Контра-писма в защита на Михаил Мирчев

Тезите от лекциите на проф. Михаил Мирчев, срещу които се обяви в отворено писмо Студентското общество за равенство към СУ „Св. Климент Охридски“, предизвикаха бурна полемика в социалните мрежи. Появиха се и контра-писма в защита на професора, в които основната теза е, че всеки опит да бъдат забранени подобни изказвания, дори на академично ниво, е посегателство срещу свободата на словото.

Вижте още: РАСИЗЪМ, КСЕНОФОБИЯ И НАЦИОНАЛИЗЪМ В ЛЕКЦИИ НА ПРОФЕСОР В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ 

Самият Михаил Мирчев се похвали в профила си с писмо, написано от трима студенти по право от СУ, в което се твърди, че искането за уволнението на професора с открито писмо „наподобява по своя характер т.нар. „доноси“ от отминалото време на тоталитаризма”. Студентите юристи наричат исканията на Студентското общество за равенство „абсурдни” и излагат аргументи в защита на своята теза. Те твърдят, че „обсъждането на културните норми в Пакистан и Афганистан като „примитивни“ не представлява проява на расизъм, а обективно изтъкване на културни различия между нашата култура на демокрация, свобода на вероизповеданията и словото с държави, в които преобладаващо се правораздава от религиозни съдилища”.

По темата с мизогинистките изказвания на професора, според който жените у нас „трябва да раждат достатъчно и навреме”, студентите, автори на контра-писмото, твърдят:

„Същото се отнася и до изказването на проф. Мирчев за раждаемостта, което авторите на писмото твърдят, че е било с конкретен адресат студент – майка на две деца. Демографската криза у нас не е въображаем проблем, а е много истински и сериозен и изразяването на мнение по такъв въпрос, независимо дали се използват политкоректни термини или шеговит тон, не е форма на дискриминация или сексизъм, а обсъждане на обществен проблем, пряко свързан с изучавания предмет”.

Тримата студенти юристи твърдят още, че писмото на Студентското общество за равенство е подписано и от организации, които те смятат за вредни – като „Постоянна ромска конференция“ и „ЛевФем“, и допълват, че всеки опит да бъде уволнен професор Мирчев заради изказванията му е посегателство срещу свободата на словото.

Писмото на тримата студенти юристи набира подписи във Фейсбук. Още стотина студенти са изразили съгласие с тезите му.

Подобно писмо е подготвил и студентският клуб „Спаичъ”, който се заявява като силно консервативен и десен. Според студентите от „Спаичъ”, тезите на проф. Мирчев не са псевдонаучни, а свръхлибералността може да бъде проблем. За писмото на Студентското общество за равенство те казват:

„Студентски клуб „Спаичъ“ намира това действие за неморално и неетично по няколко причини. Софийски университет разполага с орган, наречен „Етична комисия“, който се занимава с такива въпроси. Виждаме в това действие ясната им представа, че аргументът им за премахването на преподавателя няма да проработи, тъй като иначе нямаше да прибягват до подмолни тактики. Опитът да се събере недоволство от техния социален балон и да се канализират омраза и фалшиви новини не показва нищо повече от пълната липса на морал и етика сред извършителите на това деяние. Вместо това те решават да публикуват твърдения, които са интерпретирани от тях и по този начин вредят на репутацията на преподавателя, както и репутацията на университета, като го заклеймяват като място за фашисти и нацисти, отново без дори да знаят значението на тези две думи, въпреки че Софийски университет е толкова либерален, че дори се изучава специалността „Gender Studies”/ магистратури „Социално изследване на пола“, както и „История на жените и пола“.”

Според коментарите на техни привърженици, причината „Спаичъ” да защитава проф. Михаил Мирчев, с когото иначе имат идеологически различия, е „Само той ни предупреждава от „опасността България да се превърне в еврейска държава (по негови думи в лекция)“.

Михаил Мирчев коментира кратко в профила си във Фейсбук завихрилия се покрай неговите лекции спор:

„Аз имам студенти и студенти. Нормално е да са с различно мислене и понякога с различен идеен догматизъм. Моята работа като учител е да ги уча да мислят сами, с главите си. Но въз основа на факти.

А фактите са всякакви. От ежедневието. От статистиката. От специални изследвания. От изкуството и етиката. От политиката и институциите. От религията“.