Константин Велики в днешна София

Когато човек е с мечтателна натура и, както се казва, известен безделник – тоест мъж, отдаден на бургундизъм и онези лениво философски настроения, наричани otium от древните римляни или dolce far niente от по-модерните италианци – той може да се пренася във времето. Какво ли би било да ходи по улиците на днешна София заедно с Констинтин Велики и да показва това-онова на императора? Малко нещо като гид.

В разговорите си с Еко Жан-Клод Кариер казва, че за първи път осъзнал, че и Източна Европа е била част от римския свят, когато нощувал в хотел Arena di Serdica. Ей го къде е, на улица „Будапеща”, точно до стълбите, срещу „Гьоте институт”. Под хотела има разкрита част от останките на амфитеатър. А амфитеатърът е много типична сграда за всеки голям римски град, какъвто е била и Сердика някога. Наистина, намираме се върху останките на старата империя.

Улица „Будапеща“, хотел „Арена ди Сердика“, изграден върху част от сердикийския амфитеатър.

Роден в Ниш и прекарал част от младостта си тук, Константин е наш земляк. Ако беше жив днес, щеше да му е интересно да огледа още веднъж старите си владения – и тук, и в Италия, и в любимия си Констинтинопол, и в отново забулващата се в мъгли Британия, и в слънчева Галия. Но да се ограничим със София.

Останки от колоса на Константин Велики, изложени в Рим.

За да бъде представата за такава разходка по-пълна, да започнем с езика: Константин не знае български, а някак си дори най-нахаканият бургундист не може да бъде достатъчно уверен в латинския и старогръцкия си за провеждането на цял разговор. Но хайде, някакъв плажен италианско-гръцки с повечко ретрофрази и тук-там някоя популярна латинска пословица сигурно могат да направят общуването почти възможно.

Някогашният войнишки латински на римските офицери сигурно не е бил по-различен. Ами обръщенията? „Константине” е немислимо, това би обидило госта от миналото. „Ваше Величество” и „господарю” са тромави, пък и напоследък дори бургундистите, иначе традиционалистки настроени, сякаш са повече републиканци по дух и трудно произнасят такива монархически думи. Може би „Августе” е най-подходящо. Той е бил император Флавий Константин Август, така че титлата е напълно достатъчна. Вярно е, за по-ревностно православна публика той би бил „свети цар Константин”, но това е анахронизъм, пък и чак такива церемониалности просто създават излишна дистанция. И, за Бога, в никакъв случай не бива водачът да се самоопределя като „бургундист” пред стария владетел: току-виж решил, че си има работа с бургунд от едноименното германско племе, а това значи – с варварин, при това еретик, защото бургундите са били ариани. А старият войник Константин е имал недвусмислено отношение към варвари, еретици и прочие смутители на реда. Така че без обяснения в бургундизъм, нищо че това е симпатично учение за малките радости в живота.

За разлика от египтяните, днес не почитаме котките. А трябва: котките са най-съвестните чистачи на града ни.

Та, ето ни, Августе, пред някогашната сердикийска арена. Харесва ли ти? Върху нея сега има хотел, тук отсядат гости на града.

Малко от стария строеж се вижда долу, в основите на днешната сграда. От другата страна на уличката има яма и в нея личи малко от амфитеатъра. Да, са съжаление е потънала в кал, сериозна локва. Направо блато.

Амфитеатърът на римска Сердика е на дъното.

Нали и по твое време са се провеждали навмахии, морски битки в някои арени? Имало е вода на сцената. Да речем, че и тук се е получило същото. Не мръщи вежди, божествени Августе, не съм виновен, че арената ти е затънала в буренаци. В нашия заблатен случай навмахията ще е война между мишките и жабите, Батрахомиомахия, Августе.

Все пак са минали хиляда и седемстотин години, а ти си милостив император и можем да продължим нагоре по стълбите.

Нагоре по ул. „Будапеща“

Виж, да не влизам в детайли, но има и други места, останали от твое време, които напоследък бяха покрити с бутафорни тухлички. Направо не искам да те водя при декумана и перистилната сграда, защото ще вземеш да разпънеш някого на кръст. От друга страна, подземните ни колесници биха ти харесали.

Да, това е Царската градина. Ами… царска. Като императорска. Нали виждаш, Августе, след двете изкуствени могили (не, не са гробници, тук играят деца и такива млади чичовци като мен идва да пият бира, тоест фрументум, да, варварската напитка на германите, тя е популярна сега), та, казвах, след могилките има дворец. Това е бившият ни царски дворец. Сега е галерия – нещо като Шарената колонада в Атина от твое време. Да, вътре има картини. Знаеш ли, Августе, повечето хора сега не подозират, че в твоята епоха също са се рисували маслени картини на платно, колекционирали са се и са се продавали скъпо. Днес повечето хора мислят, че това изкуство се е появило поне десет века след смъртта ти. Смятат, че твоите съвременници са познавали само мозайката, фреската и скулптурата, а не маслената картина. Подценяваме периода ти, Августе.

Питаш какво е станало с царя, та дворецът вече да не е негов? Ами ние се върнахме към републиката. Нали си чувал, триста години преди теб и римляните са имали република – с изборни консули начело. Знам, неудобна форма на управление. Непрекъснато говорене, агитация, доклади, речи, комисии. Засега успяваме да избегнем гражданската война, не знам как. Колкото до царя, той си е жив и здрав, намира се в друг един дворец към края на града. Не сме го убили. Всъщност той се върна след дълго изгнание, даже известно време беше наш републикански консул. Симпатично, нали? Знам какво си мислиш, Августе – че ти не можа да постъпиш толкова великодушно със своя съперник Лициний… не се обиждай, това са добре известни неща, има ги в учебниците ни по история. Ела да ти покажа друго.

Виждаш ли отсреща голямата сграда със златния купол и кръста отгоре? Това е твое дело, Августе. И за това дело съм ти наистина задължен. Всъщност всички сме ти задължени. Това е храм на Галилеянина.

„Александър Невски“

Това, което ти направи с Неговата вяра, остана и до днес. Императорите, кралете и царете след теб построиха такива храмове из целия свят. Християнските епископи и сега носят имената на местата, за които отговарят. Областите им продължават да са диоцези, като по твое време. Мисля, че това е прекрасно, Августе. Може би действително е божествено. Така че – благодаря. Като за мъж, управлявал най-вече с оръжие, можеш да се зарадваш, че всъщност си ни завещал империя на духа.

Дай сега да идем да изпием по един студен фрументум по варварски обичай. Твоята стража от алемани и гепиди би одобрила това. Знаеш ли какво върви най-много с фрументума, Августе? Едни изпържени подземни плодове, докарани от отвъд Океана. Да, твоите съвременници са си давали сметка, че Земята е сферична и това знание никога не е изчезвало. Така че десетина века след теб, когато корабите ни вече можеха да навлизат в Океана, те откриха път на запад, а там има цял нов свят. Оттам идват тези подземни плодове, които днес белим, нарязваме ги, слагаме ги във вряща мазнина и после ги ядем горещи със студен фрументум. Вредно е, но е приятно. Особено през прашния юли на твоята Сердика, Августе.