Ами ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла? Или ако в България нямаше Девети септември? А ако преди век имаше жълта преса? Или ако у нас изобщо не се беше зараждала чалгата? Какъв ли живот щяхме да живеем? Отговори на тези въпроси търси младият писател Христо Раянов с помощта на карикатуриста ветеран Христо Комарницки в книгата „България на три морета“, която излиза до дни под знака на изд. „Софтпрес“.
„Tази игра на въображението е по-поучителна от самата история, тя ще ни научи да гледаме с ирония на миналото и на настоящето, би ни научила и да предвиждаме бъдещето“, казва в предговора на сборника писателят Стефан Цанев.
Бившият ректор на Софийския университет Боян Биолчев нарича книгата „закачлив поглед към историята и дремещия в нея българин, с хумор, в който няма злоба и злободневие, а уважение към търсенето на истината, независимо от положителните или отрицателните емоции, които тя буди в нас“.
В „България на три морета“ Христо Раянов ни насочва към комичните (понякога трагикомични) блянове на българската душа. И какво ако не беше тъй, а иначе – например ако друга държава ни беше освободила през 1878-а? Кое ли тогава щеше да е забутаното евтино местенце за алкохолен туризъм? Помечтайте – Христовците Раянов и Комарницки черпят.
Предлагаме ви откъс от „България на три морета“.
Ами ако нямаше чалга
Когато говорим за посткомунистическа България, за демокрация и свобода, не можем да подминем чалгата. Още преди 10 ноември тази музика пусна плахи коренчета у нас с няколко песнички, които се пееха по сборове. Впоследствие чистият въздух на свободата превърна тези коренчета в огромен жив плет, който обгради градове, села и паланки и ги застави да друсат телеса под морното виене на някой неидентифициран субект (най-често от женски пол, с леопардова щампа на полата). И като ни тръгна от тогава една песен, та досега.
Както и да го увъртаме, каквито и намерения да имаме, колкото и да се опитваме – не можем да изличим чалгата от „музикалната карта“. Точно както не можем да изличим клишето „музикална карта“ от езика на журналисти и критици на попкултурата. Чалгата е феномен на последните 25 години – за добро или не. Може да се каже, че свободата в България се усети в унисона на мутренските бухалки с чалга ритмите.
Общо взето през 90-те в България се крадеше, играеше се футбол и се слушаше „Тигре, тигре“. Като оставим настрани борбата за оцеляване или виза за чужбина, разбира се. Впоследствие дискотеките станаха по-лъскави, песните – много повече, поклонниците – също, борбата за оцеляване започна лека-полека да се печели, а визите паднаха. Чалгата не само че не умря като повечето от големите престъпни фигури на прехода, ами порасна и дори стана по-силна. Като други големи престъпни фигури на прехода.
Всъщност дори преходът не беше преход. Политическата история на България от 1990-а досега е точно като движенията на танцуващите в чалга песните – друс наляво, друс надясно, малко клатене в средата и после пак отначало. Не преход, а танц! В тази връзка имитирането на сексуален акт в танците също подхожда на политическата ни история. Както и общоизвестното междуметие „дай, дай, дай“. Как пък някой не изпя нещо с „вземи, вземи, вземи“!
Някои народи си имат за три гроша опери, ние си имаме за три гроша чалгия. Такъв ни бил късметът! Но каквото и да го ворим, и Брехт, и Радой Ралин биха изпаднали в тиха лудост, ако чуят златния хит на 2011-а с незабравимия шлагерен повей „кой ще гали котето любовно“.
На културния тепих противниците на чалгата яростно се опитваха да омаловажат статута ѝ с кампании, обиди, гневни статии, а тя – подобно на прасе, което псуваш на майка от другата страна на оградата – гледаше кротко и продължаваше да нараства и да ги бие по продажби и концерти.
Да плюеш по чалгата, е също толкова безсмислено, колкото да твърдиш, че едно нещо е по-добро от друго, само защото се продава повече. Защото ако последното е вярно, то тогава трябва да приемем факта, че голфчето е по-добра кола от „Бугати“, само защото се купува повече.
Спортът също застана плътно до ориенталските ритми. Чалга клубът е мястото, където повечето български футболисти идват след победа. Или след загуба. Или преди мач. Или щото е сряда…
Добра или лоша, чалгата просто намери най-добрата формула: евтина, достъпна, лесносмилаема.
Така че да се водят дискусии „за“ и „против“ чалгата е толкова безсмислено, колкото да правиш литературен анализ на текстове като „Куцо магаре малелей, с четири краченца и едно резервно“. Нея просто я има!
Обаче… ако я нямаше? Ами ако песните на Лепа Брена и Шабан Шаулич не бяха преминали Калотина? Ако Хисарския поп не беше превел няколко гръцки песни, а Андон Събев не беше направил „Камъните падат“?
Ето какви щяха да са последствията от това никой никога да не знаеше какво е чалга.
Депресия
Като начало можем да кажем, че 90-те щяха да бъдат едно адски тягостно време. Хиперинфлация, купонна система, глад, безработица, ограбване на всичко, що е ценно. Сиво, мрачно, гладно и бедно, гневно и безпомощно време. Отчаяни хора щяха да бродят по улиците, оплаквайки своята тежка, човешка, жестока, безока съдба. Нямаше да има кой да ти запее окуражаващото:
Ласмаги, джасмаги, дискотеки, маратони, шоколади, марципани, биберони, макарони, касфони, масфони, тонколони, монколони, акордеони, макордеони,
GET UP У! GET UP У!
Ей така, да те зарадва! Да ти даде надежда с изброяването на сума ти неща. Нещата, които са все причини да живееш, да се бориш, да победиш! (особено масфоните, монколоните и макордеоните!) Ако я нямаше чалгата, нямаше кой да те вдига на крака (и на маса, и по столове). Щяхте да сте само ти и гарванът върху бюста на Палада и да роните сълзи за Ленор. Само вие… И никой друг!
Икономика
Ако нямаше чалга, младите нямаше да научат основните принципи на капитализма. Щото кой да им ги преподаде – онези от „Карл Маркс“ ли? А през чалга текстовете се научи важното правило за търсенето и предлагането. И тъй като младите през 90-те и в началото на новия век нямаха нищо друго, освен телата си… Къде щяха да се клатят онез митични червени домати! Как щяха девойките да осъзнаят, че „щом всичките пари са му в зелено“, значи ще е много добре. Как младежите щяха да узнаят, че смяната на левовете в марки е полезна, за да се пие вино!
Диджеите в дискотеките пък нямаше да узнаят неземната радост от това някой да им подхвърли банкнота от 20 лева с надпис „Миле Китич бърже!“.
Образование
Липсата на чалга щеше сериозно да навреди на българското образование. Останали в мъглата между соц методите и желанието за реформи (ей така, да променим нещо!), учениците нямаше дори и да научат, че „три по три е равно на девет, пет по пет е равно на двайс‘пет“. От същата песен, между другото, ученолюбивите деца щяха да разберат, че „хаш две о е равно на вода, це квадрат е равно на сода“. Тоест, с една-единствена песен се покрива материал по математика и по химия. Малчуганите нямаше да знаят, че съществува дива пустиня Амур (някъде Северен Алжир… или поне според автора й Уикипедия). Нямаше да научат да културата на Древен Египет – пирамиди, фараони и балъци за милиони. Литературата щеше да е скучна, защото никой нямаше да знае за невероятния герой на Емилио Салгари – Сандокан, мале, с двата ножа! А какъв по- добър начин да накараш децата да поддържат редовна хигиена от „селската баня, голям кеф“? Учениците нямаше да се кискат (разбирай – да се разведряват от тежкия урок), когато четат за султан Абдул Азис. Мъка!
Престъпност
Сега, да се разберем – престъпност пак щеше да има. Само че т.нар. босове нямаше да киснат по чалготеки. Нямаше да киснат и в операта, бъдете сигурни. Просто нямаше да имат същия имидж без чалгата. И щеше да е или нелепо, или страшно. Нелепо щеше да е следното: престъпен бос – металяга. С коженото яке, с дългата коса, шиповете по ръцете, да пие ракия от буркан в метъл клуб, да реди продажбата на наркотици в България, като междувременно си припява последния хит на „Мегадет“, „Металика“ или „Менуор“. А страшно щеше да е, ако босовете слушаха джаз. Тогава щяха да имат стил. И вкус. Да говорят тихо. Да нямат прякори с плод-зеленчуков произход. Да носят костюми, а не анцузи. И въобще да всяват необходимия респект.
Футбол
Повече от 10 хиляди процента е сигурността, че ако нямаше чалга, нашите футболисти щяха да са най-малко финалисти на световни и европейски първенства. „Левски“ и ЦСКА щяха да се срещат всяка година на финала на Шампионската лига, а Валери Божинов щеше да е голмайстор за всички времена. Ако нямаше чалга, на футболистите щеше да им е толкова скучно, че от немай къде щяха да ритат топката и да вземат да станат непобедими.
Шоубизнес
Доста от шоумените, водещите на сутрешни блокове, впоследствие депутати, както и редица други „известни личности“ щяха кротко да си бачкат по специалността (ако имат такава), без изобщо да са помирисвали пари и власт. За добро или не. В тази връзка нямаше да знаем кои са лошите в страшния филм.
Музика
Преди всичко една голяма част от българските композитори щяха наистина да работят и да мислят, а не да крадат ежечасно сръбски, гръцки, турски и арабски мелодии.
Но ако нямаше чалга, то тогава българските поп, рок и рап изпълнители и продуценти нямаше да имат оправдание за текстове като:
„Гот е да сме двама, гот е без пижама, да се будиш до мадама“;
„Аз съм само цвят лилав, люляк съм“;
„Имаш трета вежда под носа“;
„Зелен хайвер“;
„Шибали се двама в чичовата слама, чичо ги заварил и им го натоварил“;
„Когато няма плюс, няма плюс, в твойте камери няма фокус, в мойте камери няма пулс“.
Всички текстове на Бичето и въобще Бичето като явление в българската музика:
„Хо хо хо в кадифено канапе ще го правя насаме, хо хо хо насаме“.
Както и за размазващия класациите хит „Родната полиция ни пази“.
Или пък може би щяха да имат оправдание – че Мадона, „Нирвана“, „Пърл Джем“ и Еминем само им мътят водата…
Деца
Ако нямаше чалга, родителите нямаше да имат оправдание, че не обръщат внимание на децата си. Щом детето се отличи в глупостта си или агресията си днес, веднага се обвинява чалгата, а родителите – някъде на III–IV място като фактор. Ако обаче демоничната музика не съществуваше, родителите щяха да се нагърбят с тежката задача да възпитават потомството си и като добавим станалото ясно по-горе – че няма откъде да се избива стресът – семейството щеше да едно много нервно място…
Дегенерати
Всички тежки тъпанари, които подражават на лирическите герои и героини в чалга текстовете, щяха да са между нас. Да, нямаше да ни пеят на ушенце „Луда по тебе ще си остана“ и „Хабиби, спиш ли добре, хранят ли те?“, обаче щяха да са сред нас. В кафенетата, в клубовете, на концерти, в театъра, по изложби и литературни прояви. Сега, като има чалга, поне прослойката се е консолидирала в едно кретен общество, което не ни пречи толкова. Даже не знам дали ми се иска да го интегрираме обратно…
За съжаление
За съжаление, ако нямаше чалга, нямаше да имаме повече пари, отколкото сега. Нямаше страната ни да има повече влияние в световната политика, отколкото сега. Едва ли щяхме да имаме повече свобода на словото или пък повече природни богатства. Надали всички щяха да се спукват да четат книги или да са експерти по история на изкуството. Също така е малко вероятно всички да слушат вашата любима музика. Щото просто различният вкус е това, което прави обществото ни едно ниво по-развито. Който иска еднакъв вкус – Северна Корея е само на един самолетен полет разстояние. Нямаше всички деца да са пълни отличници. Нямаше да има по-малко престъпници.
И като за финал
Без чалга животът ни щеше бъде различен. Нямаше да знаем фундаментални неща за битието, например, че „тирбушона врътка врътка“, че „батальонът се строява за последен път“, че Тя е „само осми клас“, че пиленцата идват само при батко, или че „през гората мина секс машина, който хвана, братче, не подмина“.
Ако нямаше чалга, може би естрадният певец Георги Христов нямаше да изпее „Ритъма шакадъм“, „заимстван“ от Таркан. Народният певец Володя Стоянов щеше да си пее хайдушките песни, а не да се изявява като мутренски бард с „Пирамиди, фараони“. Естрадната певица Елвира Георгиева щеше да радва малките деца с песничката за коминочистача, а не да дуе устни в изпълнение на „Борчо, борчо“ (песен за борци, интересен текст между другото, ако имате време – намерете го и му се насладете). Джаз певицата Есил Дюран щеше да пее американски хитове от 20-те. Преслава щеше да е рокаджийка, а Деси Слава щеше да ни представя пред света с хубавите си изпълнения на народни песни. Неможещите да пеят просто щяха да продават семки на пазара и да правят порно клипчета в банята с надеждата да си намерят мъж, който да ги обича заради душата им. И не на последно място, Азис нямаше да краси страниците на„Ню Йорк таймс“ като пример за това накъде отива съвременната музика. (Жива да не бях!)
Всички останали щяхме да сме точно такива, каквито сме и сега. Със сигурност щяхме да сме добре, дори без да знаем, че бял мерцедес преследва някоя злощастна женица в живота!
P.S. Ако нямаше чалга, нямаше да го има и чалга въпросът, свързан с тази книга – „Ако нямаше в тоя свят мъже, щеше ли да е добре“ – от едноименната песен на Емилия. Авторът категорично отказва да отговори на този въпрос, защото е в конфликт на интереси!
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение