Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Колко е важно какво чете президентът

Ловът на избиратели с кукички от културата е рискован, най-новата ни политическа история е пълна с грешки

Публиката реагира не само на кодовете в изказванията на Румен Радев и Анастас Герджиков в дебата по БНТ, а също и на езика на тялото на двамата кандидати. Снимка: БНТ - Колко е важно какво чете президентът

Публиката реагира не само на кодовете в изказванията на Румен Радев и Анастас Герджиков в дебата по БНТ, а също и на езика на тялото на двамата кандидати. Снимка: БНТ

Всяко ново време идва със своите културни кодове. И тъй като изборната шумотевица завърши, нека да обърнем поглед към културния контекст на отминалите избори. 

Предизборните програми на всички участвали в тях бяха оставили културата малко встрани, защото в нея ловът на избиратели е несигурен. Вкусовете не могат да бъдат обхванати от послания, рискът да бъде загубен електорат заради културно послание е много висок. Ако в икономиката и социалните теми изборът е сведен до либерални и консервативни решения, в изкуството това е невъзможно. Затова и кандидатите за народни представители и президенти избягваха да демонстрират културните си пристрастия.

Само двама в кандидат-президентската надпревара бяха пряко свързани с културата – Анастас Герджиков като филолог и преводач, и Мария Касимова-Моасе като журналист и писател. Забележително е, че те оставиха тези свои характеристики някъде встрани, никой от тях не изтъкна опита си в тази област по време на кампанията.

По-интересно е как културните кодове бяха комуникирани в кампанията. Носителите на промяната от ПП демонстрираха отношението си към изкуството, като направиха водач на листата си популярен рапър и включиха на сравнително неизбираеми места две оперни певици. Подобно беше отношението към хората от този сектор и в останалите партии. Резултатът е технократски парламент, в който хората на изкуството са най-слабо представени. Това, разбира се, не означава, че културата ще бъде пренебрегната при изграждането на политики, но със сигурност ще лиши депутатите от адекватен поглед отвътре.

Културните кодове изиграха по-съществена роля при балотажа за президент, на самия финал на изборния екшън. В дебата между Румен Радев и Анастас Герджиков бяха споменати в прав текст произведения на изкуството, които бяха адресирани към конкретни аудитории.

Румен Радев заяви, че последната книга, която е чел, е „Глина“ на Виктория Бешлийска. Вярвам, че президентът е прочел книгата, но и съм убедена, че отговорът му е подготвен от пиар екипа му, защото е перфектно балансиран спрямо аудиторията. Книгата е патриотична, без да залита в стилизиран фолклоризъм. Актуална е, излязла само преди една година на пазара – съответно буди спонтанна реакция на разпознаване. На сравнително малко издателство е, така че са изключени съмнения за лобиране. Покрива интересите на масовата част от аудиторията – не е претенциозна, но не е булевардна литература. Българска е, на доскоро непозната авторка, тоест – създава се усещане за промяна в нагласите и измъкване от стереотипите. Така културният код сработва политически, носейки послания, които се приемат подсъзнателно.

Настоящият президент използва културата и преди да влезе в същинска кампания. По негова инициатива беше организиран знаменателен концерт на диригента Валерий Гергиев със Софийската филхармония, при това с допълнителна подплата – като част от акция за изграждане на нова концертна зала в столицата. Този културен акт също носи няколко пласта. От една страна подчертава интереса на Румен Радев към високата култура, което има за цел да спечели претенциозната публика. От друга страна Гергиев е част от културния руски елит и любимец на днешната власт в Кремъл, което е послание към русофилите у нас и комплимент към коренно различна част от електоралната маса. Така с една културна инициатива Радев успя да обедини две иначе конфликтни групи избиратели.

Анастас Герджиков подходи доста по-повърхностно към културните си послания. По време на дебата той спомена два културни артефакта – британския филм „Наистина любов“ и поезията на Недялко Йорданов. Филмът, познат на почти всички български зрители, повтарян до втръсване в предколедните програми, е романтична комедия, в която всеки може да се припознае. Но обичайно е възприеман повече като празничен декор, отколкото като значимо произведение на изкуството. Това е „Сам вкъщи“ за възрастни. Този подбор на заглавие олекоти иначе ангажирания с високата култура ректор на Софийския университет.

Споменаването на Недялко Йорданов също провокира противоречиви чувства. Старата му слава на поет и автор на обичани детски пиеси е засенчена в последно време, той все по-често е приеман като баща на журналист, който не буди особено доверие; а наскоро стана герой в странен телевизионен репортаж за изгубена котка. Затова и цитирането на негово четиристишие в тв сблъсъка не предизвика реакцията, която пиар екипът на проф. Герджиков очакваше.

В дебата се намеси още един културен код, който всъщност беше част от типично политическата тактика. Румен Радев цитира Аристотел, чийто преводач в България е Анастас Герджиков. Така отне предимството на опонента си, като при това използва инерцията му за собственото си утвърждаване.

На фона на прекия сблъсък на двамата кандидати подкрепящите ги щабове и политически сили излъчваха първични културни послания. Докато Бойко Борисов обикаляше църкви и манастири в опит да придаде религиозен контекст на кампанията, хората на Румен Радев пък извиха хоро в НДК след края на изборите в народняшко веселие. Фолклорът победи православието на ниво послания.

Културата често е била препъникамък за имиджа на много политици от предишни управления. Бойко Борисов получи определение „еднокнижник“, след като в самото начало на управлението си, преди повече от 10 години, спомена, че е чел „Винету“. Мълчанието му по въпросите на културата се отрази негативно на цялостния му имидж. Културни гафове останаха като спомен и от няколко министри на културата. Нина Чилова заяви, че любимият ѝ композитор е Златю Бояджиев, Вежди Рашидов обеща концерт на починалата Гена Димитрова в Москва, а Стефан Данаилов написа незабравимото „Збогом“ в траурната книга на Мария Нейкова.

Тепърва ще стане ясно каква културна парадигма ще зададе новото управление. Ще проличи още от избора на културен министър и приоритети. Но ако вярваме на повея, който вече се усети, ще имаме протективна културна политика, фокусирана върху традиционно българското.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg