Ново издание с избрани творби на Хорхе Луис Борхес в проза и стих излиза на българския книжен пазар за неговата 120-годишнина. Изящно оформен, сборникът „Този търпелив лабиринт от линии“ (изд. „Колибри“) представлява нова селекция от издавани у нас миниатюри на големия аржентински писател.
Преводът е на Анна Златкова, художественото оформление – на Кирил Златков.
Предлагаме Ви три откъса от книгата.
Делия Елена Сан Марко
Сбогувахме се на един от ъглите на „Онсе“.
Прекосих улицата и погледнах към теб; ти се беше обърнала и ми махна за сбогом.
Река от коли и хора течеше между нас; беше пет часът, един обикновен следобед; как можех да знам, че тази река е мрачният, непреодолимият Ахеронт?
Повече не се видяхме, а след година ти беше мъртва.
И сега аз търся този спомен и се вглеждам в него, и ми се струва, че е лъжлив и че зад онова най-обикновено сбогуване се е криела безкрайната раздяла.
Снощи не излязох след вечеря и за да си обясня всичко това, препрочетох последния урок, който Платон влага в устата на своя учител. Прочетох, че душата може да се освободи, когато умре тялото.
И сега не знам къде е истината: дали в днешното злокобно тълкуване, или в безобидното сбогуване. Защото, ако душите не умират, съвсем естествено е да се сбогуват без патос.
Сбогуването е отрицание на раздялата, то значи: днес на шега се разделяме, но утре ще се видим. Хората са измислили сбогуването, защото знаят, че тъй или иначе са безсмъртни, макар да се смятат за мимолетни и случайни.
Делия, някога – край коя ли река? – ние ще продължим този неуловим диалог и ще се запитаме дали в един град, изгубен в една равнина, сме били някога Борхес и Делия.
***
Притча за Сервантес и Дон Кихот
Отегчен от своята земя Испания, един стар кралски воин потърсил разтуха в необхватните пространства на Ариосто, в онази лунна долина, където е времето, пропилявано в сънищата, и в златния идол на Мохамед, задигнат от Монталбан. Смеейки се добродушно на себе си, той измислил един наивен човек, който се побъркал от четене на небивалици и тръгнал да търси чудеса и подвизи в прозаични места, наречени Тобосо и Монтиел.
Победен от действителността, от Испания, Дон Кихот умрял в родното си село около 1614 година. Не живял дълго след него и Мигел де Сервантес. И за двамата, сънуващия и сънувания, целият този сюжет се свеждал до противопоставянето на два свята – въображаемия свят на рицарските романи и делничния и обикновен свят на седемнадесети век. Те дори не подозирали, че в края на краищата времето ще изглади това противоречие, не подозирали, че и Ла Манча, и Монтиел, и мършавият рицар ще станат за бъдните поколения толкова поетични, колкото пътешествията на Синдбад Мореплавателя или необхватните пространства на Ариосто.
Защото литературата започва от мита и свършва с мит.
Клиника „Девото“, януари 1955 г.
Из „Тайнопис“ (1981)
***
Щастието
Който прегръща една жена, е Адам. Жената е Ева.
Всичко се случва за първи път.
Видях нещо бяло в небето. Казват ми, че това е Луната, но какво мога да сторя с една дума и с една митология.
Дърветата малко ме плашат. Толкова са красиви.
Кротките животни се приближават, за да им кажа аз името.
Книгите в библиотеката нямат букви. Отворя ли ги, изникват.
Разлиствайки атласа, чертая формата на Суматра.
Който пали клечка кибрит в тъмното, измисля огъня.
В огледалото дебне някой друг.
Който гледа морето, вижда Англия.
Който изрича стих от Лилиенкрон, е влязъл в битката.
Сънувах Картаген и легионите, опустошили Картаген.
Сънувах меча и везните.
Хвала на любовта, в която няма обладател и обладана, но и двамата се отдават.
Хвала на кошмара, който ни разкрива, че можем да създадем ада.
Който се спуска в една река, се спуска в Ганг.
Който се взира в пясъчен часовник, вижда разпадането на една империя.
Който си играе с кама, вещае смъртта на Цезар.
Който спи, е всички хора.
В пустинята видях едва-що изсечения млад Сфинкс.
Няма нищо по-древно под слънцето.
Всичко се случва за първи път, но по начин, който е вечен.
Който чете думите ми, сега ги измисля.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение