Поп артът – темата на предстоящата изложба The World Goes Pop в „Тейт модърн“, която ще бъде открита през септември, винаги е бил смятан за типичен американски феномен. И с пълно право, пише Би Би Си. В края на краищата образите, които най-често асоциираме с поп арта, са на американски знаменитости и продукти: Елвис Пресли, Мерилин Монро, изтъкнати членове на политическата династия Кенеди, хамбургери, хотдогове, консерви със супа „Кембъл“, автомобили „Форд“… Затова много хора биха били изненадани да научат, че течението е било създадено не в Америка, а във Великобритания – онова подгизнало от дъждове кралство на вежливостта и сдържаността, принадлежащо на Стария, а не на Новия свят.
Възникването на поп арта е резултат от усилията на малка група еднакво мислещи интелектуалци и прогресивни артисти и архитекти, впечатлени от новостите в съвременната култура, които в началото на 50-те години на XX век сформират т. нар „Независима група“ (Independent Group – IG). Техен тартор е художникът Ричард Хамилтън, понастоящем известен като родоначалник на британския поп арт, който прави колажи и картини, вдъхновени от лъскави рекламни плакати. През 1956-а той създава прочутия си колаж Just What Is It That Makes Today’s Homes So Different, So Appealing? („Какво е онова, което прави съвременните домове толкова различни, толкова привлекателни“). Творбата е смятана за повратна точка в британското изкуство през XX век заради впечатляващите си пророчески послания.
Кът и пейст
Това миниатюрно произведение на изкуството (26 х 24,8 см) първоначално е създадено като постер за предизвикалата широк отзвук изложба This Is Tomorrow („Това е утре“) в лондонската галерия „Уайтчапъл“. Тя показва съвместни мултимедийни проекти на художници, скулптори и архитекти, а сега е запомнена основно с прото-поп инсталацията, в която е ангажиран и Ричард Хамилтън. Неговата част включва няколко елемента от попкултурата като работещи джубоксове, просвирващи хитови плочи, и голям надуваем модел на бутилка от бира „Гинес“.
Гореспоменатият колаж на Хамилтън, който в каталога е отпечатан както пълноцветно, така и черно-бяло, има същата секси, оживена атмосфера. За изработката му той използва материали от списания и други американски еднодневки. Повечето от тях са му доставени от един от колегите му от „Независима група“ – художника Джон МакХейл, който прекарва известно време в Йейлското училище за изящни изкуства в Ню Хейвън, Кънектикът.
Хамилтън прави колажа като пародия на американските реклами в процъфтяващата следвоенна консуматорска култура на 50-те. Заглавието пък е взето от първия ред на реклама във вътрешната корица на американското списание Ladies’ Home Journal през 1955 г. Истинската реклама, изобразяваща нов продукт от линолеум на компанията Armstrong Floors, служи като фон за колажа на Хамилтън: модерна всекидневна с шикозни дизайнерски мебели.

Ричард Хамилтън (1922 – 2011) е тартор на ядро от британски интелектуалци, артисти и архитекти, които през 50-те сформират „Независима група“.
В това пространство Хамилтън вмъква най-различни фигури и обекти, включително голям за времето си телевизор. Вляво жена (вероятно домашна прислужница) с червена рокля чисти стълбище с прахосмукачка с изненадващо дълъг маркуч – елемент, който ни се набива в очи чрез голяма черна стрелка и надпис „Обикновените прахосмукачки стигат само дотук“. Същото е и в оригиналната реклама, която служи за основа на този ъгъл от колажа.
В основната част от стаята една сексапилна полугола двойка предвкусва предстоящата приятна вечер. По-видната фигура е на мускулестия мъж, облечен само с плитки бели гащета. В дясната си ръка, където би трябвало да се намира тежък дъмбел, той държи огромна близалка, опакована с червен целофан, а търговската й марка е изписана с жълто: Tootsie POP. Тъй като близалката, подобно на вълшебна пръчица, сякаш дава име на цялото културно движение, колажът на Хамилтън често е описван като първата поп арт творба и дори негов манифест.
Сатирична захапка
Културистът така е хванал близалката, че тя създава впечатление как излиза от чатала му като един огромен червен фалос, сочещ по посока на ищаха му: гола, пищна, приседнала на дивана, носеща пискюли на зърната си и абажур върху главата си жена.
В допълнение към модерните телевизор и прахосмукачка други най-различни вещи символизират съвременната консуматорска икономика: голяма тенекиена кутия с шунка (на англ. ham – намигване към собствената му фамилия Хамилтън), огромна емблема на автомобилната компания „Форд“, оформена като средновековен герб, магнетофон и черно-бял килим.
На стената един старомоден викториански портрет е окачен до доста по-голяма картина на предната корица на комикс, озаглавен Young Romance: детайл, който изпреварва с няколко години използваните от Рой Ликтънстайн (бел. ред. – наред с Анди Уорхол той е един от водещите американски поп арт художници) комиксови изображения в картините му.
Онова, което на пръв поглед изглежда като таван на стаята, всъщност е преобърната фотография на изпъкналата, покрита с облаци повърхност на Земята – поздрав към космическата надпревара през Студената война между СССР и САЩ, но също така и напомняне колко безсмислени и суетни са препирните между хората, когато са погледнати далеч отгоре.
Това е и неизбежната сатира: целият този материалистичен, трансатлантически, слисан от безпорядъка Хамилтън възхвалява своите творения като съвременни инкарнации на героите на художника от XVIII век Уилям Хогарт от саркастичните му серии Marriage à‐la‐Mode.
Но тук има и известна пристрастеност, тъй като колажът говори за едно по-всеобхватно културно очарование от фантазиите за идеалния американски начин на живот. В този смисъл творбата на Хамилтън показва „бедняците“ (британците), вторачени в „богаташите“ (американците) с любопитна смесица от обожание и скептицизъм.
Just What Is It That Makes Today’s Homes So Different, So Appealing? е забележително произведение на изкуството, защото въпреки ранната дата на създаването си изглежда като резюме на главните характеристики и мотиви на поп арта – пин-ъп момичета, реклами, комикси и т.н. По онова време, 1956-а, поп артът все още не е признат за ново международно течение. Това ще се случи няколко години по-късно. Ричард Хамилтън предусеща накъде се движи съвременното изкуство и изпълва брилянтния си колаж с образи, които уверено сочат посоката.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение