Конкурс за нов исторически роман

Малцина родни писатели са посягали към най-слабо изследвания от историците период – тоталитарния режим 1944 – 1989 г. Младото българско издателство Lexicon ще стимулира този процес с конкурс за нов исторически роман. Действието може да се развива от зараждането на българската държава до 10 ноември 1989 г. Наградният фонд е впечатляващ – 10 хиляди лева.

Конкурсът е анонимен и ще бъде ежегоден. Ръкописът трябва да е до 400 страници и да бъде изпратен до 30 септември на адреса на издателството.

Организаторите очакват 2 копия от всеки ръкопис. Те трябва да бъдат придружени от запечатан плик, който съдържа името на автора, заглавието на произведението, телефон за контакт и декларация (свободен текст) от автора, че именно той е създал творбата. Повече технически подробности – в страницата на Lexicon във Фейсбук.

Журито на конкурса е изключително авторитетно: писателите Алек Попов (награди „Хеликон“ от 2002 и 2013; два пъти „Цветето на Хеликон“ за най-продавана българска книга – 2008 и 2014; „Иван Радоев“ 2005; „Елиас Канети“ 2007), Деян Енев („Христо Г. Данов“ от 2000 г.; „Хеликон“ 2004), Здравка Евтимова (Роман на годината 2016), Недялко Славов („Христо Г. Данов“ 2011 г.; „Хеликон“ от 2015 и 2016-а) и Младен Влашки („Христо Г. Данов“ за критика от 2008 и 2011 г.).

Най-добрият исторически роман ще бъде обявен на церемония на 2 март догодина. Неговият автор ще получи 10 хиляди лева, а произведението му ще бъде издадено от Lexicon. Ако журито не излъчи победител, ще бъдат дадени 3 поощрителни награди по 3 333, 33 лв.

Lexicon е издателство с амбицията да издава единствено българска литература – създавана и днес, и в миналото. С логото им са излезли произведения на Димитър Шумналиев, Калин Терзийски, Мария Станкова, Светлана Дичева, Христо Янев, Христо Стоянов…

„Не можем да позволим да има хубави книги, които стоят мъртви, защото никой не ги издава“, споделя издателят Йордан Антов от Lexicon.

Историческите роман винаги са привлекателни за читателя – не само българския. Мнозина автори са ни пренасяли и в славното, и в не толкова героичното минало, а майсторството на някои от тях открай време правят литературата по-предпочитан източник на факти и личности от историята. Затова и днес всеки българин има различна представа за българската историята. Епични платна като създаваните от Иван Вазов, Фани Попова-Мутафова, Вера Мутафчиева и Димитър Талев са по-влиятелни от учебниците.

В последните години родната литература се завръща на историческата сцена. Появиха се романи в жанра, превърнали се в културни събития – „Възвишение“ на Милен Русков, „Сестри Палавееви“ на Алек Попов, „Власт и съпротива“ на Илия Троянов, „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов, „Калуня-каля“ на Георги Божинов…