Копенхаген в София

Валентин Ганев, Стефка Янорова и Руси Чанев в сцена от спектакъла „Копенхаген“. Снимка: Василка Балевска - Копенхаген в София

Валентин Ганев, Стефка Янорова и Руси Чанев в сцена от спектакъла „Копенхаген“. Снимка: Василка Балевска

Най-лесното изречение ще бъде – такъв театър в София няма. И най-претенциозното. Но е факт, че няма. Странно място на събитието – старо кино, пълно с носталгия и вълнения, превърнато по-скоро в ивент-център, отколкото в място за театър, но явно е единственото, осмелило се да даде пространство за един от най-трудните драматургични текстове на XX век. Най-после и в България, срещу не много скромна сума може да се види шедьовъра на Майкъл Фрейн „Копенхаген“.

Аз и моят ерудиран театрален съмишленик и партньор във всякакви културни и не-културни авантюри, слава богу не театрал, а учен, се отправяме към задължителния за нас трети ред. Мястото е като фешън стейтмънт на дързост и… кич. Лилави столове, гипсови, фалшименто а ла древна Елада колони, шумен мултимедиен апарат… да го наречем така, и опит за стилизирана сценография с видимо мизерни средства. Дотук добре. Нищо нам непознато. За двама авантюристи, които си излизат от почти всички постановки софийски напоследък, това ще да е нов повод да посетим кварталното. Щото и двамата сме централисти и ерудирани снобари.

Започва действие първо. Аз знам постановката почти наизуст. Гледала съм я в Лондон. И екранната версия на Би Би Си съм гледала и чакам с нетърпение да сравнявам и да мърморя. Той не беше чувал за Копенхаген във вид на пиеса, но пък е талантлив млад химик и квантовата химия и физика са му басейнът. Влизат тримата актьори, които ще се борят с безпощадния текст на Майкъл Фрейн, един от най-талантливите ерудити на Острова, британския. Началото е плахо, даже напрегнато. И изведнъж през Валентин Ганев започва на български да говори Хайзенберг, такъв, какъвто Фрейн го е замислил. Руси Чанев се включва умело като Нилс Бор, но стилно, почти осмислено близко да нашия театрален език, старата ни театрална школа. Стефка Янорова се превръща в силния женски медиатор, каквато Маргарете е била… ииии бам!, театралното пространство се отваря. Вече няма и отсянка на кичозно пространство, мултимедийният апарат шуми, ама с шума на машината на времето и връща зрителите назад, назад към 1941-а, когато е била срещата на Хайзенберг и Нилс Бор, в къщата на професора от Университета в Копенхаген.

Започна удоволствието за мен и за моя театрален съмишленик от трети ред. Диалогът – труден и натоварен – се превърна в пътешествие от история, за която много се е писало и нищо сигурно не се знае. Защото теорията на неопределеността – бляскавото творение на Хайзенберг, е всъщност това. Не, всъщност това е животът ни, човешкият. Една теория на неопределеността.

Антракт. Никой не си тръгна. Всичките ми познати са отвън, на снега, да пушат, естествено! И са повече от доволни. И не защото билетите са скъпи, а защото театърът вътре, в топлото лилаво модерно място стана това, което трябва да бъде – магия, загатната история, удоволствие от пространство, стил и познание.

Действие второ. Много по-емоционално. Ама той и текстът е такъв. Много по-изморително за актьорите. Пиесата е близо три часа. Но се получи – магията на Копенхаген от 1941-а, ’43-а, ’57-а, ’22-а – сега дойде в софийската снежна нощ, излезе извън сцената, и публиката стана част от онова време, предвоенно, военно и следвоенно, копенхагенско университетско време, в което учителят боготвори ученика си гений – и не е ясно предава ли го, или не. И все още се питаме, ама ние, историците, това правим – питаме се какво щеше да стане, ако Хайзенберг беше направил онези изчисления правилно. Ами същото, най-вероятно. Ама никога не можем да бъдем сигурни. Защото всичко е неопределеност.

Финал. Аплодисменти много. Заслужени. Интелигентни, ерудирани актьори. Съвременна, ненатрапчива, освободена от комплекси режисура и правилен, едновременно български и общочовешки прочит на великолепната пиеса на Майкъл Фрейн. Не бяхме малко в залата и това беше чудесно.

София
12. 02. 2020
Даниела Гил де Майол – историк и преводач
И съмишленикът ѝ Лозан Тодоров – учен, химик
От третия ред

Colibri april 2017

Вижте още: ПОСТАНОВКА БЕЗ РЕЖИСЬОР Е ГАРАНТИРАН ПРОВАЛ

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg