмасов романтизъм“ показва в ярки, топли цветове различни пластмасови неразпознаваеми обекти и части от тях. В „Първична супа“ пред обектива са попадали по-разнородни материали, включително органични, а изглежда и течностни. Там цветовете са по-пастелни, а формите – по-меки, закръглени и природни.

Валентин Стефанов, от серията „Органон“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
И в трите серии има интересни образци на абстрактната фотография. Авторите подчертаха, че обичали да имат свободата да сменят изразните средства, а Стефанов сподели, че нямал никакви претенции да разбира от фотография – осветление, композиция… но снимките му го опровергават.
Две са фотосериите на Нина Ковачена. В първия цикъл (от 6 фотоса) тя търси „Скритото лице на крехкостта“ и го намира в образите на няколко полуголи свои приятели – сред тях са сценографът Светослав Кокалов, скулпторът Георги Чапкънов, актьорът Никола Додов…

Нина Ковачева, от серията „Скритото лице на крехкостта“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Нина Ковачева, от серията „Скритото лице на крехкостта“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
В „Пет библейски истории“ отново има играчки, но и деца. Ковачева разиграва библейски сюжети, по които вече са правени не едно и две произведения на изкуството. Но включването на децата придава съвсем различен контекст – Адам и Ева никога не са изглеждали толкова невинни: докато тя се опитва да го изкуши със сладолед, малката Дева Мария тъгува в „Пиета“ с Мики Маус в ролята на Исус в скута ѝ… А в „Тайната вечеря“ 4-5-годишният на вид Божи син е обграден от апостоли-играчки и въпросът, който всеки тлябва да реши сам за себе си, е кой е Юда – плюшеното мече, Трансформърът или вездесъщият Мики Маус (нищо, че в съседната творба „играе“ Божия син).

Нина Ковачева, „Пет библейски истории – Самсон и Далила“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Нина Ковачева, „Пет библейски истории – Пиета“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
От петте видеа ще споменем две – и първото, което е сред най-интересните експонати в изложбата, се нарича „Ние, нищите“ (на Валентин Стефанов). В него на фона на кадри от изоставено българско гробище в Сърбия и други – с клошар, който храни гълъбите на парижки площад, диктор чете текстов колаж. Включените откъси от „Приключенията на Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, „Краят на историята“ на Франсис Фукуяма, Новия Завет, „Републиката“ на Платон, „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол, бизнес наръчник и синоптични прогнози създават неочаквани вътрешни връзки, а съчетаването им поражда нови смисли.
Видеото „Нека ти разкажа история“ (на Ковачева) започва с издърпването на шнурчето на детска музикална кутия, което включва уж приспивна, но всъщност досадна мелодийка. Музиката звучи 4 мин. и 25 секунди, докато шнурчето се прибере. Всичко щеше да е наред, ако веднага след това музиката не започваше отново. Този „хорър саундрак“ на „0 за черно, 1 за бяло“ е единственият дразнещ елемент в поредната интересна изложба в Софийска градска галерия (и той може да бъде елиминиран с едно просто намаляване на звука от видеото).
Произведенията на Нина Ковачева и Валентин Стефанов може да бъдат разгледани до 8 юли.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение