Битката за Зимен хребет, най-дългоочакваното сражение, „снимано някога за телевизията“, мина и замина заедно с половината от финалния сезон. Без още да издаваме кой спечели и кой загуби, трябва да подчертаем, че в света на „Игра на тронове“ Битката на копелетата си остава любимата ни, а тази се оказа доста мрачна – буквално.
Вярно, че сниманият 55 нощи сблъсък между Белите бродници и Обедините сили на дотраки, Неопетнени и армията на Севера, беше по-дълъг и по-кръвопролитен. Но най-важната дума тук е „нощи“. Не случайно в световната живопис има много прочути картини на битки, но нито една от тях не изобразява нощна битка. Каквото и да се случи, ние не видяхме много от него.
Внимание! Следва съдържание с детайли от сюжета на третия епизод на осмия сезон от „Игра на тронове“.
Освен като „Дългата нощ“, това сражение може трябва да бъде запомнено с две думи – „Вятър и мъгла“. Тези иначе метеорологични явления бяха активирани от Нощния крал, който явно може да манипулира климата и да докарва, ако не глобално, то поне локално захлаждане. Благодарение на вятъра и мъглата, „авиацията“ на Джонерис* напълно изгуби преимуществата си пред двойно по-малобройните въздушни сили на Нощния крал.
Изгубиха и зрителите, които с редки изключения на отделни индивидуални схватки, виждаха или сенки на фона на пожарища, или бой на черни котки в тъмна нощ. В тая тъмница дори Нощния крал не успя да види това, което беше най-важно да забележи.
Другото, с което трябва да бъде запомнена тази битка, е липсата на смислен план от страна на Джонерис, както и това, че когато се втурнаха в боя, те оставиха отбраната на крепоста без ръководство. Липсваше и ефективна противовъздушна защита, например балиста. А в началото на битката изпратиха конницата на дотраките на сигурна смърт.
Най-дългият епизод в играта дотук (83 минути) започва с 15-минутно покачване на напрежението, страха и плахия опимизъм, след което „светещите мечове на надеждата“, запалени от Червената жрица, започнаха бързо да гаснат и навлязохме във втората част: 40 минути екшън, драма, вятър и мъгла. Въпреки мрака, успяхме да видим и няколко отлични индивидуални изпълнения в битката, но не много.
Обаче последните 20 минути отново ни напомниха защо „Игра на тронове“ е най-гледаният сериал в историята на телевизията. Докато битката постепенно се пренесе в крепоста и дори в крипата, сценаристите и режисьора Мигел Сапочник изпратиха чуствата на зрителите на лунапарк – първо ги вкараха в залата на страха, после ги качиха и на влакчето на ужасите – да се мятат между отчаянието, паниката и пълната безнадеждност, че всичко за което ги е грижа, ще свърши още тук.
Най-дребната героиня успя да се прояви героично срещу най-гигантското ледено зомби, Аря си поигра на криеница (и на гоненица) с няколко десетки (или стотици) немъртви из подзмията на крепостта, докато Нощния крал наближаваще все по-близо до Бран и неколцината му защитници…
И все пак, умря ли някой от главните любимци на публиката? Не повече от 5-6 души, за които може и да ни е мъчно, но ще го преживем – Лиана Мормон, Джора Мормон, Теон Грейджой, Мелисандра, Берик Дондарион, Ед Скръбния. Голямата загуба бе тази на Нощния крал. Без сините му очи сериалът вече няма да е същият, защото който и да седне на Железния трон, оттук нататък заплаха за човечеството вече няма.
Смъртта на владетеля на Белите бродници, който неясно защо искаше да изтрие всеки спомен за човешката цивилиция във Вестерос и който понесе с усмивка огнения душ, с който го заля Дрогон, дойде бързо, красиво, ефектно и справедливо – поднесена от любим герой. Все пак, ако питате:
„Кой уби Нощния крал?“, правилният отговор е: „Никой“.
Разбира се, използването на „Кийстоунската армия“** е евтин трик в киното – и ако можеше да мине без него, щеше да е по-добре. Но поне сме сигурни, че няма да се повтори. По всичко личи, че с елиминирането на Белите бродници в останалите три епизода тази игра на тронове вече е твърде човешка. Е, и с един-два дракона.
* Общото име на Джон и Денерис, откакто се събраха
** В киното „Кийстоунска армия“ е видимо неудържима сила или армия, която има само едно слабо място – много защитен, но много крехък елемент. Може да е един войник, предмет или каквото и да е, но ако този елемент бъде унижощен, това мигновено деактивира цялата армия.
Вижте още: ФАТАЛНИ ГРЕШКИ В ТАКТИКАТА НА ДЖОНЕРИС ЗА БИТКАТА ПРИ ЗИМЕН ХРЕБЕТ
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение