Колко богата е Църквата, ръководена от папа Лъв XIV

Казват уж на шега, че размерът на имуществото на Католическата църква е едно от тайнствата на вярата, тайна, пазена от външни лица в продължение на векове. За богатствата на църквата, оглавявана от папата, разказва в обширен материал Би Би Си.

Отношението на обикновените хора към финансите на Ватикана е обгърнато от мистика, граничеща с наивност, и често провокира коментари от типа: „Защо папата не продаде Ватикана, за да сложи край на световния глад?“.

Всъщност от началото на понтификата си папа Франциск, който почина на 21 април, положи усилия да направи сметките на Ватикана по-прозрачни. Той предприе стъпки, които промениха и организираха ватиканската система и оказаха влияние върху Църквата като цяло.

Една от тези мерки е публикуването през 2021 г. на публичния финансов отчет на Администрацията на наследството на Апостолския престол (APSA) за предходната година. Тази практика продължава и до днес. APSA е създадена през 1967 г., за да управлява активите и инвестициите на Светия престол. Подобни доклади не са публикувани до 2021 г.

Според последния финансов отчет на Църквата за 2023 г., публикуван миналата година, общата ù печалба за годината е била над 52 милиона долара, а стойността на активите ù се е увеличила с близо 8 милиона долара. Нетната стойност на тези активи не се разкрива, но според последните данни, с които Би Би Си разполага, са почти 1 милиард долара. Тази сума включва всички активи под управлението на Ватиканската банка, с изключение на недвижими имоти, земя и други активи.

Църквата генерира приходи и от управлението на повече от 5000 имота, 20% от които се отдават под наем. Оперативният доход от наем е 84 милиона долара, нетната печалба е почти 40 милиона долара годишно. Важно е да се отбележи, че всички тези цифри се отнасят само за икономиката на Ватикана.

Финансите на Църквата са децентрализирани и всяка епархия по света управлява собствения си бюджет самостоятелно. На практика това означава, че общата сума е дори по-голяма и може изобщо да не подлежи на изчисление.

Католическата църква се смята за един от най-големите земевладелци в света. Според оценки на базирания в Париж Институт за изследване на религиите и секуларизма, тя притежава между 71 и 81 милиона хектара имоти като църкви, училища, болници, манастири, както и селски и градски имоти.

Църквата започва да трупа имоти и богатства от IV век, когато император Константин (272 – 337) прави християнството официална религия на Римската империя. Преди това, отбелязват историците, християните са живели скромно и са провеждали религиозни служби в домовете си или в катакомбите. Това се е смятало за естествено за последователите на религия, основана на ученията на евреин, принадлежащ към по-нисшите социални касти и проповядващ умереност, трезвост и милост.

След едикта на Константин преследваната Църква става привилегирована и богата. Простотата на последователите ù, която първоначално ги отличава от другите религии, отстъпва място на статус и символи на богатство, сравними с тези на сановниците на Римската империя. Сред католиците хора като Свети Франциск от Асизи или самият папа Франциск се считат за пазители на тази изначална простота.

В контраст с това са фигури като папа Бенедикт IX (1012 – 1055), който продаде папския трон, и кардинал Джовани Анджело Бечиу, заместник-ръководител на Държавния секретариат по време на последния понтификат, който беше отстранен от длъжност, след като използва около 200 милиона долара, предназначени за благотворителност, за да купи апартамент в Лондон.

Константин и много други владетели на Римската империя са дарили на Църквата дворци, имения, термални бани, както и невъобразими количества злато и сребро. След това е установен механизъм за дарения в замяна на нещо, включително за установяване на Църквата на определена територия.

Това продължава до XVIII век, когато възниква Папската държава, територия на Италианския полуостров, която функционира като политико-религиозна единица под властта на папата, а католическата йерархия се превръща в гражданска власт, признат съюзник на най-богатите семейства в Европа.

Въпреки че Църквата не винаги е процъфтявала, спокойно може да се каже, че тя дължи богатството си на даренията на вярващи и хора, заинтересовани от нейното политическо и социално влияние. През XXI век това се допълва от културното наследство, което включва безценни произведения на изкуството, музеи, за чието посещение милиони хора плащат всяка година, и инвестиции във финансовия пазар – област, която се превърна в епицентър на множество големи скандали.

Ватикана е центърът на католическия свят. Режимът на управление е абсолютна монархия, начело с Папата – титла, носена от Римския епископ, наред с други титли – Наместник на Исус Христос, Наследник на Княза на апостолите и Върховен понтифик на Вселенската църква.

Градът-държава Ватикана е създаден около 752 г. по време на понтификата на Стефан II (715 – 757). Първите музеи датират от времето на папа Юлий II (1443 – 1513). Ватикана съществува благодарение на финансовата подкрепа на всички епархии по света, особено на американската и германската. Друг източник на доходи е туризмът.

В града се намират правителствените органи на града-държава, дикастериите и службите на Светия престол, включително Апостолическияj дворец, 15 музея, художествени галерии (Сикстинската капела, параклисите на Рафаело, Ватиканската картинна галерия, Етнологичен мисионерски музей, Исторически музей), Ватиканската апостолическа библиотека, Ватиканската радиостанция, банка, Астрономическата обсерватория, Домус Ватикана (бившата къща на Санта Марта), базиликата „Свети Петър“, сгради в съседство с базиликата, вестник „Осерваторе Романо“, Ватиканската медия – телевизионен център на Ватикана, Libreria Editrice (издателство на Ватикана) и Апостолическите архиви.

Има 12 сгради или екстериториални пространства, принадлежащи на Ватикана, включително базиликите „Сан Джовани ин Латерано“, „Свети Павел извън стените“, „Санта Мария Маджоре“ и енорийската църква „Санта Анна“, както и офисите на дикастериите и вилата Кастел Гандолфо, известна като лятната резиденция на папите.

Съществува и Денарият на Свети Петър, който се състои от доброволни дарения от вярващи от цял ​​свят. Тези дарения се използват за социални нужди и за подпомагане на дейността на Ватикана, туризма и музеите, които ежегодно привличат вниманието на милиони хора към забележителностите и другите дейности на папската държава.

Те включват Ватиканския музей и Сикстинската капела, продажбата на възпоменателни марки и монети и, най-противоречивото – дейността на неговите финансови институции – Институтът за религиозни дела (IOR), по-известен като „Ватиканска банка“, който управлява значителни финансови активи, и вече споменатата APSA.

Ватикана притежава и една от най-големите колекции на изкуство и култура в света. Тези активи обаче се считат за нематериални и не са налични за продажба или търговска употреба.

Голяма част от това наследство идва от италианския диктатор Бенито Мусолини. През 1929 г. той внася 1,75 милиарда италиански лири в хазната на Светия престол като обезщетение за имуществото на Католическата църква, конфискувано по време на обединението на Италия.

През втората половина на XIX век няколко кралства, херцогства и независими държави, включително Папската държава, се обединяват, за да образуват Кралство Италия. През този период, особено между 1860 и 1870 г., католиците са лишени от част от собствеността и териториите си, което се превръща в един от най-трудните моменти в историята на отношенията между Църквата и обединена Италия.

Папа Пий XI изразходва около една четвърт от сумата, дарена от Мусолини, за създаване на структурата на новата държава Ватикана, изграждане на сгради (като монументалния дворец Сан Калисто в римския квартал Трастевере) и изграждане на жилища за служителите близо до Ватикана.

Останалите средства са инвестирани съгласно принципа на диверсификация на инвестициите, за да се предпазят от финансови рискове. В резултат на това APSA притежава имоти във Великобритания, Франция и Швейцария, както и в Италия, където са концентрирани по-голямата част от инвестициите, особено в Рим, където се намират 92% от имотите на Ватикана – от сгради до офиси, магазини и ресторанти.

В момента част от недвижимите имоти, заедно с управлението на инвестиционен портфейл – около 1,9 милиарда долара – генерират приходи, които отиват за поддръжка на Римската курия, административния орган на Ватикана. Това е основната функция на финансите на Ватикана: да подкрепят апарата на Светия престол, нунциатурата, движенията на папата и благотворителните дейности. През 2019 г., когато беше попитан за финансите, папа Франциск каза, че инвестициите не са необходими за спекулации, а за да се предотврати обезценяването на капитала.

Има страни, където Католическата църква е изключително богата. Най-забележителният член на списъка с епархии милионери е Германия. Богатството там се трупа благодарение на „кирхенщауер“ – църковен данък, наложен директно върху членовете на признати от държавата религиозни общности, като например Католическата църква. Само през 2023 г. Църквата е получила приблизително 7,4 милиарда долара от този данък. Въпреки тези впечатляващи цифри, налице е спад в доходите на Църквата, пряко свързан с отлива на вярващи, който се дължи отчасти на повтарящи се кризи, които са подкопали имиджа на Църквата в страната. През 2013 г. стана известен скандал, свързан с тогавашния епископ на Лимбург, Франц-Петер Тебарц ван Елст. Цената за построяването на епископския му дворец се е увеличила от 5,7 милиона долара до поне 35 милиона долара за пет години, което е предизвикало криза, засегнала цялата католическа църква в Германия. Подобни разходи накараха много германци да поставят под въпрос богатството на Църквата. Под натиск от пресата, половината от 27-те епархии в Германия са оповестили публично имуществото си. Тогава се оказва, че освен недвижими имоти, Католическата църква притежава десет банки, няколко застрахователни компании, 70 хотела, големи компании за управление на имоти и няколко медийни издания. Само Кьолнската епархия, една от най-богатите в света, е оценила нетното си състояние на почти 5 милиарда долара през 2023 г. През същата година тя събира 744 милиона долара църковни данъци, което представляваше 70% от общия ù годишен доход. Тази операция за прозрачност позволи на обществеността, макар и в ограничена степен, да научи малко за личния живот на германските католически духовници.

Например, епископ Тебарц ван Елц е имал вана на стойност 17 000 долара, а архиепископът на Мюнхен, кардинал Райнхард Маркс, живее във великолепен бароков дворец, чиято реставрация е струвала 9,9 милиарда долара, три четвърти от които са платени от данъкоплатците.

Самият Райнхард Маркс, освен всичко друго, разполага с BMW 730 с шофьор. Много германски католици трудно приемаха, че парите им се харчат за такива разточителни покупки.

„Нито един имот на Католическата църква не е регистриран на името на физическо лице, тоест на свещеник, епископ, кардинал или друг духовник“, казва отец Антонио Лисабоа Лустос, професор по теология и специалист по религиозни изследвания.

Експертът признава, че сред неговите събратя има отклонения от нормата и че подобен лукс, самолюбие и показно богатство не са съвместими с принципите на християнството.

Църквата в Съединените щати притежава огромни активи, включително известни университети като Нотр Дам в Индиана (с приходи от 1,76 милиарда долара) и Джорджтаун във Вашингтон (с приходи от 1,92 милиарда долара), както и болници и училища.

Въпреки че в САЩ няма задължителен църковен данък, Църквата получава значителни частни дарения. Американските религиозни лидери набират около 10 милиарда долара дарения всяка година, а също така притежават недвижими имоти и финансови активи. Трябва да се има предвид, че Църквата в Съединените щати съдържа най-голям брой вярващи от консервативното католическо крило, които остават тясно свързани с радикалната десница.

В Бразилия, страната с най-голямо католическо население в света, църквата също има голямо влияние и значително имущество. Бразилските епархии управляват обширна мрежа от енории, училища, болници и университети. Освен това получават дарения от вярващи и се ползват с данъчни облекчения.

Бразилия е дом и на най-голямото и второ най-посещавано светилище в света, Националното светилище на Дева Мария от Апаресида. Храмът се посещава от около 10 милиона поклонници годишно, които харчат средно по 21 долара на ден, което носи около 240 милиона долара годишни приходи за града с едва 35 000 души население.

Франция не е сред страните с най-голям брой католици в света. В момента 29% от французите се смятат за католици. Преди десет години те бяха 70%. Но именно там се намира третата най-посещавана католическа църква в света – катедралата Нотр Дам в Париж. Преди пожара през 2019 г. , който затвори катедралата за пет години, тя е била посещавана от около 13,6 милиона души годишно, изпреварвайки туристически атракции като Айфеловата кула и Лувъра. Реставрацията на катедралата изискваше международно сътрудничество и значителни инвестиции. Реставрацията на деветвековната готическа катедрала струва около 800 милиона евро и е събрала почти 1 милиард долара благодарение на дарения от около 340 000 души от 150 държави.