Кончаловски пренебрегнат от театралната критика в Лондон

Когато преди две седмици (на 22 април) се натъкнах на интервюто на Стивън Мос на страниците на вестник „Гардиън“ с режисьорa Андрей Кончаловски, не можах да издържа на изкушението и зачетох с огромен интерес, докато кафето ми безмилостно изстиваше на масата.

За моето поколение Андрей Коначаловски е известен най-вече с холивудския си период, в който създава шедьовъра „Влакът беглец“ (по сценарий на Акира Куросава), а също така „Танго и Кеш“ (където е уволнен от продуцентите заради творчески различия относно финала и филмът е завършен от друг режисьор).

Известният руснак е от малкото режисьори по света, които работят успешно на три фронта: кино, театър и опера. А причината да е в Лондон, е гостуването му с Московския Държавен Театър на „Уест Енд“ в рамките на Англо-руската година на културата. С него (Московския Държавен Театър) той представия две от най-известните чехови пиеси – „Вуйчо Ваня“ и „Три сестри“.

Сцена от спектакъла „Три сестри“

Веднага, след като прочетох интервюто на Стивън Мос, се опитах да си набавя билети за двете представления (или поне за едното), но за съжаление от касите на театъра ми съобщиха, че всичко отдавна е продадено, но ме посъветваха да проверявам всеки ден, защото можело някой зрител да реши върне излишни билети. Казаха ми, че се случвало. Оставих си телефона, но уви. Никой не ме потърси.

Не останах учуден, че билетите са свършили, но бях малко разочарован, че толкова късно разбрах за гостуването на Андрей Кончаловски на „Уест Енд“. Любопитството ми обаче беше изключително голямо, как един руснак поставя руска класика и как тя ще се възприеме от претенциозната британска публика и критика. И докато за публиката гостуването на Московския държавен театър в Лондон е вълнуващо събитие, то критиката подмина с учудващо пренебрежение продукциите на Кончаловски. Вестник „Метро“ ги остави извън петте най-добри продукции за втора поредна седмица, а театралният критик от „Дейли Телеграф“ Мат Труман го награди само с две звездички (от възможните пет) и саркастично заяви, че продукциите са добри, но само ако зрителят преди това не е гледал постановки на тези две Чехови пиеси.

Дали наистина е така?

Утре отново ще се обадя на касите в театъра, с надеждата, че някои зрители може и да са върнали (макар че дълбоко се съмнявам) билети за продукциите, и ако имам щастието да гледам поне едно от двете театрални представления, ще мога лично да се убедя дали критиците наистина са прави в оценките си.