Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Кому са нужни 150-те най-влиятелни в интернет?

За класацията е похарчена прилична сума, за да се получи в крайна сметка просто една забавна статия с доста отклонения в нея. Или?

Кристалина Георгиева води листата в Туитър, но това буди въпросителни. Политици от нейния ранг не движат сами акаунтите си, а имат екипи, които се грижат за тях. Това би трябвало да ги вади от подобни съревнования, тъй като де факто профилът в този смисъл не е личен.  - Кому са нужни 150-те най-влиятелни в интернет?

Кристалина Георгиева води листата в Туитър, но това буди въпросителни. Политици от нейния ранг не движат сами акаунтите си, а имат екипи, които се грижат за тях. Това би трябвало да ги вади от подобни съревнования, тъй като де факто профилът в този смисъл не е личен.

Кои са 150-те най-влиятелни българи в социалните мрежи и доколко назоваването им дава реалистична представа за българското общество?

На този въпрос се опита да отговори вчера класация на най-влиятелните 150, направена от „Дарик радио“ и новият сайт „Егоист”, имащ амбицията да възроди култовото за цяло едно поколение списание. Класацията се раздели на 3 по 50 лауреата в три от най-популярните социални мрежи в България. Фейсбук, Туитър и Инстаграм.

Веднага след публикуването им – в същите социални мрежи се надигнаха много гласове на протест. Критиките бяха погрешно насочени обаче към номинираните и спечелилите, макар че те нямат вина за това.
Негодуването си има логични причини. Идеята да се направи интернет-снимка на българското общество е интересна и със сигурност необходима, но е изпълнена, меко казано, ексцентрично.

Кои са изненадите в тази класация?

Франциско

1. На челни места по популярност във Фейсбук и Туитър попадат политици. Като изключим феномена Бойко Борисов (4-о място във Фейсбук, 7-о в Туитър), няма социолог, който с ръка на сърцето да може да се закълне, че Николай Младенов (4-о място в Туитър) е реално влиятелна фигура сред българите. Освен, разбира се, ако съставителите на класацията не са наясно с нещо, което останалите в България не знаем. Но това вече е в сферата на конспирациите.

Друг пример е Кристалина Георгиева. Еврокомисарката води листата в Туитър, но това буди въпросителни по две причини. Първо, политици от нейния ранг не движат сами акаунтите си, а имат екипи, които се грижат за тях. Това би трябвало да ги вади от подобни съревнования, тъй като де факто профилът в този смисъл не е личен. По същия начин в класацията биха могли да вкарат и партии или фирми. И второ, влиянието на Георгиева като член на ЕК безспорно е важно, но коя дискусия в българското общество е породена или решена от нейно участие в социалните мрежи?

Същото може да се каже за почти всички останали политици в списъка. Българският политик тепърва открива социалните мрежи като лост за комуникация и все още се бои да изнася важни дискусии в тях. Това не се дължи само на някаква консервативност, а и на факта, че само половината от българските домакинства имат достъп до интернет, така че политическите битки на терен все още имат повече смисъл.

Това е и вторият проблем при правенето на подобни класации:

2. Популярните във Фейсбук и Туитър хора и теми далеч не са популярни за цялото българско общество. По-точно такива са само за 56,7% – това е пpoцeнтът нa дoмaĸинcтвaтa c дocтъп дo cвeтoвнaтa мpeжa у нас по данни от 2014 г. Но да приемем, че интернет се ползва най-вече от хората, които взимат решения и са най-продуктивни, съответно от по-важната половина от българското общество. Тогава на дневен ред излиза и друга странност: почти всички спечелили са хора, работещи и живеещи в София. Изключение май правят един-двама хора на изкуството и спортисти. Вярно е, че поради безработицата и кризата столицата се превърна в магнит за повечето хора в България, но зачеркването на градове като Пловдив, Варна, Бургас от подобни класации прави идеята доста провинциална.

3. Най-големият проблем в този списък, който прави класацията да изглежда нереална, е пълното отсъствие на представители на левите идеи в нея. А те имат огромни групи последователи. Ако това не беше факт и определящите меродавното у нас бяха все близки до дясната идея хора, България нямаше да е България, а поне Тексас. Единственият, успял да се пребори за място под слънцето на интернет-популярността, е Петър Волгин, който обаче, незнайно защо, е посочен с името му Петър Петров и така не се забелязва. Но къде са фигури като журналистът Иво Христов и колегата му Александър Симов? Галя Горанова и Ваня Григорова? Или по-умерени и по-скоро със социалдемократически виждания журналисти като Валери Найденов?

Встрани от кървавия спор сини или червени, техните статии и статуси са провокирали не една от жизненоважните за обществото ни дискусии, които продължават да текат и в тях взимат дейно участие стотици българи. Ще посоча само две от темите, които се дискутират благодарение на тях: споровете около споразумението за свободна търговия със САЩ и дискусиите за нова изборна система в България.

Да се правим, че тези хора не съществуват, само защото не са в клуба на модерните десни, е нелепо.

4. Круши или краставици?

Разбира се, няма никакво съмнение, че попадналите в класацията са хора с големи заслуги. Те свалят правителства, те променят закони, те променят образованието, зад гърба им има десетки хиляди читатели или цялото тийнейджърско войнство. В списъка има и поне двама фитнес-гурута, също с огромен брой последователи. Писател, художник, футболисти, попфолк звезди. Почти всеки от класираните е с реални постижения. Но въпреки това да смесиш политици, журналисти, треньори и футболисти в една класация е като да сравняваш краставици с круши. Ако е въпрос само до брой последователи и лайкове, то Черната Златка би трябвало да оглави и трите списъка. Но тя не е в тях, въпреки че има такива заслуги в няколко благотворителни каузи, че би засрамила и Българската Коледа.

Така че тази класация постави повече въпроси и предизвика повече недоумение дори и сред класираните, отколкото да донесе някаква яснота.

Остават без отговор и въпроси като защо се прави, колко струва и каква е крайната й цел?

Хрумката е забавна, ако е реклама за възраждането на „Егоист”, е направо брилянтна, но дали само рекламата си струва такава инвестиция? Според методологията са използвани дузина скъпи методи и софтуерни платформи за наблюдение на хиляди профили в трите мрежи през последните три месеца. Един пример – само за наблюдението по методологията на Brandwatch за един месец се искат 600 евро, без да се пресметне преводът на всички коментари и статуси, анализът от чужд език и т.н. Общо 6 различни методологии са използвани за съставяне на класацията, правена е в продължение на три месеца – груба чисто спекулативна сметка показва, че е похарчена една прилична сума, за да се получи в крайна сметка просто една забавна статия с доста отклонения в нея. Или?

Звучи странно, но вероятно си има своето обяснение и то рано или късно ще стане ясно.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах