Кой подбира разказите в МОН?

Темата за неподходящия и слаб разказ, върху който вчера седмокласниците държаха изпит, е много по-обширна от самото произведение. Всъщност то е само дребен симптом на истинската болест, която се превръща в хронична – МОН все още няма стратегия за българското образование, разчита на немотивирани и необучени кадри и кара през куп за грош както обикновено.

Разказът „Талисманът” е попаднал в така наречената „банка за непознати творби”, гордо обявена от МОН миналата година. Появил се е там, след като авторът му е бил поканен от някого. После този разказ, изпратен в суров вид от писача (не бих употребила думата писател), е минал през редакция. Това го демонстрира самият Бачков, като публикува първоначалния вариант на „Талисмана”. След това този разказ е бил повторно избран от някого съвсем съзнателно, за да влезе в изпитния вариант.

Проблемът е в това, че всичко, което описах, е изцяло непрозрачен процес. Да кажем, че авторите в прословутата банка трябва да бъдат пазени в тайна, за да не се подготвят децата предварително. Но няма никаква причина да не се обяви пред обществото кой е в комисията, оторизирана да кани автори. Трябва да са публични критериите, по които се подбират тези автори. Не е зле да се обяви кой и как редактира получените произведения, защото приложената към „Талисмана” редакция съвсем не е професионална.

И тук не става дума за обществените позиции или популярността на авторите. Не би било проблем в банката да присъстват всякакви текстове, дори написани от деца, дори взети от медиите. Проблем е, когато критериите очевидно липсват. Усещането е за прилагане на принципа „харесва ми” или „разплака ме” на ниво учителска сантименталност.

В крайна сметка става дума за легитимация на стойности и автори. Не просто за случайно минаващ пред очите на над 60 хил. деца текст. Практически от вчера Красимир Бачков е национално признат автор, влязъл в аналите на образователната и културната система, легитимиран пред седмокласниците, пред техните родители и пред всички, които прочетоха разказа, публикуван в национални медии. Незаслужената му внезапна слава е благодарение на анонимни представители на анонимни експертни комисии в МОН. Всъщност никой не е застанал с името си зад този избор и не е гарантирал с авторитета си, че това е подходящо произведение за целта.

Очевидна е липсата на интеграция и комуникация между институциите. Съмнявам се, че експерти от филологическите факултети на СУ и другите университети биха допуснали подобно некадърно произведение да бъде включено в образователния процес. Съмнявам се, че дори учители по български език с дългогодишен опит и добро познаване на литературата биха се ангажирали лично с този ерзац.

Страшното е, че това ще се повтаря, докато не стане ясно кой носи отговорност. Удобната анонимност на експертите в Министерството на образованието е чудесна тор за подхранване на посредствеността. А тя, знаем, дава плодове в бъдещето, защото заразява най-много децата. Явно ще трябва да надуем гайдите и да се снабдим с талисмани за всеки случай – на професионализъм не можем да разчитаме.