„На Юлия Спиридонова оценката са й я дали децата…“. Това сподели Виктор Самуилов по време на церемонията по връчването на литературните награди „Христо Г. Данов“ . При обявяването на печелившия в категория „Издание за деца“ той с притеснение разказа колко драматично е протекъл спорът между членовете на журито и как накрая тайното гласуване решило всичко с минимална разлика. И призова победителите да уважават номинираните. Какво ли трябва да означава това?
Наградата (както и миналата година) отиде в издателство „Точица“. Номинациите в категорията бяха три:
Издателство „Точица” – за „Когато искам да мълча” от Зорница Христова
Издателство „Жанет–45” – за „Лапи” от Т. Яна Якова
Юлия Спиридонова – за „Бъди ми приятел” – ИК „Кръгозор”
И на вас ви направи впечатление, нали? Може ли автор да се състезава с издателства? Може, защото категорията се казва „Издание за деца“. Макар че с какво друго, освен със своя текст, писателят влиза в това съревнование? Може и да не е честно, но пък е по регламента. Сигурно ние като издателство трябва да се обвиняваме, че не сме се самономинирали цялостно за изданието (номинирали сме автора и илюстратора), но резултатът едва ли щеше да е друг, при положение че прекрасните илюстрации на Пенко Гелев въобще не бяха номинирани.
А статутът? Той е от 1999 г., когато е учредена наградата. Съществена промяна търпи най-вече това кой представлява Министерство на културата в ежегодните конкурси за наградата. Първоначално това е Националният център за книгата, който впоследствие се смалява до Дирекция „Книга и библиотечно дело“, а понастоящем е „специализирана дирекция на Министерството на културата, отговаряща за книжния сектор“ (би трябвало да се намира в Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“, в отдела „Музейна дейност и изобразителни изкуства“, в сектор „Библиотеки и литературно наследство“. )
Досадно, нали? Но това е положението, това е отношението на държавата към книгите, такава е и държавната награда за принос в литературата. Както казва Юлия Спиридонова: „Кой се интересува от тази награда? Десетимата, които получават парите, и другите десетима, които не ги получават.“
Няма нужда да разказвам колко книги е написала, колко национални и международни награди е спечелила, на колко инициативи, свързани с четенето и децата, е инициатор и организатор. Всеки може да намери тази информация. Тя е готова да получи награда за цялостен принос, макар и толкова млада. И накрая – за нея потупване по рамото, парите – на други.
„Е, като ме наградят най-накрая, поне ще е ясно, че не е с връзки“ – умее и да се самоиронизира.
Няма да е с връзки, няма да е с лобиране, защото и тя, и ние – нейните издатели, не признаваме такива методи.
За какво се разказва в номинираната книга „Бъди ми приятел“ ли? За същото. За това да имаш куража да бъдеш различен, да не правиш компромиси с важните неща. И в този смисъл това е приказка за малки и големи.
Юлия Спиридонова е най-търсената и най-четената в библиотеките и една от най-обичаните съвременни български детски писателки И това е най-важното. Дори и защото не й се налага да разчита единствено на финансиране от конкурси.
Какъв е изходът? Първата реакция в гилдията след скандалното решение и в категорията „Книгоразпространение“ беше да се бойкотират наградите, да не се изпращат догодина номинации. Ние също сме разколебани дали при сега действащия статут има смисъл да участваме занапред…
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение