Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Конституционният съд: Българската държава зачита пола само в биологичния му смисъл

Транссексуалните не могат да променят юридически пола си, за интерсексуалните е допустимо

Изборът да се възприемаш различно не се приема от българската Конституция. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков - Конституционният съд: Българската държава зачита пола само в биологичния му смисъл

Изборът да се възприемаш различно не се приема от българската Конституция. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков

Държавата не е длъжна да зачете самоопределянето към пол, различен от биологичния, се казва в решение на Конституционния съд от днес. Според същото решение, публикувано в сайта lex.bg, в България понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл – тоест като мъж или жена. Решението е взето с 11 гласа „за“, а против е бил само Георги Ангелов.

Проблемът беше поставен пред КС от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), която трябва да излезе със задължително тълкуване за това дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност.

Както е известно, думата „пол“ е употребена в Конституцията само веднъж – в чл. 6, който забранява дискриминацията по различни признаци, включително и по пол. Освен това тя обявява брака за доброволен съюз между мъж и жена и въвежда особена закрила на жената майка.

Още в решението си за Истанбулската конвенция от 2018 г. Конституционният съд заяви, че „биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол“. С днешното му решение на пръв поглед се продължава тази линия на тълкуване. В мотивите към решението си обаче КС подчертава, че става дума само за тълкуване на текстове от съществуващата Конституция и „не отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица и конкретно – на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне“. КС изрично подчертава, че няма да коментира съществуващата по този въпрос празнота в закона.

Конституционните съдии казват също, че в българското законодателство няма легална дефиниция за „пол“. Чрез анализ на различни определения стигат до извода, че „утвърденото възприемане на съдържанието на понятието „пол“ в българския език категорично го свързва с биологичното му съдържание“.

КС очертава три отправни точки за анализа си на понятието „пол“. Първата е уредбата на брака като съюз между мъж и жена. Съдиите напомнят, че изискването за встъпващите в брак да са от различен пол е уредено не само в Конституцията на България, но и на Словакия, Хърватия, Унгария, Латвия, Полша и Литва. Втората отправна точка за съжденията на КС е конституционната закрила на майчинството, а третата е свързана с българските традиционни ценности и по-конкретно с основната религия, изповядвана от преобладаващата част от българските граждани – източноправославното вероизповедание.

След исторически анализ на взаимоотношенията между българската държава и православната църква, КС посочва, че тълкувателният подход в случая трябва да бъде „ценностно-нормативен“, т.е. трябва да се отчетат „утвърдените в обществото и относими към предмета на тълкуване ценности, произтичащи от останалите нормативни системи, каквито са религията, моралът и обичаите“.

След анализ на практиката в ЕС, Конституционният съд стига до извода, че влагането в понятието за пол само смисъл на биологичен се вписва в Съюзния правов ред и представлява проявление на българската национална конституционна идентичност.

КС специално подчертава, че отчита вътрешната потребност на транссексуалните да получат юридическо признание на половата си самоопределеност, за да преодолеят изпитваните от тях затруднения и неудобства от правно и житейско естество. Освен това, пише в решението, „правото на тези лица да се самоопределят към един или друг пол и съобразно това да се изявяват и общуват в социалния си живот, не може да се поставя под съмнение и е защитено както от чл. 8 КЗПЧОС, така и от чл. 4, ал. 2 от Конституцията, гарантиращи достойнството и свободата на личността като ценности от най-висш ранг“.

За сметка на това интерсексуалните – тоест тези, които поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (ХХ при жените и ХY при мъжете) – имат отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана (състояние, което се определя като „интерсексуално“). Те според КС биха могли да поискат от държавата да им разреши самоопределяне, защото „такава промяна не би била в противоречие с вложеното в Основния закон разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност“.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg