Колекцията на Закс, или как във филма „Опенхаймер“ се появи фалшива картина

Фалшиви картини, приписвани на художници от руския и украинския авангард от първите десетилетия на ХХ век, вече повече от 20 години шестват из Европа като оригинали, разказва в свое разследване Би Би Си. Някои от тях се смятат за ценни музейни експонати, други са попаднали дори в наградени с „Оскар“ филми – „Опенхаймер“ и „Невероятната история на Хенри Шугър“.

След 2005 г. стотици шедьоври на руския и украински авангард, обявени като картини на Лисицки, Родченко, Гончарова, Екстер и др., се купуват от колекционери в Европа срещу стотици хиляди евро и швейцарски франкове. Тя става известна като „колекцията на Закс“.

В началото на века в Минск се появява абсолютно неизвестен частен колекционер с гръмко заявление – намерена е огромна колекция от картини на руския авангард, която той иска да покаже в Беларус. Собственик на колекцията е съветският емигрант Леонид Закс, вече гражданин на Израел. Според собствените му обяснения, уникалната колекция от над 200 картини е събрана от негови роднини, които получили някои шедьоври като подарък от белоруски селяни, а останалото купили през 50-те години в заложни къщи в Москва и Минск.

Културното министерство на Беларус приема историята с ентусиазъм и организира няколко изложби. Но още тогава експертите забелязват, че Закс старателно избягва Националния художествен музей на Беларус, допуска исторически грешки в интервютата си и картините са със съмнително качество. Историкът Александър Лисов още тогава отбелязва, че има мистификация – в каталога на една от беларуските изложби е казано, че автентичността е потвърдена от „Н. Селезньова“ от Руския музей в Санкт Петербург, но там не работи жена с това име.

След изказването на Лисов изложбите в Беларус спират. Статията за колекцията на Закс в Уикипедия е премахната.

„Колекционерът“ обаче не се отказва. Той заминава за Швейцария и започва да излага картините в частната галерия „Орландо“ в Цюрих. Между 2007 и 2014 г. се провеждат поне пет големи изложби на колекцията на Закс и всички картини са обявени за продажба. Повечето от тях са купени от частни колекционери срещу стотици хиляди швейцарски франкове. За едно от семействата, купили картини оттам, покупката става причина за дълбока семейна драма.

Когато Рудолф Блум, легендарен колекционер от Цюрих, ослепява през 2005 г., жена му Леонор решава да продължи с попълването на колекцията и започва активно да купува руско изкуство от галерия „Орландо“. Плаща милиони за авангардистите – 2 творби на Лисицки получава срещу общо 900 хил. франка, картина на Любов Попова – срещу 500 хиляди. Дъщерята на Рудолф и Леонор – Беатрис Блум, смята, че картините са фалшиви, но опитът ù да го каже на майка си довежда до окончателен разрив между тях. След смъртта на родителите си Беатрис дава колекцията за оценка и се оказва, че картините, купени от Закс, не струват нищо. Тя се обръща към Джеймс Батъруик, британски дилър и познавач на руския и украинския авангард.

Както уточнява Би Би Си, доскоро с името „руски авангард“ са били наричани творбите на художници, създадени през първата четвърт на ХХ век в пространството от Витебск и Киев до Москва и Санкт Петербург. Понятието включва течения като супрематизъм, конструктивизъм, лъчизъм, кубофутуризъм и др. Днес все по-често се използват наименованията „съветски авангард“, „руски и украински авангард“.

Батъруик започва да се увлича от съветския авангард в началото на 90-те години на миналия век, когато внезапно тези картини започват да се търсят много и в Русия, и на Запад и цените им рязко скачат. Скоро авангардът измества академичната живопис, като достига рекордни стойности на търговете. Всички търсят картини на Малевич и Кандински, вместо на Шишкин и Айвазовски.

През ноември 2008 г. в разгара на световната икономическа криза „Супрематична композиция“ на Малевич е продадена на търг в Ню Йорк срещу 60 млн. долара, рекордна цена за руско изкуство. Десет години по-късно е препродадена за 86 милиона. Скокът на цените води до появата на цяла индустрия за производство и събиране на подправени колекции, разказват експерти.

Батъруик си спомня как веднъж в Москва негов познат го вози на огромен джип, пълен с десетки картини, които изглеждат много съмнителни, но са придружени със сертификати за автентичност. При него като експерт се появяват все повече и повече картини, които не изглеждат автентични, но притежават документи и заключения от експерти, които твърдят, че са истински. Подобни документи му носи и Беатрис Блум. Тогава Батъруик решава да разследва тази история, като привлича украинския куратор Константин Акинша и петербургския колекционер Андрей Василиев. Акинша е един от първите експерти, които обръщат внимание на проблема. Още през 1996 г. той пише за „Артнюз“ статия, в която разобличава десетки фалшификати, продадени за огромни суми на аукционите. Благодарение на него музеят „Людвиг“ в Кьолн успява да разкрие множество фалшификати на руски и украински художници.

Василиев пък успява да докаже, че „Портрет на Елизавета Яковлева“, излаган като творба на Казимир Малевич в британската галерия „Тейт“, в московския павилион на ДНХ и в ред европейски музеи, остойностен на 22 милиона евро, е всъщност картина на забравената ленинградска художничка Мария Джагулова.

„Колекционерът“ Закс твърди, че основоположник на колекцията е неговият дядо Залман, търговец от Екатеринослав (днес Днепър в Украйна). Делото било продължено от Анна Закс, която била военен лекар по време на Втората световна война и лекувала беларуски селяни, които за благодарност ù носели картини на Лисицки и Екстер. Завършек на колекцията придал братът на Анна – Мойсей, който изчезнал през 1941-ва на фронта, но се появил през 1950 г. в Москва вече като американски бизнесмен. По това време изкуството на авангардистите било обявено за формалистично и техните картини можело да се купят за жълти стотинки. Мойсей Закс, твърди наследникът му, изкупил няколко десетки шедьовъра през 1955-1956 и ги изнесъл в Европа, където били съхранявани до 1990 г., когато влезли във владение на Леонид Закс. Като доказателство бившият работник в нефтената индустрия показвал писмо от Националния музей за история и култура на Беларус от 2008 г., което детайлно описвало историята, но било пълно с противоречия и печатни грешки. Музеят обаче твърди, че не е издавал такова писмо. То също се оказало фалшификат.

Две творби от колекцията на Закс се намират в Института по изкуствата на Минеаполис. Като автор на първата е посочена украинската авангардистка Александра Екстер, а автор на втората със заглавие „Часовникар“ се твърди, че е Иван Клюн.

Именно „Часовникар“ попада в цели два филма през 2023 г., и двата удостоени с „Оскар“ – „Опенхаймер“ и „Невероятната история на Хенри Шугър“.

След разследването на Би Би Си картината на Клюн е свалена от експозицията, а в сайта на музея вече е обозначена като „приписвана на Иван Клюн“.

Още едно платно от колекцията на Закс, приписвано на Александра Екстер, се намира в художествения музей на Кливланд. Такова има и в световноизвестната галерия „Албертина“ във Виена, но вече е свалено от експозиция.

Би Би Си е провело собствено експертно изследване на две от картините от колекцията на Закс, предоставени от Беатрис Блум. За едната се твърди, че е творба на Лисицки, а другата – на Любов Попова. В картината, приписвана на Лисицки, който е починал през 1941 г., са открити вещества, които стават масово достъпни едва след Втората световна война.

„Това е все едно в картина от XVIII век на заден план да има телевизор с плосък екран. Невъзможно е“, гласи изводът на експертите.

Излъганите купувачи на фалшификати рядко будят съчувствие – в крайна сметка става дума за хора с много излишни пари, които са били измамени от по-хитри от тях. Но в случая с авангардистите става дума за нещо много по-сериозно от това, коментират от Би Би Си. Оказва се, че фалшификатите на това течение са много повече от оригиналите. Много от тях са попаднали в големи световни музеи, те се появяват на страниците на учебници и по тях се учи цяло ново поколение изкуствоведи. Десетилетията пазарен бум на произведения на изкуството и предизвиканата от това „война на фалшификатите“ заплашват да погребат наследството на талантливите авангардисти под планина от лоши копия.