Константин Йорданов, директор на „Сиела“: И ние, книгоиздателите, можем да протестираме

Българският книжен пазар е разделен на две. Около 80 млн. лв. се правят от книги. Останалите между 40 и 50, понякога до 60 млн. лв. стигат в различни години, идват от пазара на учебници – а там държавата е основният клиент. Тя дава годишно за учебници между 10 и 40 млн. лв. Какво е ДДС-то в двата сектора? В сектора на учебниците ситуацията е абсурдна, защото там държавата е клиент, тя купува учебниците от първи до осми клас. Учебниците едно време нямаха ДДС, но държавата, в резултат на нашите битки да го махнем, въведе ДДС и върху тях. Като го въведе, тя като си купи за 40 млн. лв. учебници, ДДС-то им е 7 млн. лв., които ги дава самата държава с аргумента, че си ги взима уж обратно. С други думи въвеждайки ДДС в този сектор, държавата просто харчи едни пари повече.

Предлагам следното – нека остане ДДС-то върху книгите. Но от тези 10 милиона защо поне пет не се реинвестират в нашия бранш?

В нашия сектор, от тези 80 милиона, ДДС-то, което получава държавата, е около 10 млн. лв. От тях то се получава по две направления – около 4 млн. лв. идват от книжарниците и около 6 млн. лв. от издателите. За тия въпросни 10 милиона ние водим пунически войни от години! Аз обаче предлагам следното – нека остане ДДС-то върху книгите. Но от тези 10 милиона защо поне пет не се реинвестират в нашия бранш?

– Ако ДДС-то бъде свалено, как ще се отрази това на книжния пазар?

– Четирите милиона лева ще останат в книжарниците. Служители в книжарниците са едни от най-нископлатените висшисти, средната им заплата е 450-500 лв., рядко стига до 600 лв. Тези 4 млн. лв. са около 4 процента от оборота на книжарниците, ако държавата ни ги върне – те ще помогнат да се вдигнат заплатите поне с 15 процента.

Ако отпаднат тези 6 млн. лв. от ДДС за издателите, книгите ще станат с 10 процента по-евтини. Защото ценообразуването не е хвърляне на боб, то се смята по определени формули. За мен държавата е много лош разпределител на бюджет. Досега не съм чул някой политик да даде смислен аргумент защо от тези 10 млн. лв. ДДС не ни се връща дори един.

– Хайде да нахвърляме някои идеи на Министерството на културата какво би могло да направи за книгоиздаването и за българските авторите с тези 10 милиона от ДДС?

– Някои неща могат да бъдат направени лесно и веднага. В България има много добре изградена библиотечна мрежа. Нормално е библиотеките да купуват български книги, но оборотът на всички тях в момента е доста под 1%. А в скандинавски страни, забележете – всяка книга, издадена техен писател, се купува от 800 библиотеки в мига на излизането й.

– Бихте ли обяснили защо държавата трябва да припознава и подкрепя и частния бизнес в културата наравно с държавния?

– На книгоиздаването не може да се гледа като на производство на шпек салам. Ние генерираме и култура и имаме добавъчна стойност, която е много важна. В момента у нас сега се решава по кой път ще поемем – дали след 20 години ще станем най-чистата държава в Европа, защото всички ще работят в „Чистотата”, дали ще сме известни като гастарбайтерите на Европа, или ще генерираме база данни специалисти за света. Поради тази причина държавата трябва да не мери бизнеса с еднакъв аршин. В Щатите държавата не помага на културата в нашия смисъл, но там има меценати и от години действа механизъм на частни дарения, което е начин за избягване на данъчно облагане. Поне това да направят и тук!

На държавата аз гледам като на фирма, затова първият й проблем е мениджърски. Кои са обаче хората, които могат да направят промяната? За съжаление, у нас който не става за нормален бизнес, става политик, че му е по-лесно. Не може хора, които през живота си не са управлявали двама души, да ръководят цяла държава. Трябва опит. А ако има е качествени хора, нещата много бързо ще се случат.