Комбайнеро-интелигентски опит за управление на държавата

В едно забавно шоу е полезно да си непочтителен, в политическото общуване обаче уважението към противника е ключово. Но днес наблюдаваме водеща политическа сила, която продължава гаврата с всички политици. Шоуто излезе от кабеларката и независимо от чалгата, щем-не щем го гледаме, защото вкарва в различни сценарии цялата ни политическа система.

Културата не от вчера е дефицит в българския политически живот. Културата на общуване, културата на поведение, възпитанието – всички те някак бяха отхвърлени само за двайсетина години. Не че сме били разглезени с аристократизъм и преди това, но дори формалното спазване на елементарни правила на доброто възпитание вече не се цени. Изтрит е споменът за класата на първите политици след промените като Петър Дертлиев, Гиньо Ганев, Стефан Савов… Независимо от политическите си възгледи, те имаха зад себе си поне седем първи години и поне един вагон книги. Достолепието, което върви заедно с уважението към околните, днес е заменено от високомерието на полуиздигналия се парвеню. Затова и в политиката зазвуча чалгата – не като ритъм, а като среда.

Днешната пресконференция на „Има такъв народ“, излъчвана по всички национални телевизии (проф. Минеков, БНТ пак прекъсна програмата си!), доказа, че наложеният боко-стил на общуване с журналистите е вече официозен, независимо кой има повече бюлетини. Сменили са се само аксесоарите – сега пренебрегнати са журналистите, които преди имаха предимство. От фаворитки Ива Николова и Илияна Беновска се превърнаха в парии. Доколко това е и тяхна вина, е друга тема. Въпросът е, че политиците – в случая новоизлюпени – колкото и да размахват 112-ото място на свободата на словото у нас, нямат намерение да сменят отношението си към журналистите, забравяйки, че медиите са посредникът им в общуването с народа. Затова обидите, отправени днес към някои журналисти, прозвучаха многократно усилени. Каквато и да е Ива Николова, възмутително е един политик да се подиграва публично с нейната външност. Всъщност и за шоумен е възмутително.

Умението да огласиш целите и решенията си е първото, което един политик трябва да усвои. Дори да е бил успешен шоумен и забавен сценарист, който умее да пише „лафчета“, политикът трябва да забрави старите си модели на поведение. Когато застане пред камерите на журналистите, вече няма да задава въпроси. Вече ще им отговаря. Ясно, точно и честно – както е изисквал това от гостите в шоуто си. Махленските забележки като днешното „я пак“ Тошко Йорданов трябва да остави за другаде.

„Наша работа си е как и къде ще комуникираме с вас – чухме да казва днес Йорданов. – Нали все пак има комуникация?“

Така разкри какво не им достига – диалогичност. Общуването не е монолог, не е дуел, не е сваляне на скрижали с божи заповеди от планината.

Много е тъжно, когато дълго си разчитал на рейтинг при почти пълна липса на конкуренция. Зрителят гласува с дистанционното и не е особено капризен кой актьор точно ще изиграе скеча. В политиката обаче се гласува наистина и хората, които назначават депутатите и в крайна сметка министрите, вече имат позиция. Все пак става дума за живота им, не за едночасово развлечение.

Сценаристите на Слави, както и самият Слави, видимо още не са осъзнали, че вече седят на жълтото диванче, а не зад бюрото на водещия. Прожекторите са насочени към тях, а проблемът е, че тогава всички петна се виждат ясно. Няма репетиции в политиката. Макар че точно това направиха от ИТН – изрепетираха скеча „предлагане на правителство“. Сега сменят сценария преди живото излъчване на шоуто – с нови актьори и нов сценарий. Но когато играят подобни номера в политиката, загубата е за тях, за цялата политическа система и в крайна сметка е удар върху всички нас.

Важно е и как излизат на сцената влезлите в образ нови политици. Важно е как са облечени – винаги, не само за пред камерите, а пък на пресконференция дрескодът е особено важен. Важно е как говорят – без обидни квалификации, без фамилиарност и арогантност, без уличен език. Важно е как жестикулират – като за пред камери, а не като зад кулисите. Важно е да са готови с отговорите преди да им бъдат зададени въпросите.

На един от въпросите „Къде е Слави?“ сценаристите отговориха: „На работа. В телевизията“. Само че Слави Трифонов вече не е просто собственик на телевизия, а водач на първата политическа сила. Работата му вече не е просто да прави шоу, а да създава реалност. За всички ни. И каквато и да е причината да отсъства, народът, който му е гласувал правото да работи за държавата, има право да знае защо го няма. В крайна сметка очевидно пред френските медии Слави Трифонов се появява. Пред българските – не. Това също е липса на уважение. И съществен недостиг на култура на общуване. Освен това е и форма на презрение – като онази, която ни възмущаваше в продължение на 12 години.

Получаваме повече от същото, само че в по-рутинен сценарий, така се оказва. Все пак се надявам да е за добро – народът ни е мъдър, каквото и да си мислим за него. Везните се накланят – когато от едната страна поставиш твърде много чалга, липса на култура, грубост и надменност, от другата се издигат нагоре качества като здрав разум, усещане за приличие и желание за позитивна промяна. За фиаското с проектокабинета, вината е на ИТН и вероятно на самия Слави Трифонов – ако той беше изчакал всички етапи на процедурата след изборите и самият Николай Василев беше представил идеите си за управление на страната, днес нямаше да се стигне до тази пресконференция, чиято единствена цел беше да изчисти донякъде репутацията на Василев. Но както се вижда, ИТН отново са готови да допуснат същата грешка. Провалена репетиция, слаб спектакъл.