Колко исторически парка се събират на „една човешка длан“?

Нов исторически парк, в който има възстановки на тракийско селище, занаяти, восъчни фигури и прочие, ще отвори врати след няколко дни в община Казанлък.

Туристическият атракцион „Светът на траките“ се разполага на 20 декара и съдържа тронна зала-музей с восъчни фигури на тракийски владетели, 4D-киносалон, зона за работилници и демонстрации на тракийски занаяти и бойни умения, открита амфитеатрална сцена, умален макет на Долината на тракийските царе и древния град Севтополис, места за разходка и почивка, виртуално представяне на тракийски воини, макети на значими артефакти от Долината на Розите. Към атракциона е добавена и розова градина с широко място и сцена за провеждането на ритуалите Розобер и Розоварене. Освен това ще бъде изградена свързваща велоалея от Шипка до Казанлък. Идеята е на велопаркинга на атракциона да се отдават велосипеди под наем за посещение на забележителностите в околността. Туристическо влакче също ще пътува по маршрута от Тюлбето през Розариума до „Светът на траките“ в Шипка.

Собственост е на общината, построен е с европейски пари, входният му билет е 8 лв. за възрастни и 4 лв. за студенти и ученици. Консултиран е от проф. Николай Овчаров, който е и основният му популяризатор.

Цената му също е интересна – срещу общо 8 657 364, 83 лв. община Казанлък е направила консервация, реставрация и социализация на тракийска гробница и култов комплекс „Оструша“, изградила е велосипедна алея от град Крън до град Шипка и е построила туристическия комплекс „Светът на траките“. Стартът на проекта е бил през 2019 г. и въпреки затрудненията поради пандемията, е завършен само за 5 години.

Тоест, още един исторически парк се появява на комуникативно място (до Казанлък се стига много лесно от всички точки на страната), представя древна българска история във възстановка, която не претендира да е автентична (макетът на Севтополис е в умален мащаб), и предлага на туристите комплексно изживяване с хотелска част и заведения. Да ви напомня на нещо?

В село Неофит Рилски край Варна също строят Исторически парк и твърдят, че е чудо невиждано в целия свят. Нямало такова място. А основната заявка на изпълнителния му директор Ивелин Михайлов е, че с този исторически парк „ще оправим България“. Да, там се строи активно, милионите се събират от дребни „акционери“, но стойността на инвестицията надхвърля десетки пъти изхарченото в Казанлък. За разлика от Розовата долина, селцето, в което е грандиозният проект на Михайлов, е далеч от туристическия поток, разчита на ентусиасти, а цената за билет (без отстъпките до 1 май) е 50 лв. на човек.

Няма нищо лошо в това да се създават туристически атракции. Всъщност е похвално (стига да не претендират за автентичност). Въпросът е в доверието, преувеличението и честността.

С просто око се вижда, че това в Неофит Рилски е просто един от многото подобни проекти, а не чудо на чудесата, което по свръхестествен начин ще „оправи България“. Подобна историческа възстановка е изградена отдавна в Цари Мали град край Самоков. Туристическият атракцион, който включва и реставрирани останки от антична крепост, работи още от 2013 г. Все още не е „оправил България“, но определено се радва на посещения заради комплексното туристическо изживяване, което предлага – същото, което ще има и в Неофит Рилски, и в Казанлък. И въпреки че може да се повъзмутим от кича, допълнил истинската древност, това дава шанс да се предизвика интерес към историческите останки, дори да са доста набързо закърпени.

Модата на историческите паркове у нас е интересно явление. Вероятно е родена от надеждата, че „туризмът ще оправи българската икономика“. Е, за някои е твърде дълго и са го посъкратили до „Ние ще оправим България“. Хубаво е да не взимаме твърде насериозно големите приказки. Една от най-забележителните български поговорки описва много точно тази ситуация (дори буквално, като имаме предвид за какъв финансов залък става дума при частния Исторически парк):

„Голям залък лапни, голяма дума не казвай“.