Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Колебание на пиедестал

„Сантименталният мъж“ на несантименталния Хавиер Мариас

Хавиер Мариас води разказа от първо лице, единствено число, което му дава възможност за плътни описания, за десетки догадки относно хората, които обграждат главния герой, за многобройните съмнения и неясноти, с които е изпълнен романът. - Колебание на пиедестал

Хавиер Мариас води разказа от първо лице, единствено число, което му дава възможност за плътни описания, за десетки догадки относно хората, които обграждат главния герой, за многобройните съмнения и неясноти, с които е изпълнен романът.

Хавиер Мариас със сигурност е сред най-екстравагантните писатели в Испания. Живее в Мадрид в два почти напълно идентични апартамента (като единият е обзаведен в бяло, а другият – в черно). Крал е на острова Редонда, а също има навика да раздава благороднически титли на любимите си хора на изкуството. Например Педро Алмодовар е Дукът на Тремула, а Франсис Форд Копола – Дукът на Мегалополис. Извън тези екстравагантности, в последните години Мариас все по-често е спряган за нобелов лауреат, преведен е на над 40 езика и не спира да изненадва с новите си книги.

Стилът му е толкова отличителен, че дори без да хвърлиш поглед към името на корицата, веднага познаваш с кого си имаш работа. Пише със страшно дълги изречения, но това не значи, че не е четим. Напротив. При Мариас всичко е относително, издига колебанието на пиедестал и го използва като основа, върху която гради повествованието си. Една от водещите теми при него е тази на спомена, на личната история като нещо, на което не може да се има никакво доверие. Така е до голяма степен и в романа му „Сантименталният мъж” (изд. „Колибри”).

Главният герой на романа е обещаващ оперен певец, който пътува с влак към Мадрид, за да изпълни ролята на Касио в „Отело” на Верди. Във влака той се сблъсква със странно трио – спяща жена и двама мъже. Запознава се с Наталия Манур, нейния съпруг и платения ѝ придружител, Дато, и бързо попада под нейното влияние. Скоро започва любовна връзка с Наталия и това го отвежда към купчина размисли относно дълбочината на чувствата си. Бори се с пропастта между очакванията и реалността. Впуска се в поредица от спомени и сънища, за които се надява да го отведат до любовта.

В този привидно банален сюжет Мариас доказва истинско майсторство – нищо, освен сюжета, не е банално. Светът на операта е предаден иронично и живо. Свят с изпълнители, които играят роли както на сцената, така и в живота. Свят, в който под светлината на прожекторите човешкото същество някак наивно забравя да освети и това, което е под повърхността. А ролята на Отело, която трябва да изпълни героят, напълно се вписва в ситуацията, в която той попада (Наталия, също доста съмнително прилича на героиня от опера).

И в този роман Мариас води разказа от първо лице, единствено число, което му дава възможност за плътни описания, за десетки догадки относно хората, които обграждат главния герой, за многобройните съмнения и неясноти, с които е изпълнен романът. Любовният триъгълник, който се очертава, е видян през гледната точка на мъжете. Малко научаваме за Наталия, освен че тя е колкото красива, толкова и меланхолична. Но такъв е светът на романа – мъжете са съперници, готови да стигнат до крайност в желанието си да се борят за една жена.

„Сантименталният мъж” е Мариас в най-добрата му форма. Един от най-добрите стилисти в съвременната литература се занимава с общочовешки проблеми и упорито дълбае в онова, което е днешният човек.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС