Кьолн: цената на наивността

Около Нова година поне три германски града и Хелзинки във Финландия станаха сцена на масов хулигански тормоз над жени. Най-много се чу за това от Кьолн. Стотици празнуващи са били притискани, опипвани, заплашвани, ругани и обирани – и то на обществени места, на площади, където течеше празникът. Имало е поне един случай на изнасилване. Пострадалите са унизени – и явно целта на всичко това е била именно унижението. Извършителите, както ще да звучи това, са били млади мъже от Близкия изток и Северна Африка. Най-вероятно – организирали се специално за случая групи от новонавлезлите в Европа бежанци и икономически мигранти.

Полицията в Кьолн е била игнорирана или е отнасяла подигравки, когато се е намесила. Част от извършителите дори са се опитвали да обясняват, че имат право да правят, каквото правят, защото са бежанци, поканени са от канцлера и заслужават специално отношение. Междувременно тормозът си е продължавал. Кметът на Кьолн отначало отговори непремерено на журналистически въпрос и препоръча жените в града да се пазят и така да намалят риска за себе си. Реакциите бяха гневни и кметът се извини – инак излизаше, че едва ли не обвинява жертвите на насилие, че сами са го предизвикали. Журналистите, политиците и повечето проимигрантски настроени активисти в Германия реагират бавно и неуверено на тази нова проява на нетърпимост към съвременния начин на живот. Европа изглежда парализирана.

Това, което обединява извършителите, е произходът. Полицейските доклади и подадените сигнали и оплаквания от насилие сочат недвусмислено, че насилниците във всички случаи са били от Леванта и от Магреб. Едновременността и масовостта на станалото показва и известна степен на организираност. Същевременно в Германия по правило не се говори за произхода на извършителя на каквото и да е деяние. Когато в Париж се случиха атаките – първо над „Шарли Ебдо” през януари и после ноемврийската серия атентати – реакцията на Франция беше: „Не се страхуваме”. Французите не искаха и не приеха да променят начина си на живот в името на сигурността. Германците все още не са формулирали своето отношение към случващото се. За щастие, сега няма загинали. Но какво гарантира, че не става дума за нова форма на терор, която утре може да отнеме човешки животи?

Унижението и изнасилването всъщност не са нищо ново в областта на конфликтите. Те са отдавна познато средство за всяване на ужас. В босненската война сръбската армия и паравоенните организации системно изнасилваха. Тези неща са познати и в Германия – след капитулацията от май 1945-а всяка жена в съветската окупационна зона е била заплашена от посегателство. И повечето са го изпитали. И тогава, както и сега това не е било просто статистическа случайност, а целенасочено действие.

Проблемът на пръв поглед има очевидно решение и мнозина вече го предложиха: виновните се намират и се наказват по закон. Тъй като помежду им има обединяващ фактор, законодателството се изменя така, че близкоизточните и магребските младежи повече да нямат физическата възможност да тормозят жени. И толкова. Канцлерът Меркел вече бездруго заяви, че мултикултурализмът се е провалил. Трудният момент идва от това, че по-късно тя отново приветства навлизането на голяма маса имигранти в името на човечността и солидарността. В Германия (а и в цяла Западна Европа) все още съществува комплекс за вина от Втората световна война и принципно не може да се изказват съждения срещу етнически и религиозни групи. Това минава за расизъм, а расизмът е кошмарът на германското съзнание. Неслучайно, отбелязва „Спектейтър”, много феминистки активисти не казват нищо по случая, защото две техни каузи са се сблъскали челно – как да защитиш правата на жените, когато това ще звучи като нарушение на правата на мигрантите? Европа изглежда изпаднала в ступор от собствените си противоречия. И тези, които са организирали новогодишния тормоз, са се досетили, че ще стане точно така. Провали ли се европейският опит за човечност към всички?

Разбира се, ползите за антиевропейските сили в света са очевидни. Европа и в частност Германия изглеждат слаби и объркани – удобни мишени за присмех. От гледна точка на псевдоконсервативния Кремъл, на всякакви националисти и на радикалните ислямисти (и терористи, и идеолози) либералният европейски ред е подложен на нов удар. Не е ясно дали има връзка с факта, че напоследък ДАЕШ е в криза след няколко загубени сражения и поредица масови дезертьорства на разочаровани бойци. Възможно е (но не е доказано) новогодишният тормоз да е част от усилията на европейски поддръжници на терористичния „халифат” за разпалване на нетърпимост към мюсюлманите на Стария континент. Като правило след всеки прилив на антиислямски настроения нова вълна разгневени млади мюсюлмани напускат Европа и отиват да се сражават в Сирия и Ирак. Не е изключено и сега да е имало такава преценка за последствията. Асиметричното, партизанско мислене е много присъщо на кандидатите за ислямския Рай.

Но Европа не е в безизходица. Тя има как да реагира. Просто трябва да се приеме фактът, че секуларизмът няма алтернатива, а свободата се възпитава. Християните на континента отдавна знаем това. Остава и мюсюлманите да го научат. В Западна Европа (за разлика от Източна) съседството с ислямски малцинства е относително ново явление и там обществото още не си е създало механизми за нормално съжителство. Истината е, че от балканска перспектива западните опити за мултикултурализъм изглеждат тромави, изкуствени и наивни. Ние тук имаме примери и за взаимна ненавист, но и за успешно добросъседство – и няма как иначе да бъде след векове под османска власт. Времето ни е научило да живеем едни с други. Този опит е нещо, което още липсва на Германия и дори на бивши колониални империи като Франция и Великобритания. Тукашният опит сочи, че добър мюсюлманин е лошият мюсюлманин – тоест този, който не взима собствената си идентичност прекалено насериозно. Накъсо казано, това е мюсюлманинът-генджевист. Небрежният мюсюлманин.

Младите фанатици от Западна Европа са изключително сериозни в своята яростна етнокултурна самоидентификация и това ги кара да вършат безумия. Всъщност, всичко това е от неуспехи с момичетата, но да оставим темата за друг път. Докато някой стар помак, албанец или бошнак не изпитва необходимостта да доказва на света колко е благочестив. В известен смисъл балканските традиционни мюсюлмани са успешно секуларизирани. Това трябва да се случи и в Западна Европа. Съвременното ислямско гето, капсулираната общност и духовният монопол на пролетаризиращата традиция трябва да бъдат разбити. Мюсюлманите – искат или не – нямат друг избор освен да се интегрират в секуларното общество и да заменят част от старинните си ценности (и фрустрации) със светски. Не сме в Средновековието и жените тук отдавна гласуват и дори стават канцлери. Утре кмет или министър в Германия може да бъде някое ислямско момиче, смъкнало забрадката от главата си. Държавното училище е за всички. Немският език и лоялността към страната са задължителни за всички германски граждани. Конституцията е не по-малко ценна от Корана. Всеки, който търси човечност и подслон, ще ги получи – но и от него ще се изисква да декларира подчинение пред светския закон и реда в страната.

Това всъщност е старото ноу-хау на Европа за справяне с подобни проблеми. А Европа е Европа тогава, когато учи света. Комплексите за вина от колониализма и от Втората световна трябва най-сетне да бъдат преодолени – и това ще отнеме аргументите на надигащите глава неонацисти. Междувременно, разбира се, съдът и полицията трябва да вършат своята работа, защото писаният закон стои над всичко; това също няма алтернатива, колкото и да ценим културното многообразие.

Време е за спокойна и самоуверена културна асимилация. Такова е бремето на европейския човек. Не, не става дума за етноцид или за нов „възродителен” процес. Това биха били напразни обвинения и страхове. Но една секуларна алтернатива на шахадата би била много полезна за мира между мюсюлмани и немюсюлмани.

Няма друг ред освен светския и свободата е негова светиня.

Всичко от Манол Глишев