Колко може да се обърка един голям британски автор

Лаконичен, ироничен, скептичен към човечеството, но изцяло отдаден на идеята за социална справедливост – това е кратко и много непълно описание на личността на Джордж Бърнард Шоу, роден преди 165 години на днешната дата – 26 юли, в Дъблин, Ирландия. Носител е на Нобелова награда и на „Оскар“.

Познаваме го основно чрез пиесите му. Една от тях – „Оръжията и човекът“ (1895) – дори е свързана с България. Пиесата не е ласкава към нас, според нея българите мият ръцете си 2-3 пъти в седмицата, а се къпят веднъж в живота си. И книгите не са им познати, в цялата страна има само една библиотека в частен дом. Пиесата е доста обидна за страната ни, но е поставяна и у нас. Все пак не трябва да се забравя, че Шоу никога не е бил в България. Писал е наизуст.

Но пък е бил в СССР.

Политическите му възгледи от днешна гледна точка са доста проблемни. Шоу е бил сталинист. При това убеден. Дотолкова, че обявява публикациите в западните медии за Гладомора в началото на 30-те години на ХХ век за фалшиви новини.

По време на посещението си в Съветския съюз през 1931 г. Бърнард Шоу се среща лично с Бащата на народите – Йосиф Сталин. През юли 1931 г. драматургът решава да отпразнува 75-годишнината си в Москва. Принципно Шоу е лейбърист – умерен социалдемократ, но вижда СССР като идеалната държава на бъдещето. Решава да провери това свое убеждение лично. Съпровожда го малка делегация – лейди Астор, известна като яростна русофобка, няколко лордове от Консервативната партия… На гарата британците са посрещнати от група съветски писатели, журналисти, партийни работници. Още на перона 18-годишен ирландец пресреща Шоу и му казва, че е пристигнал в Москва за десет дни, но е там вече 10 седмици и смята да остане за 10 години.

„Ако бях млад, щях да постъпя като теб“, отговаря веднага драматургът.

Делегацията е настанена в хотел „Метропол“ и веднага след това се отправят към Мавзолея. Шоу коментира, разглеждайки лицето на мумията:

„Чист интелектуалец!“.

Споделя, че е очевидно – тези ръце никога не са работили. След това Шоу моли да го заведат в Кремъл. Когато му показват от стените на Кремъл как събарят на части храма „Христос Спасител“, той възкликва:

„Не ви е нужна икономическа петилетка, а естетическа“.

Но когато му обясняват, че църквите от по-стари времена се пазят като ценности, той коментира:

„Вие, руснаците, сте непоследователни революционери. В Англия Хенри VIII и Кромуел в Ирландия направиха много повече, разрушавайки манастирите. Ние, англичаните, сме революционери, а вие сте полуреволюционери“.

След това Шоу пял йодъли в Двореца на конгресите. Поискал да види парковете, поискал още същата вечер да го заведат на театър, а на следващия ден пожелал да бъде заведен в някой затвор. Делегацията се отправила към Болшево, колония за бездомници. Там Шоу изнесъл реч:

„Когато бях малко момче, също крадях. Но го правех така хитро, че никой не ме залови. Крадец не е този, който краде, а този, когото заловят. Всички вие вероятно сте лоши крадци. В чужбина хиляди престъпници се разхождат на свобода, извършвайки дребни и едри престъпления. Още не са ги хванали, защото го правят хитро. Но ще дойде време и ще заловят и тях“.

После Шоу помолил да види съветски съд и след едно от заседанията стигнал до извода, че това е най-добрият начин за превъзпитание на нарушителите.

„Наричате го Народен съд, а трябва да го наричате Народно училище“, патетично казал той.

Последвали посещение в завод, където Шоу бил впечатлен от ентусиазма на работещите и обещал, че ще уговори английските работници да създадат система за работа в обща полза, а не за акционерите.

Присъствал на обяд при директора на Госиздат. Попитал:

„Има ли тук издатели?“.

Няколко ръце се вдигнали във въздуха.

„Лошо – казал той. – Писателите не могат да говорят свободно в присъствие на издатели. Обикновено издателите са добри бизнесмени и експлоатират писателите.“

„При нас е различно – отговорил му Луначарски. – Писателите взимат много пари и всъщност те експлоатират издателствата.“

„Тогава – казал Шоу – идвам да живея тук.“

Лейди Астор го репликирала, че съветските писатели не се радват на свободата, която биха имали в демократична страна.

„Поне са свободни от илюзията за демокрация“, отговорил Шоу.

В киностудията в Москва Шоу записвал реч за Ленин. Сравнил погребението на Ленин и на Наполеон и заявил, че ако започнатият от Ленин експеримент успее, ще дойде нова ера. Ако не, Шоу ще си отиде от света печален.

В една от речите си той споделил колко са преувеличени слуховете за тежкия живот в Русия. Разказал, че при изпращането им от Великобритания, техните приятели натоварили във влака храна, дрехи, възглавници и всичко това трябвало да бъде изхвърлено от прозореца на влака в СССР, защото не било необходимо.

По време на визитата си Шоу се срещнал с Максим Горки, със Станиславски, с Надежда Крупская, вдовицата на Ленин, която дълбоко го впечатлила.

Последната вечер преди заминаването Шоу бил поканен на среща със Сталин. Обикновено на чужденците Сталин отделял не повече от 20 минути. Със Шоу прекарал два часа и двайсет минути. След излизането на драматурга от кабинета, го обкръжили журналисти с всякакви въпроси за срещата.

„Ще ви кажа нещо за Сталин – отговорил им Шоу – той има черни мустаци.“

По-късно той все пак станал по-словоохотлив.

„Очаквах да видя руски работник, а видях грузински джентълмен. Той има добро чувство за хумор. Съвсем не е зъл, но не е и лековерен. Сталин ми даде да разбера, че няма нужда да говоря с него за Русия, защото, каквото и да каже, ще звучи преднамерено. Затова се възползва от възможността да поговорим за Англия. Говори за три личности – Кромуел, Чембърлейн и Чърчил. Кромуел, екзекутирал краля и създал република, е неговият любимец. Сталин го цитираше през цялото време: „Надявай се на Бог, но дръж барута сух“. От Кромуел той премина към Чембърлейн и Чърчил, към тяхната враждебност по отношение на СССР.“

„Нито един интелигентен човек няма да повярва на глупостите за Съветския съюз, които говори Чърчил“, казал Сталин.

Шоу отговорил: „Може би Чърчил не е интелигентен човек“ и предложил на Сталин да покани Чърчил в Русия, „за да изпусне парата“. Сталин се съгласил.

След като Шоу се завърнал в Англия, журналистите се опитали да го накарат да каже поне нещо негативно за Съветска Русия. Още в Берлин, отговаряйки на въпроса за сравнението между Сталин и останалите европейски политици, той заявил:

„Сталин е гигант, останалите – пигмеи“.

В Лондон драматургът изнесъл доклад от час и половина за СССР. В него между другото казал следното:

„В Русия няма парламент или друга такава глупост. Руснаците не са глупави като нас. Даже им е трудно да си представят, че може да има идиоти като нас. Разбира се, държавните мъже на Съветска Русия имат не просто огромно морално превъзходство над нашите, но и значително умствено превъзходство. Наказателната система в Русия е сурова, но заедно с това и извънредно хуманна. Можете лесно да убиете човек: ще ви дадат най-много 4 години затвор. Но за политическо престъпление ще ви екзекутират. Против така наречения терор възразяват само най-глупавите хора от нещастните остатъци от интелигенцията“.

А на въпроса дали са верни слуховете за глада в съветските провинции, Шоу отговорил:

„Какви ги приказвате! Когато пристигнах в Съветския съюз, аз ядох най-обилния обяд в живота си“.