Кон става суперзвезда в живописта, или как парите могат да ти купят щастие, ама друг път

Писателят Уди Алън отново разказва и се шегува след дългите години перипетии в личния си живот. „Нулева гравитация“ е новият му сборник с разкази, който се появява след петнайсетгодишно отсъствие на режисьора от писателското поприще. У нас излиза от „Кръг“, официален издател на Уди Алън в България.

В разказите, събрани в книгата, Алън е какъвто го помним от „Ако импресионистите бяха зъболекари“ – остроумен, интелектуален, заядлив, безкомпромисен и най-вече адски забавен.

Вижте още: УДИ АЛЪН С НОВА КНИГА ЗА НЕСЕРИОЗНО ЧЕТЕНЕ

„Нулева гравитация“ съдържа деветнайсет разказа, някои от които са излизали в „Ню Йоркър“, други са написани специално за новата книга, но всички се появяват на български за първи път. Всеки от тях ни запознава с пълнокръвни герои, една част от които са типични за Уди Алън – актьори, агенти, херцози и неуспели писатели, но сред протагонистите (или антагонистите) се появяват и нечовешки видове – един кон, който се пробва в маслената живопис и става търсен художник; няколко непокорни кокошки и една крава, която е на „ти“ с Ларошфуко, Шуберт, Шуман и Шекспир.

Миналата година излезе „Кръг“ издаде на български първата и единствена автобиография на Алън „Само да вметна“.

УДИ АЛЪН: АЗ СЪМ ИСТИНСКИ ТВОРЕЦ? С КОГО МЕ БЪРКАТ, С КРИСТО?

Предлагаме ви разказ от сборника, предоставен от издателство „Кръг“.

Парите могат да ти купят щастие – ама друг път
Уди АЛЪН

При настоящото тежко икономическо положение и след като остана без работа след провала на „Лемън Брадърс“, Литвинов се разкъсваше от колебание коя алтернатива да избере. Дали да рискува всичко и да купи „Марвин Гардънс“, или да вложи парите си в свободни от данъци облигации, докато мине през „Начало“? Същия ден „Дау Джоунс“ се срина с още сто пункта, а колега на Литвинов колабира от сърдечен пристъп, докато стоеше на „Безплатен паркинг“. Говореше се, че изтеглил карта, на която пише: „Спечелихте втора награда в конкурс за красота – получавате десет долара“, но не ги декларирал. Данъчните открили, че десетте долара са в офшорна банкова сметка и започнали разследване. Ръцете на Литвинов се разтрепериха, когато попадна на първокласната жълта улица и той се обади на приятеля си Шнабел от „Морган Стенли“, който го посъветва да не я купува.

„Никой не знае накъде ще тръгне пазарът – каза му Шнабел. – На твое място бих изчакал шест месеца. Бен Бернанке и Тим Гайтнър се срещат утре във Вашингтон и една от темите са жълтите улици. След това ще знаем повече.“

Шест месеца, замисли се Литвинов. Дотогава Шуимър ще сложи ръка и на трите жълти, ако не го предотвратя.

Шуимър, бившият съдружник на Литвинов, тъкмо беше минал през „Начало“ и сега беше ликвиден. Можеше да строи. Самият Литвинов имаше две сиви улици, „Вермонт“ и „Кънектикът“, но жена му Джесика притежаваше „Ориентал“ и той беше сигурен, че никога не би я разменила с него. Предложи ù къщата в Хамптънс, по-щедър график за посещение на децата, както и Водоснабдяването, но тя беше непреклонна. Литвинов открай време имаше проблеми с жените. Неспособността му да хвърля чифтове със заровете доведе до ужасна караница със сегашната му годеница Биа. Беше сигурен, че тя има любовна афера с Пол Киндлър, който някак беше накарал „Ситигруп“ да финансира негов хотел на „Бордуок“.

Киндлър смени друг имот за „Бордуок“ и така получи и двете сини, но след като икономиката се срина и пътуванията намаляха, никой не попадаше върху негова собственост. Той се опита да направи реновации, планираше луксозни хотели с плоски телевизори във всяка стая, но разходите за строителство скочиха до небето, а и го сполетяха неприятности с профсъюзите, които сякаш се нуждаеха от цяла вечност, за да построят няколко къщи. Киндлър се оказа на косъм от Глава 11 , когато Бреслоу от „Голдман Сакс“, който се прибираше пиян у дома след едно коледно парти, попадна на „Парк Плейс“, където имаше три къщи.

Изведнъж Бреслоу се нуждаеше от хиляда и сто долара. Помоли Киндлър да почака, но той току-що беше изтеглил карта „Плати училищната такса – сто и петдесет долара“ и му трябваха пари. Понеже не искаше да ипотекира никой от имотите си, Бреслоу взе пари от лихвари. След като не успя да се издължи навреме, те заплашиха да му счупят капачките на коленете. Най-накрая се споразумяха и той им предложи „Сейнт Чарлс Плейс“, за да счупят само едната му капачка. Жената на Бреслоу – Рита, беше секси. Бяха преживели това, което холивудските сценаристи наричат „мила случайна среща“. Той изтегли карта „Хвани влак от гара „Рединг“. Тя изтегли същата карта и двамата се оказаха в едно и също купе. Първоначално не се разбираха, но след няколко питиета тя свали дрехите си и обясни на Бреслоу концепцията за съотношението риск/награда и той се влюби в нея. Рита беше до него в моменти на криза – например, когато раздаваха пионките и Бреслоу искаше малкото сребърно цилиндърче. Когато то отиде при Литвинов, Бреслоу се оказа горчиво разочарован. Видя се принуден да вземе напръстника, което според лекарите предизвиква депресия, водеща до години интензивна психотерапия. Изпаднал в тревожен ступор, той не забелязваше, когато някой кацне в собствеността му, а закъснелите му настоявания да му бъде платено, след като следващият играч вече е хвърлил зара, доведоха до сложни съдебни дела („Паркър Брадърс“ с/у Борда по образованието).

Лу Даймлер беше друга история. Израснал в бедност, той се закле да постигне нещо голямо, но когато предложи да се въведат червено-кафяви улици и улици с цвят фуксия, всички решиха, че или е визионер, или глупак. Беше учил в „Харвард“ със стипендия и се беше влюбил в момиче от Бостън. Семейството ù притежаваше зеления квартал. С хотели на всяка улица, разбира се. Те подозираха, че Даймлер е зестрогонец, обаче когато изтегли „Грешка на банката във ваша полза – получавате двеста долара“, той използва капитала, за да основе интернет компания, за която му предложиха шест милиарда долара, но той отказа да я продаде, освен ако купувачът не добави и поне една карта за излизане от затвора.

После имаме Порчник от „Куадрангъл“, който притежаваше няколко малки имота и беше подал документи за банкрут. Агентите на Министерството на финансите научиха, че е скрил няколкостотин хиляди долара в яркожълти петстотиндоларови банкноти под игралната дъска и планира да ги прехвърли в швейцарски сметки. На петдесет и осем горкият Порчник се оказа безработен и фалирал и изпи цял флакон хапчета за сън. Писмото му казваше всичко:

„На обичаната си жена Клеър оставям Медитераниан авеню. Надявам се наемът от два долара да ти даде възможност да живееш със стил, както си свикнала“.

Последната трагедия беше на Майло Ворпич. Когато „Мерил Линч“ потъна, той вложи всичко, което притежаваше, в матрака си. Всички депозити и тегления се осъществяваха от неговия Sealy Posturepedic. Тогава новата администрация задели два милиарда в пакет стимули за хората с пари в матраците, а Федералният резерв ги разпредели по големина. Ворпич имаше голямо легло и получи значителна помощ. Реши да се ожени за любимата си от детинство, но когато се подчини на картата „Върни се с три позиции“, тя отказа да го чака. Така и не успя да я настигне. И сякаш това не беше достатъчно, попадна на „Отиди директно в затвора“. Остана в затвора няколко години и най-накрая се измъкна през тунел до Илинойс авеню, където го очакваше приятел с частен самолет „Чесна“ и мексикански паспорт. Планът му беше да прелети над „Парк Плейс“ и „Бордуок“ и така да избегне високите наеми, а после да се засели в Куернавака. За съжаление, горивото на самолета му свърши и беше принуден да кацне на Пенсилвания авеню, където беше убит в престрелка с федерални агенти.