Кой се страхува от бой с бастуни в българското кино?

Упражнявана ли е цензура над документалния филм „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“, забраняван ли е бил и имало ли е побой с бастуни над авторките Мила Минева и Весела Казакова?

Това са въпросите, които изникват, затъвайки във все по-заплетените коментари около филма за аниматора Антоний Траянов. Минева и Казакова се появиха в края на миналата седмица на наградите на Българската филмова академия, за да заявят, че са имали номинация за лентата в категорията за най-добър документален филм, но в крайна сметка са изпаднали от финалната тройка, предложена за отличие. „Чичо Тони…“ все пак фигурираше в номинациите – в раздела за документална режисура, но наградата си разделиха други две продукции.

В интервю за сайта „Гласове“ Мила и Весела подробно обясняват как точно са научили, че са имали номинация за най-добър документален филм, а също и как са били тормозени от роднините на Доньо Донев и Тодор Динов, за които във филма им се говори като креатури на Държавна сигурност. Близките на аниматорите според двете ги били нападнали с бастуни след една от прожекциите – до бой не се стигнало, но уплахата останала.

„Цензурата“ над „Чичо Тони…“ се оказа оттеглянето на авторските права над анимациите, използвани във филма. Роднините не са съгласни да се излъчват кадри от „Тримата глупаци“ в контекст, който създава впечатление, че автор на филма не е Доньо Донев, а Антоний Траянов. Наследниците на Донев и Тодор Динов не желаят имената на техните покойници да бъдат омърсявани с подозрения, че зад кариерата им стои Държавна сигурност. Това е причината филмът да не може да бъде излъчван. Но той въпреки това е излъчван. А „психическият тормоз“ над Мила и Весела всъщност е публичната реакция в медиите на обидените роднини.

Междувременно авторките се опитват да привлекат вниманието на световни институции към „цензурата“, упражнявана над техния филм, и твърдят, че са получили подкрепата на уебпортала за европейско кино Cineuropa, от организацията на европейските предприемачи в аудиовизуалната индустрия EAVE и от Европейската мрежа на кинодокументалистите (European Documentary Network).

Съпротивата на Мила Минева и Весела Казакова срещу отказа на „Филмаутор“ да позволи по-нататъшното прожектиране на филма е разбираема. Но спазването на законите за авторското право в никоя държава по света не могат да бъдат интерпретирани като цензура.

В пощата на „Площад Славейков“ бе получено писмо от роднините на Доньо Донев и Тодор Динов. То е адресирано до министъра на културата, генералния директор на БНТ, председателя на СЕМ, председателя на Съюза на българските филмови дейци и председателя на Съюза на художниците в България.

Публикуваме го със съкращения:

„Обръщаме се към вас за пореден път във връзка със „случая“ на един злополучен филм, чиито създатели, подменяйки фактите, стигнаха до там, че се жалваха в европейски културни институции. Вие всички трябва да сте получили писма от тези организации, които обвиняват българските институции, медии и персонално нас и нашите семейства, че авторките на „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ са били „физически и психически малтретирани“, че е нарушена свободата на словото, че има наложена цензура върху филма им, че са нападани и обиждани от нас и семействата ни, които били все още „политически“ силни, че филмът им е забранен, че демокрацията е в опасност и прочие, и прочие.

Възмутени сме от дъното на душата си, четейки отново тези изопачени и подменени факти. Филмът „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС “ никога не е бил спиран от прожекции и сега още се прожектира, въпреки неуредените авторски права, което в нарушение на закона. Въпреки нашите въпроси и искания към вас за отговори на какви основания е разрешено ползването на части от филми и архивни материали, отговорите бяха заблуждаващи. Вероятно и вие сте били заблудени, а проверките, които поискахме, направихте формално като заявихте , че ние сме дали писмени съгласия и че има договори, подписани от нас. Това не е вярно! Помолихме ви да покажете тези договори и н… нищо. Няма отговор. Предупреждаваме ви, че ако има такива, то подписите не са нашите. Това означава ползване на документи с невярно съдържание, а ако разрешение е дадено без нашето съгласие и без договори с продуцентите на филма, то пак е в нарушение на закона….

Нима разпространението на клевети и изопачаване на факти е свобода на словото?! Нима искането закона да бъде спазен е цензура?! Нима искането за извинение към паметта на големи творци е физическо и психическо нападение?!… Докъде трябва да стигне човек в търсене на оправдание за собствената си немощ и подлост?! Подлостта, манипулацията, клеветата станаха ежедневие и не правят впечатление никому. Оправдават се за всичко с ДС и властите!

Боже, има ли те?! А вас, управляващи, има ли ви?!“

„Площад Славейков“ потърси позицията и на Мила Минева и Весела Казакова. Засега отговор от тях няма. В четвъртък те ще дадат пресконференция в БТА, обявена със следното заглавие: „Скандалът с филма „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ или как и защо в България се опитват да убият филм“. Анонсът гласи: „Скъпи колеги и журналисти, бихме искали да запознаем широката българска общественост с цензурата, упражнявана върху продуцентите и авторите на документалния филм „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ с цел спирането му чрез организирани действия във „Филмаутор“, Националната филмова академия, УС на СБФД и други български институции. Това е филм „за“, а не „против“, и не е ли срам, че в ХХI век, в демократична България, името ДС стряска все още толкова много хора?“