Историята, казват, се повтаря като фарс. Или като трагедия. Повторението ù обаче е неизбежно. Преди малко повече от половин хилядолетие в центъра на цивилизацията – ренесансова Италия – е имало подобен на днешния обществен сблъсък между консервативно християнство и либерална модерност. Ренесансът идва като носител на новата идея на хуманизма, която поставя в центъра на света човека, а не Бог. И променя основни постулати на Средновековието – свободата на личната изява надделява над каноните на църквата, като при това постепенно ги променя.
Този болезнен процес тече сравнително бавно, започва още през XIII век в литературата, за да достигне върхове два века по-късно във всички изкуства, особено в живописта. Тогава процесите са текли с различна скорост във времето. Сега се случва същото, но с динамиката на новата епоха, по-бързо и по-интензивно.
В самия край на XV век религиозен и политически лидер на напредничавата Флоренция става Джироламо Савонарола. За четирите години на неговото управление градът, в който са пуснати корените на Ренесанса, се променя неузнааемо – от религиозния скептицизъм и карнавалното веселие в епохата на Лоренцо Великолепни, флорентинците преминават към крайно благочестие. Знатните дами не носят украшения, излизат само на църква, мъжете спазват приличие в личния си живот и дори раздават част от богатствата си на бедните, а в града горят клади с „непристойни“ произведения на изкуството, в които унищожават дори картини на Ботичели.
Джироламо Савонарола бил високообразован. Бил толкова харизматичен, че дори негови съвременници като Пико дела Мирандола, Ботичели, Микеланджело, а и самият Лоренцо Великолепни се възхищавали от ума и личността му, преди да забележат пламъка на фанатизма у него.
Савонарола е роден във Ферара през 1452 година – трудно като днес време за Европа. На изток се водела война и агресивните османци се опитвали да завладеят континента. Разпокъсани държави водели спорове помежду си, а папската институция била затънала в корупция и разпътица. Савонарола расте в богато семейство, което му осигурява добро възпитание. Отхвърлен от жената, която иска за съпруга, той става монах едва 22-годишен, като още в началото заявява, че прави това, защото не понася „разврата на века“.
По време на монашеската си служба Джироламо изучава ораторско изкуство и постига изключителни успехи. Но едновременно с това започва да получава халюцинации, които му разкриват картини на апокалипсис и изсипващ се Божи гняв срещу фриволните флорентинци. Това поражда „праведен гняв“ у Савонарола и той го насочва на първо място срещу папа Инокентий VIII, когото всички недолюбвали заради порочността и продажността му. Почвата за всичко, което предстои, е подготвена, обществото в ренесансова Италия е готово да прегърне крайния радикализъм на Савонарола.
Лоренцо Великолепни кани монаха във Флоренция по препоръка на Пико дела Мирандола и му поверява манастира „Свети Марко“. Там добре обученият оратор изнася пламенни проповеди, в които защитава онова, което днес бихме нарекли „традиционни ценности“, като заплашва с огън и жупел онези, които не ги следват. Много хора се вдъхновяват от думите му. Скоро храмът не успява да побере поклонниците на Савонарола и той излиза да проповядва на площада. Проповедите и химните му са събирани в издания, преведени на няколко езика – френски, испански, немски, английски и дори на турски по лична молба на султана. Монахът не се страхувал да се противопостави дори на благодетеля си – Лоренцо Медичи и често го критикувал яростно и публично, като дори го обвинил в тирания.
Благодетелят на Венеция – Лоренцо Великолепни – умира и Савонарола е свободен да започне реформи в манастира. Превръща го в територия, свободна от всякакъв разкош, център на класическо образование и идеи. Проповедите му са пълни с пророчества и заплахи, някои от които се сбъдват и това засилва влиянието му върху масите. Когато през 1494 г. младият френски крал Шарл VIII нахлува в Италия и бързо печели победи, уплашените флорентинци гонят от града Пиеро Медичи, така Савонарола става не само духовен, но и политически лидер на Флоренция, като обещава, че ще спре войната. Отива на лична среща с френския крал и успява да го впечатли. Шарл обаче не спазва обещанията си, не извежда войските си от Пиза, която е собственост на Флоренция. Въпреки това Савонарола продължава да изразява подкрепата си за него и държи на съюз с Франция.
Савонарола провъзгласява Исус Христос за цар на Флоренция, а флорентинците нарича „новия избран народ“, който ще поведе света и църквата към нови времена. Младите хора започат да избират монашеството като кариера, всъщност Савонарола успява да създаде мощно младежко движение във Флоренция. Те отхвърлят карнавалите, организират религиозни шествия и настояват, че ценностите на християнството трябва да се пазят. Постепенно движението става фанатично. Младите хора нахлуват в домовете на хората, изнасят навън всичко, което според тях не съответства на поведението на истинския християнин. Следят и шпионират всеки, за когото се усъмнят, че не е благочестив християнин. Особена ярост у тях предизвикват подозираните в разврат или мъжеложство. Ако подозренията станели убеждения, обвиненият бил или затварян, или екзекутиран. Два пъти в навечерието на великите пости Савонарола организира във Флоренция „изгаряне на суетата“ – първите аутодафета. На площата на Синьорията се строяла пирамида от карнавални костюми, украшения, музикални инструменти, шахмат, карти, скулптури, научни трактати, картини и книги, които не били в съответствие с „традиционните ценности“. След това тези клади били запалвани под одобрителните погледи и възклицания на самите флорентинци.
Постепенно обаче обществото се разделя на две в мненията си за действията на Савонарола и за бъдещето на Флоренция. Папата безусловно подкрепя враговете на монаха и помага с дипломатически ходове за неговата неутрализация. Дори му предлага поста на кардинал, за да намали влиянието му. Савонарола отказва и тогава Александър VI го отлъчва от църквата. Монахът изгаря публично булата му. Флорентинците обаче не посрещат този акт с ентусиазъм. Флоренция се оказва в изолация. Религиозната екзалтация спада, атмосферата на всеобщо следене и доносничество започва да дразни хората, строгият и аскетичен начин на живот им омръзва.
Папата заплашва да конфискува имуществото на богатите флорентинци и те се настройват срещу Савонарола, забраняват му да проповядва и не му позволяват да взима участие в управлението на града. Той продължава да ги обвинява в ерес, но думите му вече нямат същото въздействие.
За Савонарола всичко приключва на 7 април 1498 г. Тогава той трябвало да мине през „изпитание чрез огън“ заедно с един францисканец, който защитавал папата. Противникът му обаче не се явява. Макар това да означава, че изпитанието трябва да се отмени, тълпата се нахвърля върху Савонарола и настоява той да премине през огъня. Когато отказва, монахът е заловен заедно с двама негови ученици и е осъден на смърт.
Савонарола става символ на нещо, което остава в историята като „консервативна революция“. Той се опитва да съхрани отиващи си времена, като проповядва благочестие, идващо от миналото. Бъдещето и модерността все пак побеждават, както се случва винаги в историята. Която, както казахме, ще се повтаря, докато човечеството и всеки човек поотделно не научат уроците си.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение