Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Константин Йорданов, директор на „Сиела“: И ние, книгоиздателите, можем да протестираме

Оборотът ни е колкото целия бюджет на културата, а не получаваме и стотинка от държавата

"На книгоиздаването у нас се гледа като на производство на шпек салам", твърди директорът на издателство "Сиела" Константин Йорданов. Снимки: Румен Добрев - Константин Йорданов, директор на „Сиела“: И ние, книгоиздателите, можем да протестираме

"На книгоиздаването у нас се гледа като на производство на шпек салам", твърди директорът на издателство "Сиела" Константин Йорданов. Снимки: Румен Добрев

Математик е един от най-успешните директори в българското книгоиздаване. Това е Константин Йорданов, директор на едно от големите български издателства – „Сиела“, което издава всеки ден по една нова книга. Преди дни тяхната верига книжарници публикува в „Площад Славейков“ класацията Топ 50 на най-търсените заглавия на книжния ни пазар, предизвикала оживени дискусии в родното интернет общество. Поканихме г-н Йорданов да коментира процесите в този сложен бизнес и анализира цифрите, които стоят зад него.  

Осем милиона книги годишно, никаква помощ от държавата

– Г-н Йорданов, всички културни гилдии започнаха да си търсят правата и да преследват целите си с протести. Вие не мислите ли също да притиснете властта на площада? Да изкарате писателите и книгоиздателите на улицата?

– Ако някой в културата трябва да протестира, това са точно книгоиздателите. От всички подопечни на Министерството на културата, ние сме най-онеправдани. За трета или четвърта година не ни отпускат никакъв бюджет, за нас са предвидени нула лева. Затова от миналата година с колеги обмисляме всевъзможни форми на протест. Например във всяка новоиздадена книга да публикуваме цяла страница с текст, в който да опишем какво политиците не са направили за българската книга. Ефектът от това послание със сигурност ще бъде усетен, защото ние с колегите издаваме около 8 милиона книги годишно.

„Сиела” разполага с доста книжарници, в тях можем да обособим един хубав кът, посветен на политиците, които не правят нищо за книгата. Със снимки, имена и описание на бездействието им.

Освен това работим с едни от най-известните български автори. В състояние сме да направим кампания с тяхно участие. Оръжия имаме много, но засега сме в изчаквателна позиция.

– Какво ви възпира да предприемете по-радикални действия?

– Надяваме се старият-нов министър на културата Вежди Рашидов да преосмисли отношението си към книгите. През миналия си мандат той прие само веднъж Веселин Тодоров, който е изпълнителен директор на Асоциацията на българските книгоиздатели и книгоразпространители. Сега се надяваме да ни отдели повече време. Ако не го направи, ще предприемем необходимите действия. Откакто шефът на артистите Христо Мутафчиев ходи напред-назад загърнат с шал и с гърлен глас пустосва когото трябва, българските театри имат субсидии. Защо киното има бюджет, а книгоиздаването – не?! Българското кино е с над 10 милиона бюджет, за което успя да се пребори, благодарение на това, че Стефан Данаилов беше министър.

– Може би проблемът е, че вашата гилдия не е имали министър по време на прехода?

– От Иван Вазов нямаме „наш човек” във властта. Но вече доста години чакахме, минаха сто. Още сто ли да чакаме? Не е задължително министърът да е писател. По-скоро трябва да е мениджър с отношение към книгите. Впрочем предишният министър на културата – Петър Стоянович, имаше издадена книга в „Сиела”, а бюджетът за книги и при него беше нула. Колкото и да притискаме политиците, обяснението е едно и също: „Пари няма”. Но според мен пък проблемът не е в липсата на пари, а в лошото им преразпределение.

– Наскоро беше създаден Център за книгата към НДК. Какви са очакванията ви от него?

– Центърът за книгата ще отпуска средства за превод на български автори в чужбина при изричното условие, че предварително е осигурено издателство зад граница. За нас това не е проблем, ние имаме такива партньори в поне десет страни. Партньори сме на Центъра на книгата и в още едно направление – издаването на дебютанти или малко известни български автори. Логично е да работим заедно. Все пак през годините „Сиела” е издала над 1000 книги на наши творци. В това отношение ние и „Жанет 45” имаме най-голям принос.

Наскоро направихме конкурс за анонимен роман. Освен първите двама наградени, ние имаме поне още десет кандидати, чиито ръкописи сме готови да издадем всеки момент.

– Божана Апостолова от „Жанет 45” е единственият представител на издателите в Съвета за книгата към Министерството на културата. Какъв е вашият коментар?

– Това е куриоз. Според мен, ако се кани само едно издателство, то трябва да се избере по-скоро на пазарен принцип, да се гледа кое е най-голямото, а не най-близкото с министъра. Защото поканата към Божана Апостолова се дължи по-скоро на личните й отношения с Вежди Рашидов.

– Вероятно мнозина ще ви опонират…

– Сигурен съм в това. Но да не забравяме също, че тази година Божана навършва 70 години. И може би поканата й в Съвета за книгата е един подарък от държавата. Ние работим чудесно с нея и сме в добри отношения. През годините сме били повече съюзници, отколкото врагове. Много често ми е казвала: „Косьо, авторите са свободни хора, а ние не сме робовладелци. Приемаме техния избор”. Безспорно, има трансфери на наши автори към „Жанет 45” и обратно, защото пазарът и разнообразието са големи. Освен това писателите са особени хора. Мотивите им да направят трансфер не са чисто финансови. Имат хиляди други подбуди.

Жените – фактор № 1 на книжния пазар

– „Сиела” притежава верига книжарници, което ви дава възможност да следите непрекъснато пазара и да анализирате цифрите. Какво чете българинът?

– Ще започна с класацията Топ 50 на книжарниците, която следя от години. Преди 6-7 години в Топ 50 художествената и нехудожествената литература бяха почти по равно. Година след година обаче нехудожествената литература отстъпва и сега в класацията има само 4 или 5 такива заглавия. В един момент пазарът беше залят от наръчници за самоусъвършенстване, но постепенно и те отпадат – в момента в класацията Топ 50 се задържа само „Монахът, който продаде своето ферари” на Робин Шарма. Хорхе Букай преди време имаше 6-7 книги в Топ 50. Колкото заглавия беше издал, толкова беше вкарал в класацията. Но днес, в кръга на шегата, явно читателите се „набукаиха”.

Успехът на Дръндьовците се дължи на простия факт, че авторът Джеф Кини е съчетал гениално литературата с комикса, писането със стила на анимационния канал „Картуун нетуърк”. Този стил се харесва много на съвременните деца, които непрекъснато скролират по телефоните си и са добре настроени към разнообразните визуални форми. На миналогодишния панаир в Ню Йорк имаше 2,5-километрова опашка с деца, които чакаха за автограф от автора. Възходът на този тип литература е благодарение на Джей Кей Роулинг, която върна децата към книгите с „Хари Потър”. Ако преди имаше 4-5 книги за деца и юноши, тази година са почти 25. А по произведенията на Джон Грийн и Вероника Рот има и филми, което е огромна реклама за самите книги.

– Какъв е профилът на българския читател?

– Българският книжен пазар се движи основно от жените. Може би 70-80% от клиентите ни са представителки на нежния пол. Това обяснява и възхода на детската литература – всички книги на деца под 12-годишна възраст се купуват от майките и бабите.

1 2 3Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах