Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Комсомолска критика срещу Ла Скала

Гастролът на прочутия оперен театър в Москва срещна предимно лоши рецензии

Баритонът Лео Нучи по време на репетиция на „Симон Боканегра“ в Болшой театър. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Комсомолска критика срещу Ла Скала

Баритонът Лео Нучи по време на репетиция на „Симон Боканегра“ в Болшой театър. Снимка: ЕПА/БГНЕС

На историческата сцена на Болшой в Москва оркестърът, хорът и солистите на най-знаменития оперен театър в света, миланската Ла Скала, изиграха три пъти операта „Симон Боканегра“, изпълниха два пъти вердиевия Реквием и веднъж – концертна програма с италианска музика (Верди, Росини, Керубини), съобщава руският сайт classicalmusicnews.ru.

По време на спектаклите и концертите имало гръмки аплодисменти и викове „браво“, твърди изданието. Но в средите на професионалистите изпълненията на трупата явно не са били посрещнати с особен възторг.

Въпреки някои възторжени отзиви (например е от сайта твкултура, който описва постановката като „фундаментална, разкошна, с потресаващи декори и много силен изпълнителски състав“ и добавя, че „Ла Скала отново покори руснаците, а за мнозина „Симон Боканегра“ от малко известна опера стана любима“), повечето наблюдатели с разочарование констатирали ниското качество на представената продукция.

Една от най-тежките рецензии е поместена в „Московский комсомолец“, неин автор е Екатерина Решетова:

Буквално след 10–15 минути развитие на музикалното действие в операта „Симон Боканегра“ в съзнанието на професионалистите се промъква съмнение – наистина ли пред тях стоят солисти на прославения милански театър? Да не би с тях да се е случила някаква беда? Ами ако сега – ограбени и без документи, се лутат някъде из студените руски степи, а на тяхно място на сцената на Болшой театър са се настанили самозванци?

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Но не. Няма такова нещо. Лео Нучи, в партията на Симон, някога е бил прочут певец. Днес — уви, е стар човек, с изтощен глас, несигурен във „входа“ на почти всеки тон, с недопустими глисанди, загубил способността да пее мецофорте.

Необятният Фабио Сартори в ролята на лирическия герой Габриеле Адорно… Ние вече сме отвикнали от такава фактура, която може да бъде простена само заради прекрасния глас. Но тук няма прекрасен глас: той безусловно „покрива“ залата – но нищо повече. Бедност, рязкост на тембъра, никакво обаяние.

Кармен Джанатазио в ролята на Амелия/Мария… също пее силно, но тембърът ѝ е лишен от красота и звучност, дишането ѝ е кратко, а високите тонове – доста съмнителни.

За постановката на Федерико Тиеци няма какво да се каже. Работата не е там, че е банална и лишена от радикални режисьорски хрумвания. Това даже може и да е хубаво – по-добре е да гледаме спектакъл съвсем без хрумвания, отколкото с глупашки такива. Но тук има пълна липса на интерес на режисьора към артистите, които (а какво друго да правят?) играят шаблонно и ги е грижа само как да пеят по-силно.

Оркестърът не предлага нещо по-добро. Маестро Мунг-Вунг Чунг, естествено, дирижира някак си. Но все пак партитурата на „Симон Боканегра“ не е музика, която предполага липса на интерес към вокалистите и фокусиране само в оркестъра. Още повече, че и оркестърът съвсем не беше безупречен: медните правеха киксове, а цигулките свиреха небрежно с горната част на лъка. Но излизаше не толкова тихо, колкото нечисто.

Да слушаме след това „Реквием“ — абсолютен музикален шедьовър на всички времена (за разлика от „Симон…“, която, разбира се, е добра, но не най-добрата опера на Верди), си беше страшно. Само в моментите, когато оркестърът звучеше под управлението на Рикардо Шаи (тук и медните, и дървените духови се оказаха доста по-събрани и качествени), а хорът и солистите „почиваха“, възникваше музика.

Встъплението на солистите в Dies Irae настигна беше разгневяващо. В дуета на мецото и сопраното Agnus Dei певиците звучаха в октава и това е много красиво, когато е изпълнено добре. Но Мария Хосе Сири и Даниела Берчелона не успяха да го направят.

В партията на сопраното в Реквиема има много божествени места, където високите тонове звучат piano… те се длъжни да са ангелски. А не като дрезгаво шумолене на изсъхнала трева. А най-големият провал се случи в акапелните фрагменти – когато солистите пеят ансамблово без оркестъра. Беше просто непонятно що за музика е това, някаква атонална каша.

Отново ни удиви струнната група. Там във встъплението преди Offertorium виолончелите свирят в унисон. Изобщо не им се получи този унисон. А за добрия оркестър това е лош тон — такъв нестроен „унисон“.

Публика викаше „браво“. Впрочем… Специфична беше тази публика: брилянти, костюми от Армани и Бриони, мигновенно светващи мониторчета на устройствата в интервалите между картините…

Билетите бяха доста скъпи — 10-20 хиляди рубли ($160-320) и нагоре. Такива цени могат да си позволят, разбира се, само хора, готови веднага да оценят адекватно посещението на престижно и марково (като костюмите им) мероприятие…

Накрая на репортажа за гостуването на Ла Скала в Москва авторът на текста се чуди – какво е това: халтураджийско отношение към гастрола в „провинциална Русия“? Досадна случайност? Или отражение на реалното състояние на прословутия милански театър днес?

Дали наистина изпълненията са били толкова потресаващи могат да кажат единствено хората, които са ги посетили. Но невинаги унищожителните рецензии са продиктувани от самото изкуство – историята например добре познава историята със статията срещу „Лейди Макбет от Мценски окръг“ на Шостакович (в нея, впрочем фигурира изразът „неразбория вместо музика“), след която той остава в немилост пред съветската власт…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах