Колко малко е нужно да сме живи и щастливи…

Връщам се след COVID-19 към „старото” и „нормалното”, както го наричате, без страх, без дързост, просто с констатацията, че то си остава пак такова „старо” и „нормално”, каквото си беше, въпреки ненормалното бедствие, стоварило се върху света, за да го вразуми и да укроти ненормалната човешка алчност за притежание, ненормалния консуматорския дух и безпрецедентната агресивност на човек към човека.

Рядко включвам телевизора, за да не се отчайвам, че пак виждам „старите” новини, „старите” познати мутри, „старите” изтъркани купешки приказки, „старите” масови зрелища, добре познатата „стара нормална” игра. И по света, и у нас. Тук-таме се появяват някои нови играчи в тази игра в опит да заменят старите, но самата игра си остава същата. Защото правилата не се променят и никой няма интерес и сили да ги промени.

А този невидим вирус беше шанс за видима промяна. И по света, и у нас. За няколко месеца въздухът на планетата се изчисти, но човекът – не. Явно няколко месеца не са достатъчни да се очисти глобалната мръсотия, затлачила мисълта и чувствителността на днешния модерен, технологично напреднал човек.

Но все пак времето е пред нас. Надявам се, че хората няма да забравят отрезвяващата спирка в глобалната надпревара за притежание. Спирка, дала им възможност да поемат глътка чист и спокоен въздух и припомнила им колко малко е нужно, за да са биологически живи и духовно щастливи.

Надявам се хората да не забравят колко хубави дни са преживели с близките си, със семействата си, с децата си, дни без юркане в пълнене на потребителски кошници. Дни, отдадени на малките неща, които правят голямото щастие.

Ако всеки човек помни тези принудителни дни на нормално човешко щастие, може да промени ненормалния свят, който си е изобретил. Дай, Боже, дългосрочна емоционална памет и желание за промяна! На тази промяна се надявам след COVID-19 и на естествено изградения по време на глобалната пандемия имунитет към вируса на егоизма и бруталността.

Нина Димитрова
Театър „Кредо”

„Фантастичният нов свят“ е рубрика, в която видни български писатели, поети и мислители говорят за света, който ни очаква след внезапното спиране. Техните прогнози, фантазии и наблюдения отразяват все още невидяното бъдеще и обобщават общите ни настроения. Рубриката се осъществява със спомоществователството на „Фантастико“.