Найден Тодоров и Камий Тома

Конспиративното мислене ражда чудовища за седмокласници

Разказ със сюжет, достоен за Фейсбук статус, избран от Министерство на образованието за изпита за 7. клас

Външното оценяване на седмокласниците по български език и литература се проведе днес, 14 юни. Снимка: Боби Тошев/БГНЕС - Конспиративното мислене ражда чудовища за седмокласници

Външното оценяване на седмокласниците по български език и литература се проведе днес, 14 юни. Снимка: Боби Тошев/БГНЕС

И тази година седмокласниците бяха изненадани с непознат текст за преразказ по време на Националното външно оценяване. Такива са правилата – не трябва да си чел предварително това, върху което ще пишеш. През последните години обаче правилото съвсем не беше спазвано. Бяха включени творби, публикувани отдавна – на Захари Карабашлиев, два пъти на братя Мормареви, на Георги Русафов… Достойни, интересни, подходящи за деца творби.

Тази година обаче изборът на МОН е спрял върху слабоизвестния, но с „богата биография“ според Уикипедия автор Красимир Бачков. Разказът „Талисманът” е със сюжет, достоен за Фейсбук статус със сладникава картинка – момчето разказвач свири на гайда, купена след тежка бащина жертва, среща на благотворителен концерт момиче в инвалидна количка, на което подарява камъче талисман, и момичето внезапно оздравява. Поантата на разказа е някаква трапезна версия на коан – момичето изрича патетично:

„Прав беше! Талисманът ти е истински, но само защото е твой!”

Не се наемам да гадая как седмокласниците, вече узрели 14-годишни, които гледат японска анимация и четат по-добре на английски, отколкото на български, са възприели примитивната простота на този разказ в традициите на 60-те години от миналия век (най-рано!). Знам обаче, че наивността на тази псевдоприказка раздразни дори мен, която съм обръгнала на подобни истории.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Най-характерна за това разказче е тоталната еднопластовост. Няма нюанси:

„Свиря на гайда и не съм от най-добрите, но знам няколко мелодии, с които мога да събудя всяка заспала душа. Научих ги заради тате. Той обожава гайдата. Като бях в пети клас, тате продаде на съседа всичките си въдици, за да ми купи гайда. Знам, че единственото му удоволствие е да ходи за риба в свободните си дни, но той се лиши от него, за да се науча да свиря на гайда. В началото не бях много въодушевен, но когато се записах при Стефанов в музикалната школа, всичко се промени. Стефанов е голям!”

Противоречията в краткия текст от две странички са много – момчето хем учи в музикално училище в 8 клас, хем в музикална школа „при Стефанов” (и това в рамките на три реда). Хем баща му продава въдиците си, хем то не иска много-много да свири. Хем „всички тръгнахме към автобуса”, хем „приближих се до Зорница” – в един и същи момент.

Особено ме възхитиха изреченията:

„При нас пролетта идва внезапно и за два-три дни изведнъж се появяват цъфналите дръвчета. Все едно преди ги е нямало и като по магия изведнъж са се телепортирали.”

Съчетаването на магия и наука е фриволно и небрежно, но едва ли децата са пропуснали да забележат несъвместимостта на двете понятия.

Магическото мислене – напълно неадекватно на днешния ден – прозира и в една (съвсем излишна) реплика на майката на болното дете:

„Никому нищо лошо не сме сторили, а защо така сме наказани, не зная!”

Натрапването на идеята, че болестите идват поради някакво висше „наказание”, не е най-подходящо за чувствителни и все още оформящи се седмокласници.

Също така фриволно авторът на избраното от МОН разказче се отнася към глаголните времена. Прескача от минало в сегашно без особени притеснения. Това обаче е проблем за преразказващите и със сигурност експертите от министерството трябваше да забележат този редакторски пропуск.

Анализът на немногото думи в „Талисманът” може да стане по-дълъг от самия разказ, ако се спра на всички клишета: „очарованието на този приказен град”, „Обсидианът заблестя като най-голямото съкровище на света”, „питам се дали не сънувам”…

Някак неизбежно е да се обърне внимание и на автора Красимир Бачков. Реакцията в социалните мрежи след изпита е показателна – практически никой не познава творчеството му, макар биографията му в Уикипедия да звучи доста пъстро. Учителят от Добрич, освен преподавател, е „член на СБП-София, член на УС на Сдружението на писателите в Добрич, член на „Славянска академия“, съосновател и редактор на вестник „Антимовски хан“. Изброени са много награди и 10 издадени книги. По негови творби дори са снимани късометражни филми. Ако с това се изчерпваше всичко, щеше да е чудесно – просто един от многото тихо съществуващи писатели в сенките на българската литература.

Но Красимир Бачков е активен общественик, както се оказва. При това поклонник на конспираторски теории по почти всички теми. Бачков е против Украйна, против ваксините, против всичко, което е в разрез с „традиционните ценности“. В личния му сайт, където са публикувани доста негови разкази и т. нар. „публицистика”, могат да се прочетат ей такива „прозрения”:

„Организаторите на световния фашистко – медицински пуч се взеха за пастири, а седем милиарда човека обявиха за овце!”

Реакцията на писателя, влязъл в училищата с помощта на МОН, след като неговият разказ бе прочетен от практически всички седмокласници в страната, е най-меко казано странна:

„Днес на матурите по БЕЛ се падна мой разказ. За разлика от писателите – храненици на Сорос, които са вечно в прожекторите и новините, и аз получих своето признание! Радвам се най-вече заради стотиците пренебрегвани български таланти, а те никак не са малко! Вярвам, че бавно, но сигурно всеки ще получи заслуженото от него!“

Разделянето на писателите на „хора на Сорос“ и „пренебрегвани български таланти“ дори не се нуждае от коментар. Интересното е, че набедените за „хора на Сорос“ никога не подмятат подобни неща за свои колеги. Тоест – разделяне практически няма, освен във въображението на ония, които не се радват на особено читателско внимание. Простичката психология го обяснява – трябва да има виновен за неуспеха и това никога не е липсата на талант.

Въпросът е как МОН са стигнали до избор на подобен разказ. В профила си Бачков е пуснал и оригинала. Добре, че все пак са го поизгладили…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах