Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Колко лесно е да умреш в България

Най-важните въпроси след Хитрино, за да не се повтаря отново

Товарен влак с цистерни, пълни с пропан-бутан и пропилен, катастрофира на 10 декември на гарата в шуменското село Хитрино. Дванадесет вагона дерайлираха, а една цистерна избухна, сривайки гарата, съседните постройки и част от селото. Загинаха 7 души, 29 са ранени. Снимка: БГНЕС - Колко лесно е да умреш в България

Товарен влак с цистерни, пълни с пропан-бутан и пропилен, катастрофира на 10 декември на гарата в шуменското село Хитрино. Дванадесет вагона дерайлираха, а една цистерна избухна, сривайки гарата, съседните постройки и част от селото. Загинаха 7 души, 29 са ранени. Снимка: БГНЕС

Мислех да се опитам да изброя всички подобни катастрофи, които ни сполетяха през последните пет или пък защо не десет години. Но това се оказа трудно. Твърде много са и твърде различни. Влакове се взривяват, реки преливат, складове с боеприпаси гърмят, автобуси летят през хора без спирачки, деца политат през заледени перила и още, и още, и още. Всяка година още.

Видях, че някои медии пускат сводки от подобни инциденти в други държави. Явно не само у нас хората бъркат, машините отказват, влаковете експлодират насред села. Но само тук това става толкова често. Всяка Коледа, ако сте забелязали.

Опитах се да преброя колко души загинаха у нас през XXI век от нелепи инциденти като този в Хитрино. Няма такава статистика. Има статистика на загиналите при пътни катастрофи. Средно се падат по 600-700 души годишно. Двама на ден. В статистиката се движим винаги в челната тройка по смъртност от катастрофи в Европа.

Заемаме първо място по смъртност от рак – у нас годишно си отиват по 3000 души от коварната болест. На второ място в света сме по смъртност от замърсен въздух в света. На първо по детска смъртност в ЕС. На първо по болести на кръвоносната система. Умираме ежедневно от болести и катастрофи, които могат да се избегнат.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Звучи обречено и безнадеждно. И ще остане такова, докато не започнем да викаме белята на помощ, тоест да запретваме ръкави и да предотвратяваме поне катастрофите.

В случая с Хитрино има някоко въпроса, които смятам, че трябва да намерят спешно своя изчерпателен и откровен отговор, ако искаме догодина на Коледа да не събираме отново помощи за загинали и оцелели по чудо в следващата катастрофа.

1. Защо е станал инцидентът и как може това да се предотврати вбъдеще? Засега се смята, че причина е превишената скорост, с която машинистът е влязъл в селото. Вместо указани 40 километра в час, вдигнал почти или даже над 100. Не знам дали това е вярно. Ако все пак е, изниква автоматично следващият въпрос:

2. Как е възможно през 2016 година и епохата на пълна автоматизация опасни товари да се превозват без защита от грешка на машиниста? Не е ли напълно технически възможно скоростта на влакови композиции, особено такива, които карат опасен товар, да се регулира външно?

3. Само машинистът ли отговаря за придвижването на такъв товар? Няма ли навигатори вън, няма ли ясна сигнализация, каквато се прави по магистралите, когато пътуват цистерни? Ако аз си натоваря шкафа в багажника, съм длъжна да закача достатъчно ясно знаменца и светлоотразителни ленти, за да дам знак на другите в движението… Как може 40 вагона-бомби просто да летят през нощта без извънредни подсигурителни мерки?

4. Какви са правилата за прекарване на опасни за живота стоки и товари през населени места? Жп линиите са правени на първо място да обслужват хората и затова минават през селищата, а гарите са в центъра им. Няма ли алтернативна линия, няма ли възможност частни фирми да си изградят заобиколни траверси, въобще какво е участието на частните превозвачи в поддръжката на жп линиите?

5. Плащат ли частни компании като „Бултрейд“ за използването на жп линиите, участват ли в поддръжката им, как осигуряват безаварийното превозване на товарите си? Това, че релсите са на БДЖ, по какъв начин ги ангажира тях и с колко? Ако минават метър, кой им е позволил това?

6. Кой отговаря при аварии на жп линията и как са уредени застраховките?

7. Какъв е този газ, чий, откъде е внос и за къде пътува? 40 вагона с подобна суровина не са отговорност единствено на машиниста, целият транспорт изисква участието на дузина държавни институции. От митници, през пожарна, до стрелочниците.

8. Какво е състоянието на железопътните линии в България и позволява ли превоз на опасни товари?

Има и въпроси, които възникват около тази трагедия. Например тези, засягащи болниците, пожарните, гражданска защита. Каква е готовността за реакция при голяма авария с много човешки жертви? Наистина ли в болниците в провинцията няма дори бинт? Наистина ли пожарникарите са закъснели и не са били подготвени? Какво се случи с гражданската защита в България – подготвените специалисти, ресурсите, ученията, какво стана с тях или по-точно кой ги прилапа?

Немалка тема са и медиите. При положение, че ежегодно и ежемесечно се сблъскваме с такива катастофи, те обучени ли са да реагират не само бързо, но и качествено? Видях, че много хора се дразнят от нахлуването в личното пространство на оцелелите. Наистина, каква информация ни носи въпросът към човек в шок „Как се чувства“ – никаква, този въпрос само травмира всички. И оцелелите, и гледащите, и самите журналисти. В другите държави полицията и прокуратурата, доброволци и църквата се грижат през първите три дни до близки на жертви и оцелели да няма външен достъп. Това е в интерес на хората, но и на разследването. Ето че този въпрос не е нужно дори да се урежда с призиви за висок морал и емпатия от страна на медиите, а може да бъде решен чисто държавнически.

И не на последно място, всъщност на първо място, е най-важният въпрос: каква отговорност ще поемат всички, допринесли за тази катастрофа, за да не се повтаря тя вбъдеще. Какво наказание, в какъв срок и ще разберем ли всички?

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах