Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Концерт от друга планета

Валери Гергиев и неговият многозвучен вълшебен оркестър, с който може да изпълнява всичко

 Отдавна не бях слушала в зала „България“ колективно свирене с толкова широк динамичен диапазон. Забравихме, че оркестър може да звучи по-силно въздействено в динамика три пъти пиано, отколкото - в три пъти форте. Снимки: Емил Георгиев и Василка Балевска - Концерт от друга планета

Отдавна не бях слушала в зала „България“ колективно свирене с толкова широк динамичен диапазон. Забравихме, че оркестър може да звучи по-силно въздействено в динамика три пъти пиано, отколкото - в три пъти форте. Снимки: Емил Георгиев и Василка Балевска

Гостуването на Оркестъра на Мариинския театър (Петербург) и Валери Гергиев бе събитие, каквото от години не се е случвало в София. Парадоксално, но също от много години контактите ни с големите руски музикални институции (имам предвид оперни театри и симфонични оркестри) са спорадични, вяли, рехави, предимно на лична основа, и всъщност това е прекъсване на една дълголетна и много плодотворна културна връзка. Много жалко. Но, пък, ето, случи се Голямата сензация. Гергиев дойде. Идвал е неведнъж, преди няколко десетилетия, тогава млад диригент, с начални стъпки на широкия друм към успеха и славата. Сега срещнахме зрелия изключителен музикант, посветен на великата цел да свързва музиката и хората, да пречиства душите ни с най-прекрасните творби на световното изкуство.

Валери Гергиев е в Мариинския театър още от 1978 година, когато, току-що завършил Консерваторията при прочутия проф. Иля Мусин, е назначен за диригент. Знак за особено ярко дарование! Дебютира с една гигантска и много комплицирана опера – „Война и мир“ на Прокофиев. Но дълбоките води на любимия композитор са благодатни за таланта, енергията и мащабите на амбициите му. От 1988 година вече е музикален ръководител на театъра и започва активно да го преформатира, да определя нови посоки и в репертоарно, и в интерпретационно отношение. Което пълноценно реализира от 1996г., когато поема изцяло ръководството.

Искам да припомня, че Гергиев е личността, която преобрази предишния Кировски театър (все държан стъпка по-встрани, макар безапелационно да се признаваше балетът му), в първенец на Русия. Дотогава лавровият венец неотменно държеше Болшой театър – Москва. Сега не само се връща имперското име – Мариински, с което са свързани най-звездните премиери на руските опери и балети, но Гергиев смело започва генерална репертоарна реформа – например на сцената се появява късният Вагнер с „Пръстенът“, „Парсифал“, стимулира написването на нови опери; организира големи юбилейни – и не само! – фестивали (на Мусоргски, Прокофиев, Чайковски, Римски-Корсаков и т.н.); оркестърът излиза „от трапа“, за да надмине славата и художествените качества на Петербургската филхармония.

Днес по света се слуша и знае за Оркестъра на Мариинския театър и Валери Гергиев, повече отколкото за всеки друг руски състав. Фигура с огромен размах и неописуема енергия, в последните години Гергиев създаде театрален и концертен комплекс без аналог, в който освен залата Мариинка, от 2013 г. има и втора прекрасна сцена, нова концертна зала, а неотдавна превърна Приморския театър за опера и балет -Владивосток, във филиал на Мариинския. Та сега и Гергиев, и музикантите добавиха нова далекоизточна траектория: Петербург – Владивосток. Отделно и театърът, и оркестърът гастролират постоянно в Европа, Америка и Азия. От края на 90-те години на миналия век Валери Гергиев дирижира неспирно (не е пресилено казано) не само в Русия, но на най-престижните фестивали и подиуми в Париж, Ню Йорк, Токио, Лондон, Берлин, Виена, Мюнхен, Пекин… И въпреки огромните ангажименти на Главния зад граница, ръководеният от него комплекс е достигнал фантастичната бройка изяви – над 700 в сезон! Голяма част от тях дирижира самият Гергиев.

Естествено, тук не е възможно дори да нахвърля приблизителна представа за обема, характера и резултата от дейността му, но специално ще спомена, че той дойде в София на 22 май, веднага след традиционния open air концерт на Трафалгар скуеър (на 21 май) с Лондонския симфоничен оркестър (чийто главен диригент Гергиев е от 2007 до 2015 г.). А на 26 май ще открие своят прочут фестивал „Звезды белых ночей“ (Звездите на белите нощи). Удивително е подредена програмата на фестивала, в който Гергиев дирижира почти всяка вечер. Един пример само: от 25 юни до 6 юли всяка вечер има спектакли на: „Набуко“, „Снегурочка“, „Лейди Макбет от Мценска губерния“, балетът „Ярославна“ от Тишченко – в същия ден и концерт с прочутия Денис Мацуев, „Макбет“ и „Дон Карлос“ на Верди, а на 7 юли с оркестъра откриват друг негов фестивал във Финландия и отново, в три поредни дни – концерти с големи програми. За това просто няма коментар. Който познава творбите, може да си представи енергията и необятните параметри на това невероятно дарование: Валери Гергиев. Вече доктор хонорис кауза на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“.

Пиршество за духа

Концертът на Валери Гергиев и оркестъра на Мариинския театър в вала „България“ започна с Първа симфония „Класическа“ на Сергей Прокофиев, когото диригентът многократно е споделял, че обожава. Беше като да попаднеш на друга планета, в която царят радостта и красотата. Великолепен ансамбъл, с невероятен звук и спойка.

Оркестърът на Мариинския театър гостува у нас с тежка, специално подбрана програма – целта на диригента очевидно бе да представи многостранно състава.

Още от първите страници на партитурата (Гергиев дирижира всичко наизуст) поразява емоцията, която струи от тези над 100 музиканти, които нямат нужда от сценична настройка и атакуват директно слушателя и заковат вниманието му. При това само преди четири дни, на 18 май, са свирили в Люксембург, а на другия ден – в Дрезден; имали са минути почивка след акустична репетиция в залата, преди да започне софийският им концерт.

Виртуозният цигулар Лоренц Настурика-Хершовичи, концертмайстор на оркестъра на Мариинския театър у нас, е концертмайстор на Мюнхенската филхармония от 1992 г.

Тежка, специално подбрана програма; целта на диригента очевидно бе да представи многостранно оркестъра. Затова имаше няколко стила – руски неокласицизъм, френски импресионизъм, руски фолклор и обредност, Чайковски. Отдавна не бях слушала в зала „България“ колективно свирене с толкова широк динамичен диапазон. Забравихме, че оркестър може да звучи по-силно въздействено в динамика три пъти пиано, отколкото – в три пъти форте. Рядкост са и абсолютната концентрация, впрочем тя винаги ще е предизвикана от диригента (ако го умее), култивирането на специфичен богат и многоцветен оркестров звук също е консеквентно на диригентския вкус и желание.

Все споменавам диригента. Но какво е един голям оркестър без своя лидер, без своя вдъхновител?

Подчертавам и единственото лице – от столетие, проверено е, знае се, че оркестърът е огледалото, в което виждаме и изследваме личността на диригента – неговата дарба, музикалност, ерудиция, опитност, вкус. Оркестър не се създава за ден, месец или година. Гергиев си е изработил вълшебен многозвучен огромен инструмент, с който може да изпълнява – сигурно е! – всичко, което пожелае. И най-впечатляващото е, че всъщност този ансамбъл е съставен от стотина индивидуалности, а не от посредствена подчинена еднаквост. Затова запазих в паметта си ефектността и яркостта на солистите в оркестъра.

Особеното у Гергиев е, че с пестеливи жестове, застанал необичайно навътре в оркестъра, го води перфектно и всички разбират, че това е Творецът.

Във всички творби, освен компактността и изключителната пластичност на този гигантски орган, имаше незабравими солови моменти като флейтата и арфите в Прелюд към „Следобедът на един фавн“ на Дебюси – изящна еклога по Маларме. Изпълнителите ни пренесоха в полетата на Аркадия, притихнали от лятната мараня, сънливи като Фавна, после раздвижен от играта на нимфите и накрая потъващ в любовна нега. Картина, нарисувана с многобройни нюанси на големия оркестър, която всеки слушател дописва с личното си въображение.

Изграждането на различните форми на пиесите също е белег на изключителното майсторство на диригента. В симфонията на Прокофиев демонстрира безупречно класическо построение, в опуса на Дебюси имаше естетско редуване или наслагване на прииждащи и отминаващи вълни, в балетната сюита „Жар птица“ контрастите като формоизграждащ компонент доминираха и в мистичните, и в живописните танцови сцени. При Стравински блестящо бяха експонирани ефектната метроритмика, яркият руски тематизъм и многоцветието на големия оркестър. Особеното у Гергиев е, че с пестеливи жестове, без така любимите на много диригенти външни пози, ефектни подскачания и прочие, застанал необичайно навътре в оркестъра, го води перфектно и всички разбират, че това е Творецът. И трите шедьовъра на първите десетилетия на миналия век прозвучаха като истинска musica mundana!

Петата симфония на Чайковски прозвуча като разтърсваща драма на чувствата и на сблъсъка на човека с реалността. Гергиев и оркестърът „разгънаха широко и надълбоко“ страниците на гениалната партитура, родена от дилемата, която терзае Чайковски до края на живота му: фатум-човек. Колко сила, колко нежност, колко борба, сломеност, но и победност имаше в изпълнението, което те въвлича в един съкровен свят, частици от който винаги са родни, скъпи за всеки човек. Това е могъщото голямо изкуство – да почувстваш с цялата си душа музиката, да следиш някак свободно, неконтролирано от разума, интуитивно наратива на Чайковски, да потъваш в мрака на страданието, но и да политаш към радостта и светлината. Все изживявания, които не се описват, те са в бързо изтичащото музикалното време, в звучащите ноти.

Накрая на тази необикновена вечер щедро ни поднесоха два невероятно изсвирени биса. „Вълшебното езеро. Приказна картинка“ от Анатоли Лядов. Може би най-прочутото му симфонично творение, което прозвуча забележително – с типичния приглушено-застинал и почти безплътен звук, между мецо пиано и пианисимо, с проблясването на кратки мотиви и хармонии – блещукащи сенки, видения. Забележително майсторство!

Същинският финал на това двучасово пиршество за духа бе Увертюрата към операта „Силата на съдбата“ от Верди. Музика, музика…

Валери Гергиев поднесе едно от най-вълнуващите събития на родната музикална сцена.

Най-впечатляващото е, че всъщност този ансамбъл е съставен от стотина индивидуалности, а не от посредствена подчинена еднаквост.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg