Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Кой се страхува, кой се бои от истините

„Кой се бои от Вирджиния Улф“ в Театър „Зад Канала“ - впечатляваща режисура и актьорска игра

Каталин Старейшинска и Малин Кръстев в сцена от „Кой се бои от Вирджиния Улф“. Снимка: Стефан Н. Щерев/Зад канала - Кой се страхува, кой се бои от истините

Каталин Старейшинска и Малин Кръстев в сцена от „Кой се бои от Вирджиния Улф“. Снимка: Стефан Н. Щерев/Зад канала

„Кой се бои от Вирджиния Улф“ на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ е великолепно представление, опряло се на таланта на четиримата актьори и майсторството на Стоян Радев в психологическите провокации на диалога. Същата пиеса на Олби стана събитие в нашия театрален живот, когато се появи на сцената на Театър „199“ през 1966 г. Предизвика оживление и прогрес в харесването на театъра и в оценките на текстовете за сцената.

Пиесата е учебник за драмописане. Две съпружески двойки, мъжете в които са колеги преподаватели от местния университет, изгребват чувствата си до изтощение в рамките на една-единствена нощ, след като са купонясвали на прием, организиран от ректора на университета. Това е важно, защото продължаващата пиячка развързва езиците и освобождава желанията. Признанията удрят в лицата и подриват настроението. Подхвърлят се истини, които афишират укривани чувства и неназовани желания.

Навремето в представлението на Театър „199“ ролята на Марта, съпруга на домакина Джордж (Любомир Кабакчиев) и дъщеря на ректора, се изигра от Иванка Димитрова. Изглежда тя е била инициаторът за спектакъла, след като е харесала позициите и думите на Марта. Режисурата на Стефка Прохаскова не се намеси в развитието на домашния скандал и цяло поколение театрали получи удоволствието да гледа представление извън стандартните пиеси на идеологически, патриотични, морални теми, пълни с неистини, с фалшиви герои и изкуствени конфликти, далеч от реалния живот на българите. Затова пиесата на Олби и спектакълът в Театър „199“ тогава бяха приети с възторг, който ги задържа на сцена от премиерата на 29 юни 1966 г. до 100-тното представление на 29 ноември 1968 г., пък и след това.

Сега режисьорът Стоян Радев е поискал да сложи личен печат върху събитието, започвайки от заглавието. Не „Кой се страхува от Вирджиния Улф“, както е известна пиесата в театралните среди у нас, а „Кой се бои от Вирджиния Улф“. Дали само ми се струва, че промененото заглавие е по-близо до всекидневния бит, по-използваемо е във всекидневните разговори и приземява всеки опит за извисеност на емоции и представи?

От ляво надясно: Каталин Старейшинска, Ирини Жамбонас, Малин Кръстев и Владимир Зомбори. Снимка: Стефан Н. Щерев/Зад канала

Стоян Радев не желае да крие картини на обществените отношения зад случващото се в дома на Марта и Джордж. Той е впечатлен от словесната касапница в заможното интелигентно семейство, което въвлича гостите си в разправата между домакините. Когато Марта (безупречна игра на Ирини Жамбонас) прекалява в обвиненията към мъжа си, че е мухльо, неоправдал нейните амбиции и надеждите на роднината ректор, Джордж (Малин Кръстев) нанася жесток удар, след който настъпва затишие. Той „убива“ сина им, мотив, показващ майсторството на Олби. Навремето Джордж опитва да напише роман за младеж, загубил живота си в пътна катастрофа. Четивото не се харесва на Мартиния баща и Джордж го изоставя. След като нямат деца, Джордж и Марта измислят раждането на момче и си фантазират неговото детство и израстване. Това се е превърнало в спасение от враждебните ситуации в живота. Сега Джордж си отмъщава, като измисля пощенско известие за смъртта на сина им в пътно произшествие. Мотивът за детето прескача от реалността във фантазиите и обратно, сякаш наказвайки персонажите за загубата на чувства в името на кариерата и удобния живот. Същият мотив се оглежда в признанието на госта Ник (Владимир Зомбори), че се е оженил за Хъни (Каталин Старейшинска), след като тя забременяла, но след сватбата бременният корем изведнъж се стопил.

Четиримата актьори подчиняват жестовете си на пейзажа на ситуациите, без да ги претрупват или минимализират, намирайки най-точните реакции в синхрон с думите. Стоян Радев доказва, че силата му е в разчитането на качествения текст и в отличния кастинг. Никола Тороманов-Фичо е авторът на непроменяемата точна обстановка на дома на Марта и Джордж.

Спектакълът може да се възприеме като знак на театралните търсения в нашето време, както онзи спектакъл в Театър „199“ се възприемаше в продължение на няколко десетилетия като символ на добрия театър.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах