И тази година седмокласниците бяха изненадани с непознат текст за преразказ по време на Националното външно оценяване. Такива са правилата – не трябва да си чел предварително това, върху което ще пишеш. През последните години обаче правилото съвсем не беше спазвано. Бяха включени творби, публикувани отдавна – на Захари Карабашлиев, два пъти на братя Мормареви, на Георги Русафов… Достойни, интересни, подходящи за деца творби.
Тази година обаче изборът на МОН е спрял върху слабоизвестния, но с „богата биография“ според Уикипедия автор Красимир Бачков. Разказът „Талисманът” е със сюжет, достоен за Фейсбук статус със сладникава картинка – момчето разказвач свири на гайда, купена след тежка бащина жертва, среща на благотворителен концерт момиче в инвалидна количка, на което подарява камъче талисман, и момичето внезапно оздравява. Поантата на разказа е някаква трапезна версия на коан – момичето изрича патетично:
„Прав беше! Талисманът ти е истински, но само защото е твой!”
Не се наемам да гадая как седмокласниците, вече узрели 14-годишни, които гледат японска анимация и четат по-добре на английски, отколкото на български, са възприели примитивната простота на този разказ в традициите на 60-те години от миналия век (най-рано!). Знам обаче, че наивността на тази псевдоприказка раздразни дори мен, която съм обръгнала на подобни истории.
Най-характерна за това разказче е тоталната еднопластовост. Няма нюанси:
„Свиря на гайда и не съм от най-добрите, но знам няколко мелодии, с които мога да събудя всяка заспала душа. Научих ги заради тате. Той обожава гайдата. Като бях в пети клас, тате продаде на съседа всичките си въдици, за да ми купи гайда. Знам, че единственото му удоволствие е да ходи за риба в свободните си дни, но той се лиши от него, за да се науча да свиря на гайда. В началото не бях много въодушевен, но когато се записах при Стефанов в музикалната школа, всичко се промени. Стефанов е голям!”
Противоречията в краткия текст от две странички са много – момчето хем учи в музикално училище в 8 клас, хем в музикална школа „при Стефанов” (и това в рамките на три реда). Хем баща му продава въдиците си, хем то не иска много-много да свири. Хем „всички тръгнахме към автобуса”, хем „приближих се до Зорница” – в един и същи момент.
Особено ме възхитиха изреченията:
„При нас пролетта идва внезапно и за два-три дни изведнъж се появяват цъфналите дръвчета. Все едно преди ги е нямало и като по магия изведнъж са се телепортирали.”
Съчетаването на магия и наука е фриволно и небрежно, но едва ли децата са пропуснали да забележат несъвместимостта на двете понятия.
Магическото мислене – напълно неадекватно на днешния ден – прозира и в една (съвсем излишна) реплика на майката на болното дете:
„Никому нищо лошо не сме сторили, а защо така сме наказани, не зная!”
Натрапването на идеята, че болестите идват поради някакво висше „наказание”, не е най-подходящо за чувствителни и все още оформящи се седмокласници.
Също така фриволно авторът на избраното от МОН разказче се отнася към глаголните времена. Прескача от минало в сегашно без особени притеснения. Това обаче е проблем за преразказващите и със сигурност експертите от министерството трябваше да забележат този редакторски пропуск.
Анализът на немногото думи в „Талисманът” може да стане по-дълъг от самия разказ, ако се спра на всички клишета: „очарованието на този приказен град”, „Обсидианът заблестя като най-голямото съкровище на света”, „питам се дали не сънувам”…
Някак неизбежно е да се обърне внимание и на автора Красимир Бачков. Реакцията в социалните мрежи след изпита е показателна – практически никой не познава творчеството му, макар биографията му в Уикипедия да звучи доста пъстро. Учителят от Добрич, освен преподавател, е „член на СБП-София, член на УС на Сдружението на писателите в Добрич, член на „Славянска академия“, съосновател и редактор на вестник „Антимовски хан“. Изброени са много награди и 10 издадени книги. По негови творби дори са снимани късометражни филми. Ако с това се изчерпваше всичко, щеше да е чудесно – просто един от многото тихо съществуващи писатели в сенките на българската литература.
Но Красимир Бачков е активен общественик, както се оказва. При това поклонник на конспираторски теории по почти всички теми. Бачков е против Украйна, против ваксините, против всичко, което е в разрез с „традиционните ценности“. В личния му сайт, където са публикувани доста негови разкази и т. нар. „публицистика”, могат да се прочетат ей такива „прозрения”:
„Организаторите на световния фашистко – медицински пуч се взеха за пастири, а седем милиарда човека обявиха за овце!”
Реакцията на писателя, влязъл в училищата с помощта на МОН, след като неговият разказ бе прочетен от практически всички седмокласници в страната, е най-меко казано странна:
„Днес на матурите по БЕЛ се падна мой разказ. За разлика от писателите – храненици на Сорос, които са вечно в прожекторите и новините, и аз получих своето признание! Радвам се най-вече заради стотиците пренебрегвани български таланти, а те никак не са малко! Вярвам, че бавно, но сигурно всеки ще получи заслуженото от него!“
Разделянето на писателите на „хора на Сорос“ и „пренебрегвани български таланти“ дори не се нуждае от коментар. Интересното е, че набедените за „хора на Сорос“ никога не подмятат подобни неща за свои колеги. Тоест – разделяне практически няма, освен във въображението на ония, които не се радват на особено читателско внимание. Простичката психология го обяснява – трябва да има виновен за неуспеха и това никога не е липсата на талант.
Въпросът е как МОН са стигнали до избор на подобен разказ. В профила си Бачков е пуснал и оригинала. Добре, че все пак са го поизгладили…
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение